Чудотворна икона оцеля при пожар в черквата „Света Неделя“ в пазарджишкото село Дебращица. „Има Божия промисъл в това“, споделя отец Стефан Йорданов, който повече от четвърт век служи и се грижи за храма.

Пожарът станал на третия ден на Коледа м.г. и унищожил 5 икони. Тази на светите братя Флор и Лавър, която се намирала в дясната стена на специално украсено място, оцеляла от пламъците. Частично е изгоряла дървената рамка, но ще бъде възстановена с помощта на добри хора.

Свещеникът споделя пред „Телеграф“ интересната история на реликвата. Оказа се, че тя е извършила и продължава да върши доста чудеса.

По принцип стои в църквата, но за празници се качва на параклиса "Св. мъченици Флор и Лавър", който се намира на десетина километра над селото. Счита се, че цялата местност там има същата лечебна сила както Кръстова гора и Рупите.

През 70-те години на миналия век обаче иконата е била открадната. Много скоро злосторникът бил сполетян от внезапна смърт.

Група младежи от селото проникнали в черквата и един от тях посегнал към иконата. Като се прибрал вкъщи, през нощта сънувал, че там, където отивал, нямало да се върне. На младежа му предстояло да влезе в казармата.

След този странен сън той взел иконата и в страха си да я задържи или не я счупил на две и хвърлил в местността Ливадите над селото.

Две години счупената икона седяла в храсталаци, докато един ден младо момче, пастир от селото, отишъл при местния свещеник и му казал:

“Дядо попе, там в храсталаците има нещо, което плаши животните ми“. Тогавашният отец Георги, който бил бивш лесничей, бързо се ориентирал в гората и намерил откраднатата икона. А въпросният младеж, който я поругал, наистина не се завърнал никога у дома си.

Два дни преди да му изтече военната служба, издъхнал от нелепа смърт. След този случай всички от групата, проникнала в църквата в онази нощ, се изселили от Дебращица - от срам и позор. А едно от момчетата получил умопомрачение - главата му останала накриво, гледайки само на една страна.

Отец Стефан сладкодумно разказа още, че през 1908 г. в селото дошъл един монах на име Елисей, който споделил пред местните, че ще им покаже светите места в околностите - на света Петка, св. Вартоломей и манастира „Свети Флор и Лавър“.

Елисей много трудно убедил хората да извървят разстояние от около 5 км извън асфалтирания път до мястото, където било обрасло с трънаци и натрупани камъни. Бог му посочил мястото и когато отишли 4-5 души, единият от тях, поизморен, поседнал до един камък.

Опрял главата си да отдъхне и задрямал. След минута обаче скочил като ужилен и казал на земляците си: “Сънувах нещо“. Когато станал, видял до камъка, на който бил опрял главата си, иконата. Там групата намерила и един ключ, на който обаче през годините му се изгубват следите. Дядо Елисей казал на дебращяни, че това е Божи знак да се съгради параклис.

И така на това място е съграден малък, кирпичен параклис, където вечерта на 17 срещу 18 август, когато църквата почита светите братя Флор и Лавър, богомолци идват и преспиват тук. Всяка година се спазва традицията и се прави литургия, разказва отец Стефан.

На мястото е имало и аязмо, с което също е свързана любопитна история - как 6-годишно дете проговорило. Момченцето дошло заедно с родителите си от близкия град Пещера на 17 август. Те останали да пренощуват край параклиса над селото, където божият служител му прочел молитва.

Такава била традицията за хората, които се нуждаели от изцеление. Родителите били много притеснени, че синът им не можел да говори, тъй като не бил произнесъл и дума от раждането си до ден днешен.

Затова те, научавайки за чудодейната сила на иконата, се обърнали с надежда към свещеника. А след молитвата чудото се случило и хлапето проговорило. „Колко малко иска Бог от нас, да се помолим с вяра и да ни прати изцеление“, коментира случая отец Стефан.

Смята се, че в района още през XII-XIV век е бил основан манастир. В сегашния си вид параклисът (известен още и като Дебращенски манастир) е възстановен през 1995-1996 година. Той носи името на светците Флор и Лавър, което го прави единствения на Балканския полуостров.

Отец Стефан свидетелства, че пред иконата са се случвали много чудеса. Светците помагали на бездетни жени отблизо и далеч да заченат. Но най-вече хората се молили за закрила и помощ при проблеми с говорните умения на децата си.

При параклиса се намира т.нар. добра вода, която е използвана още от древните траки и по-късно от монасите в манастира за чудодейни цели. По-късно там е построена и хижа „Добра вода“.