Минчо Празников витае в небето, но е здраво стъпил на земята. На 9 февруари той ще отпразнува 85-годишнина. Дни преди рождения си ден синоптикът беше повален от грип на легло.

“Усещам как силите ме напускат! Преди бях жизнен и не се спирах, а сега почти не излизам от вкъщи. Като остарее човек, и започва да се пази от всичко”, признава синоптикът, който стана изключително популярен с неподправеното си чувство за хумор. Въпреки че отдавна не работи, Празников продължава да следи прогнозите за времето. 

“Освен съпругата ми, моя любов беше и активната професионална дейност десетилетия наред. Но, както забелязвате, годините минават, а времето не спира да тече - това е законът на живота. Често се случва, дори и да ви се стори смешно, да ми се мярват пред очите диаграми и прогнози. Вярно е, че бивш синоптик няма, но едно е да си активен, друго е да си само наблюдател”, добавя метеорологът.

В навечерието на 85-годишнината си легендарният синоптик е далеч от представата за средностатистически пенсионер. Не вярва, че стихиите в България идват от свръхсекретното климатично оръжие ХААРП. Не вярва и че са бич Божи, защото е сигурен, че всесилна е само природата. А тя има за какво да отмъщава. 

Стане ли дума за катаклизми, Празников винаги подчертава, че земята има много да си връща за отровите, които хората са излели в нея

“Навремето Хрушчов беше казал, че съветският човек ще направи така, че реките да текат в обратна посока, Сибир да стане житница и т.н. Това не се случи и сега природата отмъщава”, казва често той. Тонът му е критичен, но без гневни мълнии, защото обичайно за Празников е да гледа ведро на живота.

Макар и в пенсия след над 50 години метеорологична служба, още никой не е успял да му отнеме венеца на властелин на атмосферните явления.

Майсторлъкът е да надскочиш камерата и да станеш приятел на този, който те гледа!, знае от опит Празников. Мерни единици в скалата на делника му са градусите и хектопаскалите, всичко останало се събира в графа “Семейство и други”. 

Като малък мислех, че в тази наука има голяма доза мистика. Нося името на дядо си - опълченец, на два пъти раняван на Шипка, фамилията идва от прозвище, лепнато на прадядо, който оправдавал отсъствията си от училище с църковни празници. 

И аз обичам празниците и да съм радостен, страдам много, ако прогнозата ми не се сбъдне, разказва човекът, който можеше да накара цяла България да излезе с чадъри.

През 50-те години учениците от местната гимназия отишли на екскурзия до Златни пясъци. По онова време ареалът се отличавал с щедра гориста местност. Походът на учениците стигнал до Аладжа манастир, където гъмжало от змии. Още на място решили да организират акция за събиране на таралежи в Дряново. Бъдещият метеоролог счупил нормата и предал три ежа. В крайна сметка към морската ни столица потеглил цял вагон с дряновски таралежи.

Първата малка стъпка на Минчо към големия скок в облаците става като дете. “Имахме много добър преподавател по физика и под негово давление отидох да следвам физика. Исках да стана даскал като него, разказва Минчо Празников. - Завършихме шест души и всички заминахме на служба в армията, там ни разпределиха.” 

След 22 г. под пагон във ВВС стига до ранг полковник

Гледаше се сериозно на прогнозата за времето, защото планировките за утрешния ден се правят днес. След като през 1986-а минава в запаса, оттогава гласът му звучи неизменно след края на новинарските емисии по радиото, а с Любка Кумчева се редуват пред картата на България със съобщения за времето след “По света и у нас”. 

Лошо време няма. Има лоши жени, категоричен е Минчо Празников. “Нямам богат опит с нежната половина от обществото, защото съм се оженил за първата си любов и съм й останал верен досега”, изповяда се преди години прогностикът не къде да е, а в мъжкото списание “Плейбой”.

Дамата, която прави всеки ден от живота му празник, е Цанка Бошнакова - професор в Медицинската академия. “С нея са свързани най-хубавите ми моменти - голямата любов преди брака, сватбата ни, раждането на дъщеря ми, рождените дни”, разнежва се синоптикът.

