На 21 юли 1981 г. на обяд Българското национално радио прекъсва емисията си, за да съобщи изненадващата новина за смъртта на Людмила Живкова. Официално 39-годишната Людмила, като дъщеря на диктатора Тодор Живков, е смятана за вероятен негов наследник. А Живков е на 70 години.  

Спекулациите започват още тогава. Малцина вярват на официалната версия, говори се за самоубийство или убийство. Основания за това има предостатъчно. Часът и даже датата на смъртта са неверни. Направена е аутопсия, а резултатите от нея не са огласени. Лекарите, които са я извършили, мълчат и до днес. Самата тя неведнъж е казвала на хората около себе си, че я следят и краят е близо. 

За да се разбере ситуацията, може би трябва да започнем от 12 ноември 1973 г., когато Тодор Живков заминава за чужбина. Людмила закъснява за официалното изпращане, затова колата лети по околовръстното със скорост далеч над 100 километра в час. Насреща идва “Москвич” и правителственият “Мерцедес” се блъска челно в него. Людмила Живкова едва оживява. След катастрофата тя обръща гръб на официалната медицина и тръгва по лечители и екстрасенси. Пълна вегетарианка, тя внимава да не качи нито грам над своите 48 килограма. 

Тодор Живков не споделя възгледите на дъщеря си, даже е недоволен от общуването с врачки и гадатели. Но я обича и много разчита на нея, затова я защитава. 

Людмила Живкова усеща неодобрението на съветските ръководители по ред косвени признаци. Тя започва да подозира, че я шпионират съветски агенти. 

През 1979 година здравето рязко се влошава. Дотогава не е боледувала, но по време на посещението си в Индия припада. След това в Мексико става толкова зле, че става нужда цялата програма да се отмени, а от София е изпратен да я прибере специален правителствен самолет. 

Никой не казва от какво точно е страдала и това само по себе си е подозрително. Но има безбройни свидетели, че от края на май до началото на юли 1981 г. тя постепенно се предава. 

Тюркоазеният пръстен на Людмила малко преди смъртта побелял, ми разказа една от домашните прислужници. Свойството на тюркоаза да предсказва смъртта е известно от хилядолетия: той побелява, когато стопанинът му започва да поглъща отрова. 

Людмила Живкова започва все по-често да отсъства от работа. В началото на юли 1981 г. се оставя да я изпратят на лечение в Боровец. По същото време започва да унищожава архиви и магнетофонни записи, включително и разговорите си с Ванга. 

На 20 юли 1981 г. Тодор Живков идва при нея и я кани да обядват заедно. Тя отказва, но след като той се оттегля да почине, вика внезапно Мурджев и му нарежда да я закара в резиденцията в Бояна. 

Когато пристигат, тя го праща за лекарства. Мурджев ги донася и тя го отпраща. Той отива в портиерската къщичка, а тя остава сама. Към 18 часа писъкът на камериерката го кара да се втурне към резиденцията. 

"Жената пищеше пред банята. Влязохме и занемяхме: в басейнчето плуваше тялото на Людмила Живкова. Издърпахме я на пода върху плочките. Проверих на няколко места за пулса . Беше мъртва."

Оттук нататък започват мистериите. Лекарят пристига след цял час. Линейката спукала гума. Въпреки очевидната смърт лекарите остават при трупа няколко часа. Към десет вечерта пристига Тодор Живков.  Чак в 2 часа на 21 юли Людмила Живкова е обявена за мъртва и трупът е отнесен, а стаите са запечатани. 

Медицинската сестра Ани Младенова, в която Живков имал голямо доверие, казала на телохранителя Мурджев, че намерила изпразнена опаковка дормопан и я сменила с нова, от която извадила само две хапчета. Това се нарича укриване на доказателства. Защо е било необходимо? Според Емил Александров по лицето на Людмила е имало следи от кръвоизливи. От какво са получени те? Едва ли някога ще разберем...

 

От книгата на Крум Благов „50-те най-големи атентата в българската история“