Пътуваме назад във времето и се връщаме в годините, когато голяма част от времето си българина прекарвал в кръчмата.

Пътуваме назад във времето и се връщаме в годините, когато голяма част от времето си българинът прекарвал в кръчмата. В тях с ортаците често са се случвали най-важните неща в родината, пише lostinplovdiv.com.

Е, нямало е специално обособен квартал на заведенията и гурме менюта с по няколко специалитета, на които е трудно да се произнесе името, но всичко е било не много по-различно.

Препълнени заведения, актуални сред различните прослойки под тепетата и отново изпълнени до краен предел с глъчка, смях и необятни теми за разговор.

Заведенията на Бунарджик

Малцина знаят какви са били функциите на запуснатата в момента постройка на първата тераса под паметника на Альоша. А всъщност, някога красиват сграда, с площадка за маси на открито, на които да изпиеш кафе, безалкохолно или бира след прехода до върха е била „Бюфета“.

Там е можело и да хапнеш нещо дребно – все пак трябват сили и за слизането надолу.

Известният „Голям Бунарджик”, на чието място сега има фитнес на открито, е бил общински, предлагал е сянка и разхлада на панорамната си тераса. Площта му е била изключително малка с абсолютна грижа към тепето и неговите природни дадености.

През 80-те години той става дискотека „Дружба”.  След ’89-та бива приватизиран. С обявяването на тепето за защитена природна забележителност през 1995 г. се забранява всякакво ново строителство.

Сахат тепе

Дановият хълм е далеч по- пренаселен от народ, особено в хубавите слънчеви дни. Предимство е, че е по-нисък е и по-близо до центъра. Благоустрояването на Сахат тепе започва при кмета Еньо Манолов- в края на 20-те и началото на 30-те години.

След това през 1933 година при кмета Божидар Здравков, се изгражда по проект на арх. Овчаров, сградата на ресторанта, който просъществува 34 години и бива съборен в 1967 година. Там останките от аристократичното заведение на върха са напълно заличени.

То се е намирало на метър от малко шадраванче, като от масите не се е разкривала гледка към Пловдив отвисоко, тъй като на практика са се намирали в нещо като мини плато.

Бутнато е безмилостно през 1975г. (идеята на тогавашната тоталитарна власт е на мястото на красивата постройка да се издигне огромен бетонен гигант със същата функция като ресторант Стадиона например, която за щастие не се реализира). 

Ресторантът е бил най-екологичното заведение, проветрявал се от всички страни, а музиката огласяла 4-те краища на Пловдив. В последните години отново се заговори за проект за заведение, но такъв все още не е представен.

Михалчо

Легендарна кръчма в района на Понеделник пазара – Тепе алтъ. Сега вече на нейно място е оградата на училището. Сменила е много имена, но винаги е била колоритна, известна с хубавата си кухня и отбраните маркови вина.

Самият собственик бил голям чешит, кръчмар и по душа, и по призвание. Никола Алваджиев също го споменава в книгата си с израза, че бил „създал епоха с жабешките бутчета“. След като бутат кръчмата, Михалчо отива да работи в „Златната круша“.

Голяма част от клиентелата върви след него и пълни новото заведение, което доскоро беше едно от на-старите, които никога не бе променяло функцията и името си. За съжаление, покрай пандемията затвори врати.

Тихия кът

Кръчма с такова име съществувала на няколко места. Последно е известно, че се намирала на Гроздовия пазар. Там се ражда прочутата “принцеса” – известна в началото като “кюфте на филия”. Някои смятат, че тук е родено и татарското кюфте, но изследователи на материята оспорват твърдението.

Бумбарника

Част от Тримона от неговата класическа епоха. Родена в хотел Тримонциум през пролетта на 1959 година, кръчмата става бързо любима за пловдивчани и гости на града. Отваряла за клиенти в 16:00 часа и затваряла врати в 23:00.

А още час преди отварянето, навън чакали прави на опашка чеда на Бакхус. Мястото е било тихо, без музика. Единствено през лятото от градината се чувал класически оркестър на живо. Каничка с вино, която поне в началото струвала точно 16 стотинки.

Това е първата картина, която изниква в носталгичните спомени за Бумбарника. Поднесеното в стъклени кани бяло и червено опиянение не е единственото, което кара по-възрастните пловдивчани да замрежват поглед, сякаш още виждат приятелите си на една маса в култовата кръчма.

Ами апетитните дреболии и най-вече рядко вкусния бумбар, чиято слава бързо достига до Австралия. Великото ястие, предлагано там е глезена храна, нуждаеща се от дълго старание, а и голям майсторлък.

Посветените в тайната му пазят секретно рецептата. Тя е останала, докато вече всичко е заличено от легендарното място. Почти няма снимки, изчезнало е и менюто, има само сладък бохемски спомен от живеещите по онова време.