А ето и няколко въпроса, на които юбилярят отговори специално за читателите на “Над 55”.

- Може ли една прогноза да бъде предизвикателство?

- Преди години беше сложно, сега има вече сведения от цял свят. Така че паралел не може да се направи, но в края на краищата всичко зависи от синоптика - тук вече идва субективният фактор, защото той трябва да прецени информацията и да я “приземи” в нашия район.

- Имате ли си любим сезон?

- Есента. Пролетта също е любим, защото е сезонът на пробуждане на живота след тежката зима. Дърветата започват да цъфтят, пчелички да жужат, птиците се завръщат от южните страни. Аз може би правя изключение, но много обичам есента с нейните багри, с тихия спокоен живот, с богатия пазар и т.н.

- Свидетели сме на аномалии във времето. Кои са според вас причините за тези катаклизми?

- Както предположих преди време, тази зима е топла, макар да наблюдаваме краткотрайни застудявания у нас. Не съм привърженик на дълготрайните прогнози за времето, защото в повечето случаи те са неточни. Най-верните прогнози са до 36 часа, а прогнозите, които дават колегите, са до 10 дена. 

Що се отнася до причините за “глобалното затопляне”, то на първо място са ядрените опи- ти, извършени през годините от Великите сили, а и от някои други държави. От тези опити се отделят огромни количества топлина, които отиват в Космоса и от там определят температурата на Земята.

Втората причина е “озоновата дупка”, а тя се влияе най-вече от химизацията в света. Не говоря за нейното разпространение само в селското стопанство, където се ползват изкуствените торове, а и в промишлеността. Производството на спрейове и други продукти на бита, които спомагат за разширяване на “озоновата дупка”. Добре че нашата страна се намира в така наречените умерени ширини и ние не сме засегнати пряко от тази изкуствено създадена аномалия. 

Е, ако ме питате за времето, ще ви отговоря - майната му, нали е наше! Няма проблем, ще го оправим и него

Синоптиката е моята съдба. През целия си съзнателен живот съм се занимавал само със синоптична метеорология и съм надхитрял времето.

Така че ставам нощем, за да видя какво е времето навън - хората се интересуват най-много от валежите. Взирам се през прозорците в тъмнината - Боже, май вали. Ама дъжд. Аз пък съм предрекъл сняг. Лошо, сърцето ми се свива.

Веднъж след едно дежурство в Института се уговорихме да се видим с Дицата (доц. д-р Стефан Дицов). От дума на дума стана въпрос и за времето, като той ми каза, че още вечерта ще завали силен дъжд, прогнозата му идва от неговия стаен барометър. 

Казах му, че това е невъзможно и прогнозата е, че няма да вали, и така се хванахме на бас кой е прав. Наистина през нощта заваля силен дъжд, а на сутринта, когато отидох на работа, помолих колегите да не ме свързват с никого, особено ако се обади мъж на телефона. За беда, трябваше да поема едно дежурство и Дицата ми звънна. 

“Да ти е направило впечатление, че улиците са мокри?!” 

- Е, сигурно са ги мили с водоноски снощи, сконфузено му отвърнах. 

“Добре, ама и покривите са мокри!” - продължи подигравателно той. Така загубих баса с него и може би това е първото ми непознаване на времето за кратък период. 

- Как ви се виждат днешните прогнози?

- Преди години сбъдването на прогнозите беше 65-70 процента, сега вече гоним 90-те процента. Но винаги съществува 10 на сто вероятност да се сбърка.

Сега гледам красивите момичета с приятна визия, които представят прогнозата за времето, с удоволствие. Но се страхувам, че като са на екран, мъжката половина от зрителите само гледат прогнозата, а не я чуват. За тяхно сведение, не се очаква човекът да почне да “управлява” времето, а оптималната температура за секс е 17-20 градуса, тогава хората се стремят към ласки, подтиквани от желанието да се стоплят. 

Бъдете усмихнати, весели и спокойни! Повече вярвайте в прогнозите за времето!

Подготви Поли БОЯНОВА