Митрополит Гавриил е считан за една от най-авторитетните личности в Българската православна църква. За мнозина той бе достоен да заеме патриаршеския стол след смъртта на патриарх Максим. По време на избора на нов църковен глава, Гавриил запази достойно поведение и не се конфронтира с опонентите си.
За него се знае, че е доктор по богословие, възпитаник на Московската духовна академия, възведен е в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет, два пъти е награждаван от покойния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен и пр. С две думи - митрополит Гавриил е духовно свързан с Русия. Също като Кирил, за чиято смърт отказва да говори. Буквално преди дни митрополит Гавриил се завърна от работна среща с руския патриарх Кирил, където бе с църковна делегация, оглавявана от патриарх Неофит.
- Напоследък много се сгъстиха събитията в църквата... Знам, че отказвате да коментирате смъртта на Варненския митрополит Кирил, но тя отново разбуни духовете. Непосредствено преди окончателния избор за нов патриарх, и Кирил, и вие претърпяхте доста компроматни удари. Обвиниха ви, че сте присвоили чужд апартамент...
- Аз ще ви разкажа историята, а вие сама ще си отговорите дали е морално да ми се хвърля подобно обвинение. Имаше навремето един човек - Светломир Финджиков, който беше духовно чедо на епископ Партений, какъвто бях и аз - т.е. двамата с този Светльо бяхме духовни братя. Срещали сме се, говорили сме, споделяли сме си. След смъртта на дядо Партений, Светломир премина при мен да се изповядва. Той беше в доста безпомощно състояние - след смъртта на баща си и майка си остана сам, боледуваше и живееше с една малка пенсия по болест. Имаше роднини, единият му братовчед дори беше председател на една от големите софийски църкви, но нещо не се разбираха и той не искаше и да чуе за близките си. Веднъж дойде при мен в Софийска митрополия и ме попита дали съм съгласен да ми припише апартамента си на бул. „Прага”, а срещу това аз да му помагам материално. Аз тогава доблестно му отговорих, че не знам къде могат да ме пратят да служа и дали ще мога да изпълня молбата му да се грижа за него. Човек, като поеме такъв обет, трябва да е сигурен дали може да го изпълни. И го отклоних със съвета да потърси някой друг. Мина време и той пак се върна: “Ходих при епископ Геласий, и той ми отказа!” - и пак взе да ме увещава да се съглася. Посъветвах се аз с моя духовник какво да направя, и той ми каза: “Ти и бездруго се грижиш за него и не можеш да го оставиш, съгласи се”. Съгласих се аз, но му казах на Светльо: “Ти имаш роднини, те утре може да ме обвинят, че съм постъпил така...”. „Не - вика - аз не съм ги виждал с години и не искам ни да ги видя, ни да ги чуя - не може да те обвинят!” - и ми даде саморъчно подписано завещание за апартамента, а аз от своя страна саморъчно
приписах същия апартамент на манастира „Св. Петка”
- Излиза, че вие сте помагали на този човек, а имотът му отива за манастира...
- Това няма значение - аз съм си изпълнил моралния дълг. Но само заради тези, които се опитаха да ме опетнят, да ви кажа: тогава, като почнах аз да му давам пари, моят духовник ме посъветва да взимам бележки. „Не се знае какво може да стане утре - дали някой няма да те обвини”, ми каза. Както и стана. Аз обаче и до ден-днешен пазя тези бележки - имам доказателство, макар никой да не се е интересувал от него.
- А какво стана със самия човек?
- След години се случи така, че няколко дена го нямаше и ние с един Иван Младеновски от Софийска митрополия отидохме до дома му да разберем защо не идва. Звъним на вратата на апартамента - никой не отваря. Иван мина през балкона, и се оказа, че той, както е лежал, е починал. Организирахме погребението му и тука вече роднините, като разбраха, че е починал, скочиха срещу мен: “Как може!..” и т.н. Така излезе и първата статия по този случай. Когато тръгнах за Ловеч, оставих документите на ръководството на манастира и никога повече не съм се интересувал как използват тоя апартамент, заради който се опитаха да ме изкарат измамник. Това е цялата истина!
