Колкото и непрофесионално да звучи, признавам, че с Милица сме приятелки от близо 30 години. Казвам го не за да се похваля, а защото съм свидетел как през всичкото това време тя мина през какво ли не, а не загуби нито женския си чар, нито духа, който има, нито пък прекрасното си чувство за хумор, което клокочи като планински извор.
А най-хубавото е, че тази жена сякаш няма остаряване. Ще пропусна да спомена годините, макар че тя самата не ги крие, но явно сме от отбора на “Над 55”. А рожденият й ден стана повод за това интервю, специално за нашите читатели.

- Милица, на 4 юни ти за пореден път стана над 55. Човек обикновено си прави равносметка около рождения ден. Ти успя ли да си направиш?

- Аз уж си правя равносметки, но те никога не излизат. (Смее се.) Така че оставила съм нещата да се случват
Пък и през последните 2 години нямаше абсолютно никакъв смисъл да си правим равносметки. Затова реших да го карам по-спокойно, по-лежерно, а каквото трябва, ще се случи.

- В предишно интервю за нашите читатели ми каза, че нямаш време да остарееш. Сега, покрай пандемията, имахме повече време. С какво го запълни, че изглеждаш все така млада?

- Това, дето съм го казала, разбира се, е било в кръга на шегата. Истината е, че ми беше тягостно, защото аз по принцип съм по-динамичен човек и това затваряне и изолиране не ми беше много приятно. Затова пък ми даде много възможности за размисъл на всякакви теми от живота. Надявам се това време да ми е било полезно и да намеря правилния път за много неща.

- Успя ли да направиш свое житейско откритие в тези размисли?

- Ами не, нали знаеш, девизът на Близнаците е “Не правя, а мисля”. Шегувам се, разбира се. Ето, направих нова песен, нов клип.

- Ще се върнем към това отново, но понеже се шегуваш постоянно, кажи ми, помага ли ти чувството за хумор в тези тегави времена?

- Ами, да, определено ми помага. Стопява разстояния и ледове, където ги е имало. От друга страна, това все пак трябва да са хора, които ме познават, защото тези, които не ме познават, понякога не ми разбират шегите. И трябва да съм много внимателна.

- Имаш ли случай, в който да си се вкарала в някакво недоразумение заради шегите си?

- Недоразумение не, но просто забелязвам, че има хора, които разбират от закачка, и други, които приемат нещата толкова насериозно, че чак не могат да се усмихнат.

- За жалост, ние българите сме доста сериозни и мрачни. Постоянно се оплакваме един на друг. Като тръгнеш по улицата, рядко виждаш усмихнати лица.

- Ами, няма как да е другояче, защото последните две години наистина бяха много тежки. И не само за хората на изкуството, а за всички. И хората се понаплашиха. Безработицата, безпаричието и психозата покрай ковида няма как да не окажат влияние. И точно затова, когато срещна приятели или познати, гледам да разведря обстановката
и най-приятно ми е, когато успея да усмихна някой.

- Напук на пандемията и изолацията, ти записа една “Весела есенна песничка”.

- Тя беше записана през есента и клипът беше сниман през есента, но поради технически доуточнявания и поправки се забави толкова много, че се появи през пролетта. Но това не е страшно, защото тя е “есенна” поради житейската есен, а не заради сезона.

- Казваш житейската есен... Наистина ли може да му е весело на човек в този сезон от живота му?

- Може, защо да не може? Нали сме здрави, можем да работим, имаме приятели, близки, любими... Всичко това е повод за радост.

- С какво храниш душата си напоследък?

- В тези трудни времена единственото, което остава, като не можеш да нахраниш добре тялото си, е да нахраниш душата. Това е пак шега, но всяка година си обещавам, че ще започна да се храня по-здравословно, а пък то става - както винаги. (Смее се.)

- Изглеждаш прекрасно, сигурно имаш някаква тайна рецепта?

- Дааа, мисля, че съм на 35, ама само така си мисля, дано да помага... (Смее се.)

- Явно при теб действа... Но понякога не те ли стряска мисълта, че времето лети ужасно бързо?

