Ивайло Московски за втори път е министър на транспорта в правителствата на Бойко Борисов. Политикът от ГЕРБ отговаря за един от най-ключовите ресори в държавата. Потърсихме мнението му по най-актуалните въпроси за транспорта - БДЖ, магистралите и новите влакове. Ето как министър Московски отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.
- Г-н Московски, участвахте в заключителната сесия на Дигиталната асамблея в Малта. Какви са новостите за БДЖ?
- На форума в Ла Валета се случиха много важни неща за гражданите на цяла Европа и в частност за България. Официално падна роумингът, което означава, че гражданите на Европейския съюз ще разговарят съобразно мобилните си планове, независимо дали ползват гласови или текстови съобщения, както и интернет.

Първоначално имаше опасения, че могат да се ползват приетите по регламент тарифи, след изчерпване на услугите от абонаментните планове, но вече мина месец, а аз отникъде не съм чул оплаквания. 

Единствените притеснения бяха свързани с това, че нямаше да може да бъде поддържана бързината на интернета, която е заложена в абонаментните планове, но и те са преодоляни.

Факт е, че системата без роуминг действа вече 30 дни, а това е изключително полезно. 

По време на форума в Малта дойде нотификацията за разрешаване на държавна помощ към БДЖ. Това ни отвори вратата за разговори с кредиторите и да продължим със стратегията за оздравяване на държавните железници.
 



- Какво предвижда стратегията Ви за оздравяване на БДЖ?
- Стратегията включва няколко стъпки. 

През миналата седмица приключихме с един от тежките заеми, които бяха взели железниците. Дългът на практика беше занулен. 

Към момента успяхме да свалим задълженията на БДЖ до 400 млн. лева. Припомням, че в началото на мандата на правителството ни, дълговете на БДЖ бяха над 850 млн. лева.

- Означава ли това, че БДЖ ще излезе от комата?
- Да. Убедени сме, че стратегията, която прилагаме е правилна. Намаляването на задълженията ни позволява до водим добри преговори от позицията на преднина от наша страна с останалите кредитори на държавните железници.

В края на месеца при нас ще дойдат т.нар. облигационери. Това са петте банки, които са отпуснали най-големите кредити с най-високите наказателни лихви на БДЖ. Там целта ни е да постигнем разсрочване на плащанията до следващата година.
 

- Кога ще започне процедурата по закупуване на нови влагове?
- Очакваме това да се случи през есента, за да могат гражданите на България да ползват на европейско ниво услугите на железницата.

- Колко нови влака ще бъдат купени за нуждите на БДЖ?
- В момента по този въпрос работят съвместно екип на БДЖ, специалисти от Техническия университет и експерти от Транспортното висше училище. Те ще определят колко на брой регионални влакове и машинобусове ще са необходими, за да може да се окомплектова един пакет, който да бъде пуснат на процедура.

Освен нови влакове, доставчикът ще има задължение да изгради на територията на България и производствена база за изработка на определени сегменти и детайли, които са необходими за поддръжката на тези влакове. Това означава, че ще бъдат осигурени и нови работни места. 

Длъжни сме до го направим, защото през миналата седмица успяхме, макар и с известно закъснение да стартираме участниците в южния коридор на България, който касае трасето от София до Септември. Оттам нататък вече всичко е изградено.

До 2022 г. ние сме длъжни да покрием цялото трасе от сръбската граница през София до турската и гръцката граници на Свиленград и до под Бургас.

Успеем ли да направим това няма да има никаква логика тези нови трасета да стоят без нови влакове.

Затова ще направим всичко възможно процедурата за покупка на нови влакове да започне през есента на тази година. 
 

Разбира се, НКЖ има инвестиционна програма, която включва и северните части на страната. Има проект за железопътно трасе между Мездра и Горна Оряговица. Изготвен е и технически проект по направлението Видин към София в участъка до Медковец.

