Децата до 17-годишна възраст в страната към края на миналата година са 1 104 198, или 17,1% от общия брой на населението, обявиха от НСИ по повод Деня на детето, 1 юни, пише Труд бг. 

Децата до 15 години в страната са 911 025, или 14,1% от общия брой на населението. Делът на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18,9%, Ямбол – 15,2%, и Бургас – 14,9% от населението на областта. Най-нисък е този дял в областите Смолян – 10,6%, Видин – 11,5%, и Габрово – 11,7%. 

Младите хора на възраст от 15 до 17 години са 193 173 (3% от общото население и 17,5% от децата до 17 години).

В 978 (18,6%) от общо 5256 населени места в страната не живеят деца до 17-годишна възраст.

През 2022 г. делът на най-младото население в ЕС е 14,9%, като най-нисък е този дял в Италия – 12,4%, Португалия – 12,9%, и Малта – 12,7%, а най-висок е в Ирландия – 19,3%, Швеция – 17,4%, и Франция – 17,3%.

Раждания

През 2023 г. в страната са родени 57 197 деца. В сравнение с предходната година броят им се увеличава с 601 деца, или с 1,1%. Броят на родените момчета (29 318) е с 1439 по-голям от този на момичета (27 879), или на 1000 родени момчета се падат 951 момичета. 

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,5 на 1000 души от населението, София (столица) и Ямбол - по 9,9‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниска е в областите Смолян – 5,1‰, Перник – 6,4‰, и  Габрово – 6,8‰.

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС7 през 2022 г. е 8,7‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред държавите-членки на ЕС има Кипър – 11,2‰, следват Франция – 10,7‰, Ирландия – 10,5‰, и Швеция – 10‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 6,7‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Към края на миналата година броят на жените във фертилна възраст е 1,269 млн., като спрямо предходната година намалява с 9 хил., а спрямо 2012 г. - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 2 871 през 2022 г. на 2 775 през 2023 г. Родените деца от жени на възраст 40 и повече навършени години се увеличават от 2 410 през 2022 г. на 2 654 през 2023 година.

През 2023 г. средният брой родени деца от една жена е 1,81 като нараства с 0,03 спрямо 2022 г. Средната възраст на жените при раждане на първо дете достига 27,7 години, като в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0,1 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22,2 години за област Сливен до 30,8 години за област София (столица).

През 2023 г. са регистрирани 1047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко отколкото през 2022 г. При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три. Броят на извънбрачните раждания през миналата година е 34 357, или 59,8% от всички раждания. За 81,1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

Бракове и разводи

През 2023 г. са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4 213 по-малко спрямо предходната година. Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33,4 и 30,3 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0,4 години за мъжете и 0,2 за жените. 

Броят на разводите през 2023 г. е 9 088, или с 437 по-малко от регистрираните през 2022 г. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67,8%), следват причините „несходство в характерите“ (19,3%) и „фактическа раздяла“ (11,8%). Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,4 години.

Преместване между населените места

През 2023 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 107 836 души, от тях 18 868 са децата от 0 до 17 години. Преселващите се хора във възрастовата група 0-14 години са 15,8%. Общо 1604 деца от други области са избрали област София (столица) за свое ново местоживеене. С най-големи дялове в този миграционен поток са областите Софийска област – 18,5%, Благоевград – 9% и Бургас – 6,6%. Най-малко са преселилите се в столицата от областите Разград – 0,7% и Кърджали – 0,8%. 

През 2023 г. общо 15 227 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, от тях 1265 са децата до 17 години. Най-предпочитаните дестинации за родителите на малките емигранти са Германия (20,6%), следва Обединеното кралство (17,9%) и Франция (10,2%).

Хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2023 г. 56 807 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, като броят на децата е 9133 (16,1%). Най-висок е делът на имигрантите от Украйна – 2 559 деца или 28% от общия брой, следват Сирия 1496 деца (16,4%), Турция 1215 деца (13,3%), Германия – 754 деца (8,3%) и Русия – 694 деца (7,6%).

Детски градини и училища

Към края на миналата година в страната функционират 835 самостоятелни детски ясли с общо 33 378 места в тях. В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли се увеличава със 185, или с 0,6%. В градовете детските ясли са 726 с 31 141 места, а в селата - 109 с 2 237 места.

В страната функционират 1 827 самостоятелни детски градини. В предучилищно образование, провеждано в детските градини и подготвителните групи в училищата, са записани 216,9 хил. деца, от които 51,5% са момчета.