- Все по-често ме стряска, защото направо не усещам как летят часовете и дните. А бих искала да направя 
още неща, да съм полезна на близките си, на приятелите по някакъв начин. Мисля, че има още какво да се прави, не само в творчески план, а и в чисто човешки план.

- Неотдавна говорих с Людмила Чешмеджиева и тя каза, че не иска да празнува юбилея си, защото много от приятелите й вече ги няма. Искам да те попитам - ти имаш ли нови приятели?

- Имам, имам... Непрекъснато се сприятелявам с нови хора. Аз може би някак скъсявам дистанцията изпълнител - публика, защото доста често се сприятелявам дори с хората, които идват на концерти. Но самите те предразполагат към това.

- Ще споделиш ли с нашите читатели дали и тази година засади градината на вилата си?

- О, да, разбира се. Засадих традиционните зеленчуци, като тази година наблегнах главно на доматите, защото сякаш най-много се радват на успех.

- Вече направи ли планове за лятото или още е рано?

- Не, не, аз, както казах, вече не си правя никакви планове. Няма как да правиш планове, освен ако нещо конкретно не е заявено като концерт или участие. Всичко друго е, каквото ти предложи денят, действай бързо и... това е. Улови бързо мига! Няма как иначе.

- А имаш ли нови проекти, работиш ли над нова песен?

- Да, хареса ми да се върна към самостоятелна кариера, с която всъщност започнах преди “Тоника”. Аз, общо взето, не съм се отказала през годините да записвам песни. Много ме обнадеждава това, че новата ми песен се радва на успех. Дай Боже и следващите да са такива! Имам тази енергия в себе си и не искам да я пропилявам.

- А какво очакваш още да ти се случи, за какво мечтаеш?

- Мечтая си да имам още работа, хубави песни, хубави изяви, добри приятели. Всичките ми близки да са живи и здрави. И да сме заедно, колкото може повече.

- Звучиш ми малко уморена, малко минорна... Да не би това да е в резултат на Сатурновата дупка, в която според астролозите изпадаме около рождените си дни? И въобще четеш ли си хороскопите?

- По-скоро ме хващаш в момент, в който съм уморена. Току-що се връщам от снимки, затова. А хороскопите чета колкото за забавление, не се вторачвам в тях.

- И накрая, пожелай нещо на читателите на в. “Над 55”!

- Пожелавам им преди всичко да са здрави, да запазят здрава психиката си в тези тежки времена. Мисля, че това може да стане с повече духовни занимания, повече изкуство, литература, кино, концерти... Защото в крайна сметка духът е този, който храни и ни прави истински живи. Искам да им кажа, че все още са млади и нищо не е свършило, а тепърва започва. И нека имат едно прекрасно лято!
 
Щрихи от биографията

Милица пропява на 3 години, на 5-годишна възраст започва да свири на пиано. Свири интензивно 8 години, а покрай пианото се увлича и по пеенето, приемат я в хор “Бодра смяна”. Едва 19-годишна, тя започва професионалния си път като соло певица. 

От 1980 до 1991 г. тя е неизменна част като солистка от “Тоника СВ” - период, изпълнен с усилен труд - репетиции, пътувания и концерти. Групата изнася над 120 концерта на година. През 1986 г. Милица записва в дует с Илия Ангелов от “Диана Експрес” - “Скъпа моя, скъпи мой”, песен на Митко Щерев из едноименния филм. Тя става хит и е една от 500-те най-хубави български песни.
 
През същата година “Тоника СВ” се разделя и групата напускат Ваня Костова и Стефан Диомов. Това е преломен етап за Милица, която е извървяла целия златен период на групата с над 1200 концерта в Русия, Украйна, Германия, Чехословакия, Гърция, Австрия и др. През 1994 г. Милица Божинова се включва в новосъздадената “Фамилия Тоника”.

Може би защото е зодия Близнаци, за нея не е проблем да съчетава работата в групата и солова кариера. През 1996 г. издава самостоятелен албум “Хиромантия”. 

След като десетилетия наред името й се свързваше с една от най-успешните групи в България и обикновено я наричаха Милица от “Тоника”, днес отново тя има своята самостоятелна кариера. Дали е завръщане или начало на нов път? Няма значение, важното е, че има сили, глас и публика, която я очаква. 

Валентина ИВАНОВА