- А какъв беше проблемът ви с Касиян?
- Той веднъж се яви по bTV и ме обвини, че няколко пъти бил имал разговори с мен, още докато бяхме цивилни, след които разговори винаги го били викали в Държавна сигурност! После от телевизията поканиха мен и аз казах следното: „С Касиян съм водил разговор само един път, и то, за да му помогна по повод старостилието - да му кажа някои неща. Ако той твърди, че са го викали в ДС, нека посочи кой го е викал, кога и по какъв повод свързва това с мен. Сега няма, но ако продължи да клевети, ще го съдя!”. Буквално на следващия ден Касиян се появи в една друга телевизия и вече говореше друго - каза, че само един път сме имали разговор за календара и после го бил викал няколко пъти епископ Партений, като викарий на Софийска митрополия. Това се оказа неговото „ДС”.
- Наскоро отец Амбарев ви даде за пример на скромност - че не парадирате, че сте сред радетелите на канонизирането на национални герои... Вие, покойният митрополит Кирил - също...
- Не, Кирил имаше молба, но при него не мина канонизацията. Аз и Николай Пловдивски канонизирахме мъченици. Николай - баташките, а ние - новоселските. Но какво да се хвали човек с такова нещо на фона на примери като тези мъченици?!
- Отец Амбарев каза, че Николай Пловдивски е шизофреник и че много митрополити са чули, че заплашва Кирил по време на избора на новия патриарх...
- Аз не съм чул такава заплаха, а за диагноза трябва документ. Не съм видял такъв документ. Ако ме питате за мнение, ще ви кажа само, че всеки човек си има и едното, и другото, само светците са безгрешни.
- Но вие именно казахте, че ако чуете, че някой от духовниците е гей или педофил, ще искате изгонването му. За Николай се говори, че е гей...
- И аз имам клирик, за който се говори това, но доказателства нямам.
Ако имам, ще го изгоня -
държа на думите си.
- А каква е съдбата на изгонения епископ Павел?
- Определен е ден за църковен съд.
- Причината?
- Беше представен документ, че той е сключил брак и има дете. Това е недопустимо за епископ! Това беше формалният повод да му се забрани да служи.
- Напоследък се говори много за метода ин витро - много двойки се страхуват да пристъпят към него по религиозни съображения...
- Светият синод вече се произнесе по този въпрос: методът се приема, ако биологичният материал е взет от законния баща и ако тези клетки се имплантират всичките и няма такива, които да се унищожават - защото в тях вече има живот. Не само ние, и другите православни църкви допускат ин витро метода при тези условия. Ако лекарите не ги спазват, това си е на тяхна отговорност.
- В болшинството си църковниците приеха на нож „чудото в Стамболийски”. Вие били ли сте свидетел на Божие чудо?
- Има чудеса в живота. Аз имам Богоявленска вода от 15 години в едно шише, която е бистра като сълза!
Чупил съм великденско яйце на 8 години и вътре просто се беше смалило!
Присъствал съм на лумване на благодатния огън. И чудеса с хора съм виждал. В манастира „Св. Петка” идваше един човек, който разказваше на всички как се озовава там. Бил много болен - тялото му се подувало и го сърбяло. Сънувал жена, която му казала: “Ако искаш да оздравееш, иди в моя манастир!” - и му обяснява как да иде. Отива той и като вижда иконата пред манастира, разбира, че това е Св. Петка. Всяка година този човек идваше да черпи за изцелението си.
- Разкажете повече за духовната си майка игуменката Мария...
- Манастирът „Св. Петка” е бил женски, но, когато аз отидох там, вече беше починала последната монахиня и беше останала единствено игуменката Мария, която вече беше на 77, а аз бях на 22 години. Майка Мария тогава каза, че при това положение няма как да се получи съблазън и затова може да ме остави - останах да помагам. Тази жена беше изключителен човек! И до ден-днешен ми помага, когато потърся нейните молитви. И до днес изпитвам нейната помощ пред Господа. Когато човек има благочестиви близки, може да се помоли за застъпничество от тях.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
ОЩЕ ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА И РАЗДОРИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 13 АВГУСТ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