Общообразователно и профилирано обучение се провежда в 1 931 общообразователни училища, от които 128 начални, 1 123 основни, 74 обединени, 115 гимназии и 491 средни училища. В сравнение с предходната година общообразователните училища намаляват с 11. Учениците, записани в общообразователни програми, са 544,9 хил., от които 74,1 хил. са в училища в селата. В една паралелка в дневните общообразователни училища учат средно по 21 ученици.

В тези училища през 2023 г. основно образование са завършили 62 хил., а средно – 24,2 хил. ученици. 

През учебната 2023/2024 година учителите (включително директори и зам.-директори с преподавателска заетост) в общообразователните училища са 55,8 хиляди. 

Доходи на домакинствата

През 2023 г. годишният общ доход средно на човек от домакинство е 10 846 лв. и нараства с 20,4% спрямо 2022 г. За същия период годишният общ доход средно на човек от домакинство с деца е 9 182 лв., което е с 20,4% повече в сравнение с предходната година. За последните десет години (2014-2023 г.) общият доход средно на човек от домакинство с деца се увеличава 2,2 пъти (през 2014 г. размерът е бил 4 179 лв.).

Доходът от работна заплата през 2023 г. е средно 5 941 лв. на човек и се увеличава с 22,5% спрямо 2022 г., а нарастването му в сравнение с 2014 г. е 2,3 пъти. Доходът от работна заплата средно на човек от домакинство с деца е 6791 лв., докато през 2022 г. е бил 5825 лева.

Средните доходи от заплата на човек от домакинство с деца растат по-бавно в сравнение със средното ниво на този доход – съответно 16,6% и 22,5%.

Доходите от самостоятелна заетост на човек от домакинство с деца през 2023 г. са 771 лева и са по-високи от средните за страната (621 лв.). Най-високи - 1037 лв., са при домакинствата с две деца, най-ниски са при домакинствата с едно дете – 581 лева. Тази група доходи се увеличава с 63,9% в сравнение с предходната година.

Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) средно на човек от домакинство са 3 673 лв. и формират 33,9% от общия доход на домакинствата през 2023 г. При домакинствата с деца този дял е доста по-нисък – 10,8%. Най-висок е при домакинствата с три и повече деца – 12,1%, а най-нисък при домакинствата с две деца – 9,9%.

Разходи на домакинствата

През 2023 г. българските домакинства са изразходвали 10 044 лв. средно на човек, което е с 19,7% повече в сравнение с 2022 г. За същия период годишният общ разход средно на човек от домакинство с деца е 8 499 лв., което е със 17,4% повече в сравнение с предходната година. За последните десет години (2014-2023 г.) общият разход на човек от домакинство с деца се увеличава 2,1 пъти. 

През миналата година се наблюдават следните разлики по отношение на някои видове разходи средно на човек от домакинство и средно на човек от домакинство с деца: 

- Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки са 2 987 лв. на човек, или с 18,1% повече спрямо предходната година. При домакинства с деца този разход възлиза на 2 256 лв., за сравнение – през 2022 г. сумата е 2 010 лв. 

- Разходите за облекло и обувки през 2023 г. са 348 лева на човек, а при домакинствата с деца – 407 лева. 

- Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 685 лева на човек, а при домакинствата с деца – 1 196 лева.

- За здравеопазване през 2023 г. cа изразходвани 610 лв. на човек, което е с 2,1 пъти повече в сравнение с разходите на домакинствата с деца – 288 лева.

- За транспорт и съобщения през 2023 г. са похарчени 1 159 лв. на човек, а при домакинствата с деца – 1 058 лева.

- Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2023 г. са 558 лв. на човек, а в домакинствата с деца – 672 лв. 

- Разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 355 лв. на човек, в сравнение с 1 516 за домакинствата с деца. 

Оценка на бедността 

През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637,92 лв. средномесечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,325 млн. души, или 20,6% от населението на страната. 

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е делът на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (55,2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42,8% за 2023 г.).

През 2023 г. 26,9% от децата на възраст 0-17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1 процентен пункт повече спрямо 2022 г.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2023 г. осем от десет деца (80,3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Близо 19 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Материални лишения при децата

Делът на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 30,9%, а за 1,6% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една четвърт от децата (25,9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 22,8%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 19,7%.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. През 2023 г. делът на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 20,6% от българската етническа група, 29,9% от турската етническа група, 77% от ромската етническа група и 33% от друг етнос. Нито една потребност (ограничения за всички 13) не може да бъде осигурена за 0,9% от българската етническа група, за 0,8% от турската етническа група и за 5,3% от ромската етническа група.