28-годишният Иван Генов от пловдивското село Скутаре изпрати отворено писмо до институциите, парламентарните групи и медиите с призив за "национално обединение и укрепване на държавността".
В писмо до редакцията на БЛИЦ младият мъж заявява, че е получил единствено формален отговор от Народно събрание, според който изложените от него идеи "нямали законодателна насоченост".
"Пиша Ви като човек, който искрено се интересува от посоката, в която се развива държавата ни", посочва Генов.
В отвореното си писмо той поставя акцент върху четири основни теми – недопускане на участие на български военни в чужди конфликти, възстановяване на енергийната и водната инфраструктура, връщане на конституционния баланс и ограничаване на външния дълг.
По темата за международните конфликти Иван Генов настоява България да следва политика на мир и дипломация.
"Необходимо е да се поддържа последователна позиция, която не допуска участие на български военнослужещи в конфликтите в Украйна и Близкия изток", пише още той. И обръща сериозно внимание и на състоянието на инфраструктурата.
"Недопустимо е в европейска България да има населени места с режим на тока, водата и отоплителните системи", заявява Генов.
В писмото си той коментира и темата за външния дълг, като предлага създаване на „Бизнес фонд за солидарност“, в който големи компании доброволно да участват в инициативи за намаляване на държавния дълг срещу определени стимули.
„България не може да си позволи да живее на кредит, който ограничава възможностите за развитие“, пише още той.
Иван Генов настоява писмото му да бъде прочетено и от трибуната на парламента.
В заключение младият мъж отправя призив към институциите и политическите сили:
"Времето за обещания вече отмина. Сега е време за отговорност."
Ето как звучи отвореното писмо на Иван Генов до властта:
До
г-жа Михаела Доцова, Председател на Народното събрание на Република България, г-н ген. Румен Радев, Министър-председател на Република България, г-жа Илияна Йотова, Президент на Република България
Копие до парламентарните групи в LII Народно събрание, Копие до представители на медиите
ОТВОРЕНО ПИСМО
Призив за национално обединение и укрепване на държавността
Уважаема госпожо председател на LII НС, Уважаеми господин министър-председател, Уважаема госпожо президент, Уважаеми представители на парламентарните групи в LII НС, Уважаеми представители на медиите,
След приключването на поредните предсрочни парламентарни избори и влизането в нов политически цикъл, България и българският народ се нуждаят от уверение, че обещанията ще се трансформират в категоричен отговор на очакванията, а политическите заявки за развитие на страната ни ще доведат до формулиране на приоритети и
отговорни решения.
Динамичните условия на икономиката, геополитиката и вътрешния живот на страната изискват институциите да действат с трезва и
навременна преценка, както и с уважение към обществения интерес и готовност за коригиране на политики, които отслабват държавността, подкопават народното и институционалното доверие, и застрашават сигурността на държавата и народа.
Като просто един обикновен представител на будния български народ, не бих могъл да претендирам за позицията на обществен
говорител, но все пак си позволявам да заявя, че и аз, като всички обикновени български граждани, имам очаквания.
Поставям на вашето внимание няколко ключови направления, които смятам, че биха могли да обединят институциите и партиите в
консенсус за съвместна работа:
1. Недопускане на участие на български военнослужещи в чужди конфликти
Мирът е ресурс, който трябва да бъде пазен с мъдрост и далновидност. България традиционно следва политика на мир, диалог и дипломатически решения. Смятам, че е не само възможност, а и задължение нашата държава да способства за осъществяването на помирителни срещи между воюващите страни.
В този контекст е необходимо да се поддържа последователна позиция, която не допуска участие на български военнослужещи в конфликтите в Украйна и Близкия изток. Решенията, свързани с международната сигурност, следва да се вземат с максимална предпазливост, като се поставя акцент върху дипломатическия подход и защитата на националния интерес.
Тези действия от страна на Република България биха могли да покажат пред нашите партньори и света, че държавата ни е способна
да изпълни своята историческа, геополитическа и морална задача да бъде обединител на народите.
2. Възстановяване и укрепване на българската енергетика и водоснабдителна мрежа
Качеството на живот и спокойствието на българския народ се определят не само от нивото на финансовите възнаграждения, а и от надеждността на водните и енергийните ресурси на държавата.
Необходимо е да се предприеме цялостна модернизация на електропреносната и водоснабдителната инфраструктура, както и да се
осигури защита на стратегически държавни активи. Развитието на местни енергийни ресурси и намаляването на външните зависимости са ключови за устойчивостта на сектора. Това трябва да бъде подкрепено от дългосрочна инвестиционна политика, която гарантира предвидимост, сигурност и устойчиво развитие.
Недопустимо е в европейска България да има населени места с режим на тока, водата и отоплителните системи.
3. Възстановяване на конституционния баланс
Конституцията е фундаментът на държавността и стабилността. В тази връзка е необходимо да се възстанови предишният модел, който позволяваше на президента да назначава служебни правителства независимо.
Това е механизъм, който осигурява институционална предвидимост и баланс между властите, особено в периоди на политическа нестабилност. Укрепването на този баланс е ключово за доверието в демократичните процеси и за стабилността на държавното
управление.
4. Финансова устойчивост, ограничаване на външния дълг и създаване на Бизнес фонд за солидарност
Управлението на външния дълг е въпрос на държавност. Външният дълг представлява ангажимент, който се прехвърля върху бъдещите поколения, и затова неговото натрупване трябва да бъде подчинено на строга логика, прозрачност и дългосрочна отговорност. България не може да си позволи да живее на кредит, който ограничававъзможностите за развитие и поставя държавата в зависимост от външни финансови центрове.
В страната съществуват компании, чиито годишни печалби са достатъчно значителни, за да покрият съществена част от външния
дълг за сравнително кратък период. Това не означава, че бизнесът трябва да бъде натоварван с допълнителни тежести, а че държавата може да използва дипломатичен подход, диалог и финансови инструменти, които да създадат условия за доброволно участие на най‑успешните предприятия в национално значима инициатива.
В този контекст може да бъде създаден Бизнес фонд за солидарност, чиято цел е компаниите с най‑голяма печалба да предоставят част от нея за ускорено намаляване на външния дълг. Това участие следва да бъде стимулирано чрез временни данъчни облекчения, премахване на определени административни тежести или други финансови механизми, които да направят инициативата едновременно привлекателна за бизнеса и полезна за държавата.
Така се създава модел, при който икономическият успех на частния сектор се превръща в стратегически ресурс за националната финансова стабилност. Паралелно с това е необходимо да се въведе последователна политика, която ограничава поемането на нови външни заеми само до случаи на доказана необходимост и стратегическа полза за държавата.
Всяко решение, свързано с дългови инструменти, трябва да бъде придружено от пълна публична отчетност, ясни мотиви и оценка на
дългосрочните последици. Призовавам институциите, политическите сили и гражданското общество да работят заедно за мир, стабилност, силна и справедлива държава.
Ще помоля, ако има възможност, това писмо да се изчете от трибуната на Народното събрание. Времето за обещания вече отмина.
Сега е време за отговорност. България над всичко!
С уважение,
Иван Генов
Малка част от българския народ"
