Актриса, певица, комедиант, импровизатор, най-забавното човешко същество в тв ефира, фурията на България. Всяка роля й е удобна като втора кожа. За хумора, майка си и изпитанията в живота Милица Гладнишка разказва в интервю за Ютуб канала ToTo Yotov.
- Милица, как избра актьорската професия, при положение че имаш дадености и за певица, комедиант, писател?
- Доста избори ми отпаднаха дотогава - археоложка, палеонтоложка, космонавтка - това са част от нещата, които не можах да стана. Майка ме записа от малка на класическо пиано, след това на оперно пеене, обаче аз бягах от тези неща, въпреки че сега ми вършат страхотна работа.
Благодарение на майка ми аз имам три професии: пеене, пиано и английски. Превеждах филми за дублаж много дълго време за доста сериозни суми. Но тогава избягах от тези неща и отидох в едно читалище в Княжево и първата ми роля беше мъжка, на Спиридон.
- Как се срещнахте с твоята половинка Иван, който знам, че е от Враца?
- Срещнахме се на дублаж - той озвучаваше един птеродактил, а аз един куп други динозаври в анимационен филм. И аз докато пеех със секстета по това време в едно софийско заведение, той идваше с колеги от дублажа там да ни слуша и някак си така се завързаха нещата... Харесвахме се, привличахме се, ходихме една година, след което скъсахме, защото ние и двамата сме зодия Близнаци, силни характери. Вече не си спомням причината за раздялата ни, но след 6 месеца пак се събрахме и оттогава минаха 13 години.
- Успяваш винаги да обърнеш всичко през хумора, през забавната страна. Смятам, че това е защитен механизъм.
- Да, но не само. В крайна сметка никой от нас не обича да страда. Не съм от хората, които обичат да се оплакват. Още в 6-и клас реших, че примерно като отида на купон, няма да чакам някой да ме забележи, а сама се представям, вместо да потъвам в себе си. Не бях много красиво дете, после разцъфнах подобно на Моника Белучи (смее се). И реших, когато някой ме види на улицата и ме попита “как си”, да не казвам “емии...”. Няма “емиии...”, винаги казвам “Супер! Екстра!”. Защото много неща се случват в живота, но това не трябва да ти пречи да се забавляваш, да работиш, учиш си уроците. Много тежки уроци съм научила. Срещала съм се отблизо със смъртта, но кой не е.
- Като ученичка си избягала от вкъщи?
- Не, не съм избягала, просто не казах на нашите къде отивам.
- Много си прилича на бягство. Кое ти даде смелостта да го направиш?
- Имах много добър приятел в училище, с когото веднъж отидохме на неговото село. Беше много красиво: червена и златна почва, странни дървета като таласъмски, суперпусто, почти нямаше жители. Следващия път той не можа да дойде и аз реших за рождения си ден да отслабна. И отидох в това село за 3 дни с 3 килограма ябълки.
Разбих тяхната къща, за да спя някъде
На третия ден вече не издържах и разбих съседна къща, намерих брашно, в печката накладох огън и с вода забърках нещо просто, за да го изям. След това се прибрах в София и... не отслабнах. Но се върнах с много хубави фотографии на пейзажи. На 13 години бях тогава.
С баба си
- Ти имаш страхотна връзка с природата. Как би нарекла планината Витоша?
- Бих я нарекла “мама”. Там разпръснахме праха на майка ми Вили, която е един човек, който много рядко се създава от Вселената. Не защото е моя майка, а защото беше много смел човек, израснал в много трудна среда, с разведени родители и какви ли не още трудни събития, които са й се случили още като дете. Тя беше истински енциклопедист: огромна част от нещата, които знам и казвам в “Кой да знае”, съм научила от нея, от книгите, които са навсякъде у нас, от музиката. Тя беше човек, който от боклуци можеше да направи електрическа мрежа. Ти нямаш представа за какъв човек става въпрос. Избиваше прозорци, шпакловаше, слагаше дограма. Отглеждаше растения. През едни от най-тежките ни години през кризата аз разбрах как изглежда грахът. Садяхме грах, картофи, лук. Тя беше човекът, който никога не се отказваше, никога не показваше страх.
