Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа.

Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Чела съм, че водният куклен театър във Виетнам може да се види единствено там и е вписан в нематериалната съкровищница на ЮНЕСКО. Е, как да пропусна такава отявлена храна за ненаситното ми любопитство?! При това върви в пакет с нощен круиз по река Сайгон с вечеря и фолклорни песни и танци. 

Театърът “Златен дракон” играе по две представления всяка вечер и пълни до отказ плюшените си кресла. На повечето зрители спектакълът им се струва твърде наивен, докато се сетят, че сюжетите са отпреди векове и е нормално едновремешните хора да са се вълнували от преследването на едра риба, оран или бой с дракони.

Атракцията е изпипана: красиви момичета в традиционни виетнамски одежди посрещат гостите. Дългите рокли с цепки са така скроени, че в тях би изглеждала добре и най-закоравялата трътла. 

Настаняват ни по местата и оркестърът започва на живо да вдига такъв старателен шум, че направо се чудя дали наистина го правят два пъти дневно с едни и същи мелодии.

Ентусиазмът им е заразителен. В малкото басейнче с вода иззад плюшената пурпурна завеса изскачат смешни дървени фигурки, които започват да се преследват, бият, тълпят и скандалничат в 17 минипиески с танцуващи лъвове, подскачащи жаби, лисици, преследващи патици, и прочее анималистични сюжети.

Дървените и покрити с лак марионетки се движат от кукловодите, потопени до кръста във вода. Те изкусно въртят дългите бамбукови пръчки, за които са прикрепени персонажите. Неизличими спомени оставят отблясъците от пламъка на фенерите, димът и сенките, предизвикващи удивителни ефекти.

Традицията на виетнамския воден куклен театър идва от XI век. Още от онова време представленията се играят в басейн, дълбок до кръста на артистите. Тайната как точно се движат куклите се е пазела строго в продължение на столетия. Толкова дълго не са се променяли и сюжетите. Куклите, които се използват, нямат аналог по света. Те са изработени на ръка и тежат около 15 кг всяка. Боядисани са в ярки цветове, за да изпъкват дори сред пръските вода и леката мараня. В края на всяко представление осмината актьори излизат мокри да се поклонят пред публиката. 

Водният куклен театър е възникнал около делтата на Червената река в Северен Виетнам. Простите сцени се строели край наводнените оризови полета. Кукловодите често боледували от ревматизъм или ухапвания на пиявици поради дългото стоене във водата. Първоначално водният куклен театър не е бил само за забавление. Чрез него се съхранявал духът на селото, осмивали недостатъците на някои жители, критикували управниците. 

Тайната как се движат куклите във водата още не е разкрита. Артистите имат свой собствен жаргон и кодови изречения и по този начин пречат на наблюдателите да копират сложната техника на игра. Интересното е, че кукловодите движат марионетките си на сляпо, без да ги виждат. Голямо умение се изисква да се избягват предметите и другите кукли и да се координират движенията с тези на останалите участници в представлението.

Очевидно развиват изключителен усет и инстинкт. Музикантите, които виждат какво се случва в басейна, с интонациите си помагат на актьорите и използват ключови думи и звуци, за да ги насочват и да ги предупреждават, ако персонажите им не са там, където трябва. 

Кукленият театър във вода “Златният дракон” е в центъра на Сайгон между Тао Дан парк и Двореца на обединението. Ако искате да отидете неорганизирано, запазете си билети отрано, защото представленията са продадени на групи. Цената на билетите е около $4. Аз обаче броих 27 долара за пакет - шоу, разходка с велорикша, круиз с корабче по река Сайгон и вечеря на фона на светлините на мегаполиса. 

В Бирма викат на велорикшите тайшо. Това са колелета с удобна седалка отпред, от която имаш възможност да разглеждаш света наоколо, докато водачът върти педали зад теб. Преди да се настаня царски, ме предупредиха, ако имам скъп телефон, да не снимам с него и да си пазя зорко раницата, защото може да ми я дръпне някой разбойник от профучаващите наоколо мотопеди. Усещането е сюрреалистично. Сякаш се връщаш поне век назад.

Ти си белият господар, разположен удобно, докато зад теб опъва жили кули от нисша каста. Колониалните сгради в централната част, безбройните украси от светещи лампички, уханията и глъчта от близките заведения, приятният хлад от движението и по някой небостъргач за контраст - прелест! Минавам покрай финансовата кула “Битекско” - 68-етажен билдинг на брега на река Сайгон във формата на лотосово листо, чийто остър край е отправен към небето. Лотосът е символ на виетнамската култура и много тачен.

В пресечения конус на сградата са поставени няколко цилиндъра. На 48-ия етаж има хеликоптерна площадка с диаметър 25 м. 

Пристигам на пристана в приповдигнато настроение. Платноходът “Бонзай” грее, обкичен с гирлянди. Той е копие на старинна джонка от XIX век. Обстановката е романтична, точно като за вечеря с виетнамски блюда и чаша дъхаво местно вино. Корабът бавно се плъзга по реката, а две девойки в национални носии започват танц с ветрила, които се движат елегантно като крила на чайки.

При седемстепенното меню на “Бонзай” осъзнах, че виетнамската кухня е здравословна, доста е заимствала от китайската, индийската и френската и сякаш е взела от тях най-доброто. Специфичните аромати в нея се дължат на младите бамбукови филизи, лимоновата трева, ментата...

Според майстори на виетнамската кулинария отличителната й черта е хармонията между Ин и Ян. Влиятелното американско списание “Форбс” публикува рейтинг на страните, представляващи най-голям интерес за почитателите на гурмето. Виетнам е на трето място. Китайските подправки от чесън и лук, пресен джинджифил и соев сос са присъщи и на местната кухня. 

Това, което я отличава, са сосовете “ньок мам” и “ньок чам”, които добавят към почти всяко блюдо. Те обогатяват вкуса на гозбите с тънкия аромат на кокос и лимоново сорго. Често добавят печени фъстъци, кориандър, мента. 

Неотделима част от виетнамската кухня е оризът. По тези земи започнали да го отглеждат преди шест хиляди години. Предците на виетнамците “опитомили” дивия ориз, а от 4000 години насам вече се радвали на различни видове. Отделните сортове изискват и специфична обработка, но като правило вареният трябва да е сух и всяко зърно да се дели. Европейски учени са установили, че оризът е по-полезен от хляба и е по-малко калоричен от пшеницата. 

За виетнамската кухня са характерни вкусовите контрасти, съчетаващи сладък със солен и кисел с лютив вкус. Тук почти не използват млечни продукти, но в замяна на това соята е цар - сиренето тофу, соевото мляко са много богати на белтъчини. Будистките монаси са хапвали тофу, или както тук го наричат доу-фу, на правоъгълници, които печели от двете страни. Соевите кълнове и сосове, канелата, червените люти чушки и лимонът също са на почит. 

Във всекидневието виетнамците използват същите мръвки като европейците, но насекомите, змиите и гризачите са им били основна храна прекалено дълги векове, за да бъдат забравени.

Магдалена Гигова