В психологията има един феномен, открит още от Фройд и изследван от последователите му – психологическата проекция.

Често срещан механизъм на човешкото поведение, при който хората имат навика да прехвърлят и приписват на другите собствените си негативни черти.

Не е ясно дали основателят и ментор на кръга „Капитал“- олигарха и медиен монополист Иво Прокопиев е запознат с този феномен, но ако Фройд беше жив щеше да има достатъчно материал за изследване. И в негово лице, и в това на прокситата на разградския енергиен бос.

Вече години наред Прокопиев и тружениците му в медиите, НПО сектора и политиката приписват на враговете на олигарха и кръга „Капитал“ собствените си далавери и престъпления срещу обществото и демокрацията.

За целта беше изградена стройна машина за манипулации, действаща по матрицата, по която протече бандитската приватизация на икономиката на страната при кабинета „Костов“. Същата приватизация, която направи Прокопиев милионер за нощ и му даде инструментариума, с който вече десетилетия наред е окупирал държавната трапеза и захранва и разраства бизнес и медийната си империя.

За да прикрие това паразитиране на гърба на всички ни, Прокопиев прилага друг принцип, научен от приватизацията – окупира със свои наместници входа и изхода на информационния поток, за да подменя фактите с манипулации, неистини и откровени лъжи.

В отчаян опит да прикрие собствената си ключова роля в порочни процеси, които иначе публично заклеймява чрез прокситата си. За заблуда на противника или иначе казано - на гражданите на държавата.

Примерите за това са стотици, да не кажем хиляди и датират от години, но най-пресният е от последните дни, в рамките на които „Капитал“ и присъдружните му медии и журналисти провеждат активна кампания, следваща рецептурника на Кремъл за дезинформация и фалшиви новини. За да сме по-точни – рецепта №1 от въпросния наръчник:

„Вземете парченце истина и добавете лъжица измислици“.

Конкретният повод този път е постигнатият след тридневни удари под пояса, сюжетни обрати, достойни за латиносапунка, мъчителни преговори и скандали избор на председател на Народното събрание. Избор, който беше миниран и саботиран през всичките три дни от лидерите на най-пресния политически проект на Прокопиев „Продължаваме промяната“ с услужливата помощ на предното му политотроче – „Демократична България“.

Защо е саботажът е въпрос на дълъг разговор, но краткото обяснение е, че олигархията и задкулисието у нас имат единствени интерес от блокаж на държавните институции и от задълбочаване на кризите и инфлационната спирала, в която ни вкара акушираното от разградския бос правителство „Петков“.

Именно затова след реализирането на избора, показал, че все пак има шанс и за сформиране на мнозинство, което да застане зад редовен кабинет, публичното пространство буквално беше залято от лавина от статии в медиите под контрола на олигарха, написани по една и съща опорка, но с различни вариации.

За да се стигне до христоматийно интервю, дадено в сряда от бивш кадър на „Капитал“ на друг приближен до кръга „Капитал“ журналист и публикувано в медия, чиято българска секция също е оглавявана от виден кадър на същия кръг.

И хоп – кръгът е затворен. По начина, по който през 90-те бяха източвани държавните предприятия, за да попаднат след това на безценица в „правилните“ ръце на хора като Прокопиев и нему подобните. Само че тогава залогът беше икономиката на държавата. А сега – обществото й.

На входа и на изхода

За да не сме голословни, ето и фактите. Интервюто е дадено от бившия вече, но дългогодишен кадър на кръга „Капитал“ и съосновател на присъдружното на същия кръг НПО „Антикорупционен фонд“ – Николай Стайков, за българската секция на иначе чуждестранната медиа „Свободна Европа“.

Медията може и да е чуждестранна и по-конкретно американска, но БГ секцията е менажирана от друг виден бивш труженик на Прокопиев – Иван Бедров (водещ на предаване във фалиралата му телевизия Re:TV), при това типично по „капиталски“. Използва чуждия имидж като параван, за да пробутва частни интереси. В конкретния случай тези на бившия си бос.

Въпросното интервю стъпва на опорка, спусната залпово още в петък – деня на избора на скулптора и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов за председател на Народното събрание, припомняща негов рожден ден през далечната 1996 г., на който е получил плакет (подобно впрочем на множество други) от покойния вече шеф на „Мултигруп“ Илия Павлов.

Сюжетът с рождените дни и „Мултигруп“ е важен щрих, но за това след малко. Защото по-любопитното в случая е, че интервюто в „Свободна Европа“ използва опорката само като базисна съставка, за да забърка цяла манджа по вече споменатия рецептурник за друг любим сценарий на Прокопиев. А именно пришиването на руски обвързаности на една от партиите, подкрепили избора - ДПС.

Ако се чудите как доказано евроатлантическа партия като Движението за права и свободи, отстояваща и бранеща неотклонно именно тези геополитически принципи вече над 3 десетилетия – от началото на прехода досега, е изкарана проруска, има защо.