Дори когато се разболя от рак, нито веднъж не съм я хванала да се разплаче, да има страх в нея и да го покаже
Накрая дори, когато умираше, беше в моите ръце, и ми каза: “Мице, не се тревожи, аз ще се оправя!”. Мислеше единствено и само за нас да не ни тревожи. Това е просто велик човек! И сега гледам Витоша и знам, че тя е там!
- Какво се случи последните 8 месеца от живота й?
- Тя е от това поколение, които не можеш да ги убедиш да отидат на лекар. Те всичко правят сами и се самолекуват. Оказа се, че тя е в последен стадий на рак на черния дроб, който всъщност не боли, само чувстваш умора. И решихме да се разхождаме, да се веселим трите със сестра ми Емилия, друг силен човек.
Да изпълним дните си с радост и щастие, защото много от нашите родители бяха в режим “на оцеляване” постоянно
За тях всичко беше скъпо, нищо не можеше да се изхвърли. С баба ми съм се карала за един фотьойл - “Изхвърли ме и мене”, казваше. Едно чердже аз го хвърлям в кофата, тя го вади. С майка съм се карала за един талашит, защото те знаеха, че всичко може да се преформатира и да се използва още. А ние сега живеем в ерата на “хвърляй” и “взимай нещо ново”.
- Как се разбра всъщност, че майка ти има рак?
- Накрая се наложи и отиде на лекар. Но аз криех доста дълго време изследванията и диагнозата от нея, за да не я стресирам, и от сестра ми, от всички криех. Накрая все пак разбра, но аз криех и че няма никакъв шанс. И баба ми почина в ръцете ми една седмица преди да разбера за рака на майка ми. Но това се е случвало на много хора, не искам да говорим за това.
- Има ли ситуация, в която хуморът ти не е могъл да те измъкне?
- Има. Понякога много нелепо се държа. Когато карах шофьорски курсове във Враца, при чичо Митко, той мислеше, че съм готова за изпит, а аз му казах, че не съм готова. И имах сценична треска и оплесках нещата на изпита, естествено. Още като се появи инструкторът, почнах да се шегувам с него, така да разчупя леда, и ужас... Къде съм тръгнала да се шегувам с инструктора!? Седнах зад волана, направих куп глупости, включително да отнема предимство на полицейска кола, и изпитът приключи (смее се).
Визитка♦ Милица Гладнишка е българска актриса и джаз певица, родена на 3 юни 1976 г. в София. Прадядо й е бил изследовател в Африка. Нейната майка е единствената жена тромпетистка в България, а сестра й Емилия е виолистка в операта в Грац. ♦ През 2000 г. завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” със специалност “Актьорско майсторство за куклен театър” в класа на Пламен Кьорленски. ♦ Милица Гладнишка е истинска фурия на сцената, а нейните стихии са мюзикълите, театърът, джаз и рок концертите, тв игрите за умни хора. Тя е от хората, умеещи да импровизират, и прави хубаво шоу. Дръзка и смела е, обича предизвикателствата както в изкуството, така и в живота. Чувството й за хумор може да разсмее дори и най-големите песимисти. ♦ Милица несъмнено е една от най-магнетичните и талантливи актриси и певици у нас. Звездата й в киното изгрява още с първата й роля в сериала “Етажна собственост”. Освен това е и популярен глас от дублажа, като с гласа й говорят редица анимационни герои и чуждестранни актьори от игрални филми. През 2017 г. е номинирана за наградата “Икар” в категория “Златен глас” за ролята на Тюлип в дублажа на “Щъркели”. ♦ На малцина е известен фактът, че Милица има номинация “Аскеер” за театрална музика към спектакъла “Бягства” на Веселка Кунчева. ♦ Била е и гост водещ на “Господари на ефира”, участвала е в шоуто “Като две капки вода”, а в момента е капитан на един от отборите в предаването “Кой да знае” по БТВ. |
Йонислав ЙОТОВ
