От Освобождението до 40-те г. на ХХ в. посрещането на най-големия християнски празник Възкресение Христово в старата българска столица се отличава с неповторимата си атмосфера, за която допринася умелото съчетаване на местните традиции с “европейската мода”.
За магията на най-пъстрия и весел ден в годината красноречиво свидетелстват множество архивни документи, информация в периодичния печат, както и спомени на наши съграждани и на личности от други селища, свързали определен период от живота си с града на Асеневци.

Известен е фактът, че първият хор в България е създаден още преди Освобождението от Янко Мустаков, тревненец по рождение, но работил до края на живота си в Свищов. Малцина обаче знаят, че първият гастрол на “ангелогласните певци” извън пределите на крайдунавския град е свързан с Велико Търново и светлите Христови празници през 1879 г.

Самият руски императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков, пребиваващ тогава в града по повод на провеждащото се Учредително събрание, кани свищовските песнопойци в столицата на Асеневци от Велики четвъртък до четвъртъка след Възкресение Христово. Янко Мустаков приема предложението като височайша чест. Той веднага подбира репертоар и започва усилено “пение” и подбор на най-добрите хористи.



На Велики вторник щастливите избраници начело с ръководителя си се качват на четири файтона и отпътуват за престолнината. Жителите очакват свищовлии с голям интерес, тъй като до този момент болярите все още само били чували за европейската практика да се устройват публични концерти на голям празник. 

Не по-малко впечатлен остава и самият “виновник” за културното събитие княз Ал. Дондуков-Корсаков, който не само награждава с по пет златни рубли всеки песнопоец, но и кани изпълнителите на празничен великденски обяд след Светата литургия.

През 1889 г. красивата шуменка Слава Димчева пристига в града на Асеневци, за да продължи образованието си в прочутата Девическа гимназия. Нейните спомени изобилстват с множество любопитни и неизвестни досега сведения за търновския Великден. Тъй като бащата на Слава Димчева е близък приятел с Климент Търновски (Васил Друмев), девойката бързо става желан гост в митрополията.

Там тя посреща много от християнските празници, но най-впечатлена остава от великденските тържества и особено от “човешкия добросърдечен, весел и отзивчиво-състрадателен образ” на митрополит Климент, различаващ се от общоутвърдения му тогава образ на строг държавник. Девойката е силно изумена, че преди светия ден на Христовото Възкресение, на Великия четвъртък, Климент Търновски с удоволствие позволява на децата да боядисат яйцата, дълбоко убеден, че за тях това е незабравимо и радостно изживяване.

Нещо повече, въпреки високия си сан той им дава полезни съвети, свързани с приготвянето на великденските вкусотии: “Хем да не забравите да намажете яйцата с дървено масло! Трябва да лъщят като великденско слънце. Помагайте на буля си Калушка да измеси козунаците, та хубаво да втасат. Да не ги направите като пити, че да ме е срам да ги подам на гостите!”.

А тогава във Великотърновската митрополия се боядисват стотици яйца и се приготвят много козунаци. Част от тях митрополит Климент раздава на богомолците през святата великденска нощ, а друга изпраща на деца-сираци, безпризорни и бедни старостоличани, както и на лишените от свобода в местния затвор.

Царят и Царицата, с подарената й от населението родопска престилка на Великден в местността “Клувията” при Бачковския манастир, до Царицата е игуменът на манастира Панарет Брегалнишки, април 1933 г.

За тържествената служба митрополит Климент си слага “златните дрехи и блестящата корона”, за които с гордост твърди, че са му дар от самия руски цар. Към 23.00 часа всички тържествено се отправят към църквата в двора на митрополията. Свещите в храма се запалват и тайнствено засияват, изпълвайки с трепет душите на многобройните присъстващи. Към полунощ високата фигура на митрополит Климент се откроява пред отворените двери на олтара. Златната му дреха и внушителната му корона силно впечатляват богомолците. Много по-голям интерес сред тях обаче предизвиква неговото слово.

След тържествената служба митрополит Климент подава на присъстващите в двора на църквата по едно червено яйце и ги благославя. Заедно с поканените от него деца висшият свещенослужител се връща в митрополията и всички сядат около трапезата в очакване на най-вълнуващия момент - чукането (боренето) на яйцата. Обикновено итрополит Климент излиза първенец, тъй като според собствените му думи “хитрината на дядо владика се състои в това, че умее да избере най-якото яйце” 

В спомените си Слава Димчева пише, че на празничната великденска трапеза Климент Търновски задължително угощава гостите с любимото си блюдо от... охлюви.

През следващите десетилетия великотърновци имат честта да споделят великденския празник и с други високопоставени личности. През 1923 г. Борис III заедно с княгините Евдокия и Надежда посещава Преображенския манастир. След тържествената църковна служба на 8 срещу 9 април “царските хора” гостуват на известния лясковски лозар Илия Кънев. В знак на добрите си чувства към домакина цар Борис III му подарява разкошна кошничка с три червени яйца, на които са изписани неговите и на сестрите му инициали.

На 9 април следобед той заминава за Велико Търново, придружен от княгините, адютанта си майор Скотунов и секретаря на канцеларията Илчев. След направените визити пред сградата на Търновската поща колата с височайшите гости спира. Многото играещи си там деца и разхождащите се граждани изразяват своята радост и удоволствие от срещата, подаряват на Борис III и княгините великденски яйца и козунаци, надпреварват се да ги канят в домовете си

И в миг великотърновци онемяват, когато шестгодишно момченце подава на владетеля топка с думите: “Като си цар, можеш ли да риташ?”. Конфузната ситуация бързо се заменя с нестихващи овации, след като царят се усмихва, поема топката и с видимо удоволствие я рита.

Подготви Михаил АХЧИЕВ