Интервюираният впрочем също не дава доказателства за тезата си, защото такива няма. Вместо това кара на внушения и подмяна на фактите с откровени манипулации. Така, явно с надеждата, че никой няма да провери твърденията му, както и че „чистачите“ на кръга „Капитал“ ще са си свършили работата в Гугъл и ще са запратили в кошчето тази част от историята, Стайков реди:

„Много е лошо да помниш, защото помним как 2013-2014 г. ДПС, медиите на г-н Пеевски всъщност бяха най-големите привърженици на построяването на „Южен поток“, ако помните.

Така че очевидно геополитическата ориентация е функция на икономически интереси и това е очевидно. Когато трябваше да се построи един огромен инфраструктурен проект и да се изкарват, очевидно, едни пари, тогава се изкарваха на преден план предимствата на това. Отворете вестниците на г-н Пеевски и ще видите за какво говоря. Тогава правителството строеше „Южен поток“ изключително активно, въпреки критиките от Европейската комисия (ЕК)“. Толкова по темата.

Лъжица измислици

В тази тирада единствената истина, казана от Стайков е, че паметта наистина е лошо нещо Особено, когато става въпрос за откровени манипулации. Защото архивите помнят, вестниците също и именно затова отколешна мечта и битка на олигархията и тружениците й в медиите на Прокопиев е ежедневниците да отидат в историята, като бъдат заменени от далеч по-лесните за „зачистване“ онлайн издания.

Така, всеки, който последва съвета му и отвори вестниците „Телеграф“ и „Монитор“, собственост към онзи момент на депутата от ДПС Делян Пеевски (бел. р. парламентаристът продаде медийната си група преди близо две години), а и не само тях, ще открие, че още през юни 2014 г. движението категорично е обявило, че няма да подкрепи „Южен поток“, докато Европейската комисия има обструкции срещу него.

За сметка на това, същата проверка в „Капитал“ показва, че докато ДПС е отстоявало тази позиция, през 2015 г., флагманът на медийната империя на Прокопиев стартира цяла кампания по прокарване на интересите на Кремъл у нас. В това число и за построяването на „Южен поток“.

Градителя на Третия Рим

Така, докато западни медии като „Файненшъл таймс“ и български като вече споменатите „Телеграф“ и „Монитор“ описват руския олигарх Константин Малофеев като момче за поръчки на Кремъл, „Капитал“ го обрисува като „Градителя на Третия Рим“. И публикува интервю с него, в което надълго и нашироко Малофеев прокламира плановете си за инвестиции у нас. А какви са те? „Бих строил АЕЦ Белене и Южен поток“, обяснява руският олигарх на страниците на изданието, собственик на българския му събрат по интереси.

Дори да приемем, че Николай Стайков е пропуснал този сюблимен момент в редакционната политика на „Капитал“, едва ли е забравил друг – също толкова знаков факт. В края на 2014г. американското издание „Ню Йорк Таймс“ разкрива, че основна лобистка роля у нас за строителството на „Южен поток“ играе депутатът от руската Дума и специален пратеник на Путин за връзки с руснаци зад граница Александър Бабаков.

Неговото име малко преди това е лъснало в списъците с посетители на Цветан Василев - банкерът, забягнал зад граница, след като източи милиардите от КТБ, чийто интереси и тогава та досега брани от страниците си „Капитал“, който впрочем се записа за историята с интервю и с него. Взето горе долу по същото време като интервюто с Малофеев.

За разлика от твърденията на Стайков, това са все лесно проверими факти, които ясно показват кой кой е в играта на Кремъл за прокарване на влиянието и интересите му у нас.

И колкото и тружениците на Прокопиев да се опитват да се пробват да подменят истината, пришивайки етикети на други и по-конкретно на враговете на ментора си - олигарх, превърнали се в негови мишени заради упорството си да вадят на светло и спират далаверите му (неговите и на останалите отрочета на бандитската приватизация, проведена у нас по съветски модел), както и да се борят за нормализиране на ситуацията в страната, противопоставяйки се на хаоса и блокажа на институциите й, тези факти се знаят.

Не само в България, но и на запад, където впрочем вече погнаха мрежата от подставени лица на Малофеев и е въпрос на време да стигнат до българските му съмишленици.

Дали интервюто на Стайков не е отчаян опит, именно по тази причина, да се хвърли за пореден път прах в очите на западните партньори на държавата ни и по-конкретно на САЩ, засега е загадка. А докато чакаме отговора й ето и още един показателен факт, който може да бъде открит от всеки, последвал съвета на Стайков и отворил архивите на медиите у нас. И по-конкретно този на „Капитал“.

През 2001 г. флагманът на Прокопиев е описал друг рожден ден, този път на самия Илия Павлов, на който сред отбраните гости е бил и бившият вече вътрешен министър в кабинета на акушираната от олигарха „промяна“ и настоящ депутат от ПП Бойко Рашков. Ама това е бяло петно в паметта на присъдружните на кръга „Капитал“ медии, залeли с опорката за „Мултигруп“ публичното пространство след избора на Вежди Рашидов за председател на Народното събрание. Защо ли?