Бизнес форумът в София с участието на китайския премиер Ли Къцян отвори нови възможности за инвестиции в България. По този повод потърсихме министъра на икономиката Емил Караниколов. Ето как той отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.
-Министър Караниколов, какви ще са директните ползи за българската икономика от бизнес форума с участието на премиерите Борисов и Ли Къцян?
-За мен най-важното от този форум е стратегическото признание за България и че държавата ни може да представи своите атрактивни възможности за китайски инвестиции.

Г-н Крачунов, знаете, че стокообменът между двете държави е около 4 милиарда лева, балансирано по 2 милиарда лева. Отрицателното салдо за България е 200 милиона лева, което не е голяма сума за мащабите на Китай, тъй като китайските стоки са навсякъде. 

Надявам се, че след този форум и признанието, което получихме от премиера и председател на Държавния съвет на Китайската народно-демократична партия г-н Ли Къцян, съм сигурен, че инвестициите към нашата страна ще тръгнат. Това се отнася в голяма степен и за туризма, тъй като той каза какво е видял в България и след това всички ще трябва да го видят.

- В какви срокове очаквате да се намери инвеститор от Китай за АЕЦ "Белене"?
- За да имаме китайски инвеститор за АЕЦ "Белене", това, което беше казано точно и ясно, е, че проектът трябва да бъде изграден по всички европейски правила. Това е категорично!

Второто най-важно за нас по отношение на АЕЦ "Белене" е, че ще търсим и европейски стратегически партньор с помощта на правителството на Китай.
 

- Реална ли е опцията гьолът, както Бойко Борисов бе нарекъл АЕЦ "Белене", да бъде изграден по най-добрите европейски правила?
- Това е задължително! Това го казаха и г-н Борисов, и г-н Къцян. Няма да разделяме държавите членки на ЕС. Всичко ще става по правилата.

Изключително предимство за България в тази посока е, че в страната ни ще бъде този център, който ще съгласува всички проекти - стратегически и инфраструктурни за Централна и Източна Европа, а защо не и за Западна Европа.

-Ще осигурите ли пазар на родния тютюн за Китай?
- Това е нашата цел. Лично премиерът на Китай се ангажира с това да бъдат изкупени 10 000 тона преработен тютюн. Това е шанс за държавата ни да стъпи на китайския пазар, нещо, което не сме успявали да направим досега.

От нас и от сроковете, с които работим, зависи това да продължи напред във времето.

- Ясен ли е приблизителният размер на инвестициите от Китай, които ще се влеят в страната ни?
- Тепърва започват разговори по този въпрос. В края на месеца очаквам в България да пристигне губернатор от една от най-големите китайски провинции, които има над 300 милиона евро за инвестиции извън Китай.

Ще имаме и много срещи с китайски инвеститори и в сектор "Транспорт" заедно с министър Ивайло Московски. 

Чакам и делегация от фирми, които се занимават с високотехнологично производство, включително и сглобяване на мобилни телефони. Надявам се, че нещата ще тръгнат съвсем скоро. Даден е ясен политически знак.

До този момент се проучвахме, сега е моментът да работим. Аз съм оптимист особено след изявленията на двамата премиери и това, че форумът се проведе в София.

За Китай вече има зелена светлина за инвестиции в България.

- В каква посока ще бъдат перспективите в туризма и земеделието, които бяха очертани на бизнес форума между България и Китай?
- Най-важното за нас, когато говорим за земеделие е хранително-вкусовата промишленост.

Китайският премиер каза изрично, че те ще търсят качество на стоките и услугите. И тук вече идва ред на бизнеса, тъй като ние, политиците, направихме мост, създадохме организация и условия за сътрудничество между България и Китай.

Сега вече трябва да предложим наистина качествени стоки и услуги, защото стандартите в Китай са изключително високи. За 40 години Китай е постигнал изключително икономическо чудо и са признати за втората икономика в Света. Те търсят качество, същото ще търсят и по отношение на туристическите услуги.

- Преди няколко дни в Пловдив бе направена първа копка на завод за светлини на "Мерцедес". Каква ще е ползата на тракийската икономическа зона от тази инвестиция, която е на стойност 40.6 млн. евро?
- Това е първата инвестиция, която е изградена на площ от 25 дка. Този инвеститор е закупил около 90 дка и се очаква да започне поне още 3 производства там.

Към момента в Агенция за насърчаване на бизнеса сертифицираме общо 20 проекта, на които ще дадем сертификати. От тях има още 2 за Пловдив и те също са за технологичния сектор.

- Предвиждате ли и други големи инвестиции в останалите областни градове?
- Само ще Ви кажа, че за индустриална зона Божурище има в момента заявка за 20 производства. Това означава, че ако изпълним тази заявка, то капацитетът й ще бъде запълнен.

Работим и с областния управител на София област да се осигурят допълнителни терени за инвестиции. Действаме и за това летището в Доброславци да бъде прехвърлено към индустриална зона Божурище. Най-важното в момента е там да изградим инфраструктурата, тъй като сега там има само един път. Готови сме с проекти за още един път, с опция за още два, за да може тази индустриална зона да има 3 пътя.

- Заедно с лидера на "Атака" Волен Сидеров открихте информационен бизнес център в Ямбол. Къде ще е следващият?
- Съвсем скоро ще открием информационни центрове в Стара Загора, Кърджали, Плевен и във всички региони. Анализът ни показва, че там където имаме регионални информационни центрове, усвояването по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" е много високо.

Нашата цел е да осигурим контакт на гражданите с бизнеса.

- По-какъв начин ще отстраните бюрократичните пречки пред бизнеса?
- Министерство на икономиката и на финансите са отличници по административните тежести. Само отпреди няколко дни вече имаме 5 услуги, които се предоставят по електронен път.

Започнали сме с най-голямата услуга, тази, която е за двойното предназначение на стоки. Това касае случаите, когато една стока биваше внесена от чужбина и за нея има съмнение, че е с двойно предназначение, лицето трябваше да дойде до Министерство на икономиката и ние да му дадем становище, а през това време неговите стоки стояха на митниците и той плащаше наем. Това вече може да става по електронен път.

През миналата година сме имали 1000 такива заявки. Сега всеки гражданин може да дойде до нашето деловодство за тази услуга, но тя може да бъде предоставена и по електронен път.

Имаме 5 такива услуги, които вече са електронни. Продължаваме в тази посока, тъй като до момента предоставяме 187 услуги и имаме много работа.

- Ще успеете ли да съберете златните парчета от българската икономика, които бяха раздадени на определени хора от кабинета "Костов"?
- Няма да можем да ги съберем, защото много от тези парчета вече не съществуват. Но наша работа е да привличаме инвеститори, а реално там, където е имало производство, съм сигурен, че то може да бъде възстановено.

В момента има страхотен интерес към индустриалните зони. Сигурен съм, че този интерес ще бъде засилен още повече с форума "16 + 1". За нас най-важното е да осигурим колкото се може повече инвестиции, което да повиши доходите на гражданите.

Целта ни БВП да достигне на глава от населението такъв какъвто е в Еврозоната!

- В предишното ни интервю определихте приватизационната сделка за "Кремиковци" като най-големия грабеж. Очаквате ли това предприятие да бъде преструктурирано и да възкръсне?
- Не. За добро или лошо, защото знаете, че "Кремиковци" замърсяваше доста въздуха на София. По тази причина не очаквам това производство да бъде възстановено.

Активите на "Кремиковци" вече не съществуват, но съм сигурен, че там може да стане една изключително добра индустриална зона.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