Дори и да има някой, който не харесва холивудската знаменитост, няма да си признае - толкова обичан е блудният син на световното кино. И как да не го харесва човек? Красив, синеок и неверен...
Такъв е животът на Мел Гибсън - поредица от възхищение и публично отричане, почти библейски възходи и падения. В Холивуд има много звезди, но малцина са преживявали толкова крайни обрати - и още по-малко са оцелели след тях.
На 3 януари Мел Гибсън навърши 70 години. Кой е той? Актьор, режисьор, сценарист и продуцент, който на 23 става световна звезда с “Лудия Макс”, на 39 получава “Оскар” за “Смело сърце”, а на 48 шокира света със “Страстите Христови”. Добавете в картинката алкохол, скандали, развод, антисемитски изказвания, домашни конфликти, бойкот. И дълги години персона нонграта за Холивуд.
Историята на Мел Гибсън е неудобна. Затова е и толкова интересна
Мел Джерард Гибсън е роден през 1956 г. в Пийксхил, Ню Йорк. Израства в шумно многодетно семейство на ирландски католици - шесто от единайсет деца. Когато е на 12 г., семейството напуска САЩ, защото бащата се страхува, че синовете му могат да бъдат изпратени във Виетнам. Местят се в Австралия - родината на бабата на Мел, оперната певица Ева Милот.
Актьорската професия първоначално изобщо не е в плановете му. Мел е срамежлив, затворен, неуверен. Обмисля да кандидатства журналистика - не защото гори от желание, а защото търси начин да се пребори със себе си. Точно тогава се намесва сестра му. Без да му каже, тя подава документи от негово име в Австралийския национален институт за драматично изкуство. Без опит, без ясна представа какво го очаква, Мел отива на прослушване - и го печели.
Когато Джордж Милър търси лице за “Лудия Макс”, не му трябва красив герой. Трябва му суров, не особено амбициозен, физически добре сложен мъж, с австралийски акцент и ниски финансови претенции.
Гибсън отговаря на всички изисквания
В добавка - предната вечер се е сбил в бар и пристига с насинено око, което идеално пасва на образа. И точно това го прави идеален. Грим не е нужен, хонорарът е минимален, автентичността - пълна. “Лудия Макс” се превръща в най-успешния австралийски филм за времето си, а 23-годишният Мел Гибсън се оказва световна звезда. Две години по-късно, във втората част на филма, хонорарът му вече е почти десет пъти по-висок.
В началото на 80-те Гибсън се завръща в САЩ като актьор от световна величина. Холивуд бързо го вкарва в образа на коравия, мълчалив, непредсказуем мъж - най-често полицай. Публиката го харесва точно такъв, а индустрията не обича изненади.
Гибсън усеща капана и иска да избяга. Опитвайки се да излезе от клишето, той приема ролята на Хамлет във филма на Франко Дзефирели. За мнозина това е грешка. Филмът обаче получава номинация за “Оскар” и доказва, че
Гибсън не е само мускули и поглед
През 1990 г. актьорът прави следващата крачка - основава собствена продуцентска компания и застава зад камерата. Още втората му работа като режисьор - “Смело сърце”, го изстрелва на върха. Филмът му носи “Оскар” за най-добра режисура и още четири номинации, а образът на Уилям Уолъс се превръща в икона. Гибсън е на върха и изглежда непоклатим.
Точно тогава, когато може спокойно да повтаря себе си, той започва да рискува. Комедията “Какво искат жените” показва самоирония и смелост да бъде смешен. Там той демонстрира не само чувство за хумор, но и готовност да премине всякакви граници, включително и болезнени - като коламаска пред камера.
Истинският шок обаче идва през 2004 г. със “Страстите Христови“
Гибсън пресъздава последните 12 часа от живота на Иисус Христос с крайна натуралистичност. Филмът предизвиква бурни реакции, обвинения в жестокост и садизъм, но се превръща в касов феномен и получава висока оценка от Ватикана. За едни - богохулство, за други - религиозен акт, за всички - шок. И огромен успех, част от който са и двама обичани български актьори - Христо Живков (Йоан) и Христо Шопов (Пилат Понтийски).
Но както бързо изгрява, така неочаквано и рухва кариерата на Мел Гибсън. Алкохолът и поредица от публични скандали унищожават репутацията му. Още през 80-те му отнемат книжката заради шофиране в нетрезво състояние. През 2006 г. ситуацията ескалира: пиян зад волана, при ареста той прави антисемитски изказвания, обвинявайки евреите за войните в историята. Холивуд реагира хладно - разтрогват се договори, режисьори отказват да работят с него.
От икона, Гибсън се превръща в токсично име
Между 2003 и 2010 г. той участва едва в четири филма.
Пълен крах претърпява и личният му живот. Дълги години той е сочен за образец на семеен мъж. Женен е повече от 25 години за Робин Мур, с която имат седем деца. Като гръм в рая идва новината за развода на двойката. Малко след това актьорът се появява публично с новата си партньорка - руската пианистка Оксана Григориева, и скандалът е налице. Същата година се ражда дъщеря им, но връзката бързо приключва. Григориева обвинява Гибсън в домашно насилие, а делото завършва с условна присъда. Тук дори и най-лоялните фенове замлъкват.
Историята на Мел Гибсън обаче още не е приключила. През 2018 г. е неговото актьорско възкресение.
В личния му живот също настъпва спокойствие - актрисата и сценаристка Розалинд Рос му ражда син, деветото му дете. През последните години Гибсън отново снима активно и вече никой не бърза да поставя кръст на кариерата му.
Да, Мел Гибсън има минало, което не може да бъде изтрито. Но и настояще, което не може да бъде пренебрегнато.
Мел Гибсън не е удобна фигура. Но именно затова продължава да бъде интересен. И може би точно това е истинското му място - не на пиедестал, а в противоречието.
Мариана ДОБРЕВА