Жп линията Варна - Русе също е готова на технически проект. Тук е моментът да кажа, че ако днес успеем да подпишем меморандума, който бе приет на заседанието на Министерския съвет ще можем целево да търсим финансиране и за изграждане на един общ мултимодален коридор между България и Гърция, който включва железопътна и пристанищна инфраструктура.

Милтимодалният коридор от гръцка страна включва пристанищата Солун, Кавала и Александрополис, съединени с модернизирана жп линия, от там през Свиленград включва съответно и нашите пристанища Бургас, Варна и Русе.

По този въпрос имаме съдействието и на Европейската комисия в лицето на еврокомисаря Виолета Булц. За този коридор ще бъде търсено целево финансиране.

Освен, че тези проекти са важни за подобряването на инфраструктурата, те носят и сигурност!

Ползите ще са огромни, тъй като на пропорционален принцип ще има възможност български оператори или оператор да има достъп до пристанищните терминали в Гърция, както и пропорционално гърците ще имат достъп до българските пристанища. Това е една стара мечта - българите да оперираме на гръцките пристанища.

- Мечта на българите е да имат три магистрали. Кога окончателно ще бъдат завършени "Хемус" и "Струма"?
- Магистрала "Струма" е част от програма Транспорт и транспортна инфраструктура. Действително има забавяне в изграждането на тази магистрала в участъка по Кресненското дефиле. Там все още върви процедурата по определяне на вариант, който да получи оценка за оказване на въздействие на околната среда (ОВОС) от Брюксел.

За "Струма" имаме няколко варианта.

Есента е крайният срок, в който ако ние нямаме одобрено трасе с положителна оценка за оказване на въздействие на околната среда ще има риск за усвояване на средствата по оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура в този програмен период. По тази причина подготвяме алтернатива. Ако колегите от АПИ се справят до есента и успеят да подготвят проекта ида го придвижат напред, то ще постъпят средствата по програма Транспорт и транспортна инфраструктура. Ако не се справят, то ние имаме право да финансираме участъци или дори цялата магистрала "Хемус" до Велико Търново със средства от оперативната програма.

При такава ситуация ще поискаме преместване на средствата към магистрала "Хемус", за да може парите, който са заложени в оперативната програма на всяка цена да бъдат използвани.

Строежът на магистрала "Струма" е необратим процес. Ние нямаме право като държава да не я довършим. Ако това не може да се случи по оперативна програма Транспорт, ще се търсят други варианти - или със заеми или със средства от бюджета.

Българските граждани трябва да са спокойни, че ще завършим магистралите "Струма" и "Хемус".

- Какъв е крайният срок за завършването на двете магистрали?
- Прогнозният срок, който сме си заложили е 2022 - 2023 година. Тогава "Струма" и "Хемус" трябва да бъдат завършени.

Тогава трябва да приключат и всички железопътни проекти по трансевропейските коридори.

- Продължава дискусията по въпроса дали е правилно предупредителните табели пред камерите, които следят за ограниченията на скоростта да бъдат премахнати. Каква е Вашата позиция?
- Никъде в Европа не съм виждал табели, които предупреждават за такива камери. Ако черпим опит от европейската практика, бихме направили същото и в България.

Според мен е правилно решението за премахването на предупредителните табели, тъй като те поставят шофьорите в ситуация да намаляват скоростта, когато ги видят, но след това практиката показва, че правилата се нарушават от недисциплинираните водачи. 

От тази гледна точка според мен предупредителните табели не са нужни. Въпреки това апелирам към всички шофьори да се съобразяват с правилата за движение по пътищата.

В Гърция ограниченията на скоростта са далеч по-рестриктивни. Там максимално разрешената скорост по четири лентов път е 110 км/ч и никой не си позволява да я превишава.

Не знам защо в България продължават да нарушават ограниченията на скоростта. Това е изключително важна тема, тъй като всяка седмица млади хора загиват по пътищата, а те са цвета на нацията.

Всеки трябва да се качва в колата с мисълта, че освен за себе си, носи отговорност и за останалите участници в движението.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
 

Министър Московски отговори на всички въпроси на БЛИЦ