Младата и талантлива изпълнителка на фолклорни песни, която успешно съчетава в себе си традицията на българския фолклор с модерното звучене и визия на настоящето, е пяла народни песни специално за Надежда Нейнски, Ахмед Доган и Стефан Данаилов.
Израснала и закърмена с обичаите на Разложкия край, певицата може да се похвали с няколко награди, и то все от престижни фестивали. Възпитаничка е на престижното музикално училище в село Широка лъка със специалност “Народно пеене” и инструмент пиано.

- Радостина, след като напиша в световната интернет търсачка “Google” името ви, моментално излизат около 56 900 резултата! Сериозна цифра, но и отговорност, нали?
- Да, тук действително фактите говорят, но нека да кажем на читателите, по-точно да им напомним, че нищо не се поднася на тепсия и този добър резултат е плод на почти двадесетгодишен труд. 

- Има ли песен, която, след като сте изпяла, ви се е случил реално сюжетът в нея?
- Не, не се откривам в моите песни и може би това е поводът да изпея всички песни, които са в моя репертоар. Надявам се обаче да има хора, които се намират в тях... 

- Повече от десет години сте на професионална сцена! Какво е нужно, за да се задържиш там, а както е във вашия случай - и да се наложиш и да бъдеш обичан от ценителите на фолклора?
- Ще започна отговора на този въпрос оттам, че в моя случай аз съм десет години на професионална сцена като изпълнител на музикална компания, но като че ли по-трудното беше десетте години преди това, които изкарах в подготовка (събори, надпявания, малки фестивали...) за една ползотворна работа, която ми помогна да стигна дотук. И слава Богу, разбира се, благодарение и на хората, които ценят това, което правя аз, се държа на повърхността и се радвам на тяхната любов.

- Мерилин Монро е казала, че красотата при жените е като богатството при мъжете, не е задължително, но е хубаво да го има. Може ли да се печели от фолклор в България?
- И да, и - не. Отново заради читателите и заради всички, които обичат фолклора, не искам да се разгръщам в разяснение на финансовата страна, защото може би ще вкарам доста хора в изкушения...

- Как мислите, защо днес хората все повече крием своите чувства?
- Защото сякаш е на мода всеки да се затваря в себе си и да не показва какво чувства със сърце и душа. Това е тъжно!

- Кой е най-големият ви страх?
- Един-единствен е - смъртта.

- А какво ви е нужно, за да се чувствате добре?
- Ще се изкажа така, както се изказва и фолклорът: “Блага дума железни врата отваря”!...

- Какво на всяка цена искате да запазите?
- Добрите взаимоотношения с всички мои близки и неопетнено името си.

- Какво може бързо да ви вбеси?
- Лъжата и некоректността.

- А кое е нещото, което има силата с лекота да ви разплаче?
- Инатът.

- Нещото, което моментално може да оправи настроението ви, кое е?
- О, иска ли питане? Това са моите дечица, разбира се! (Усмихва се.)

- Чувствате ли се като галеница на Съдбата?
- За всичко съм благодарна на Господ Бог!

- Суеверна ли сте?
- Не. И пожелавам на всички читатели да странят от суеверието, защото това е тежко бреме, носено от по-голямата част от българите.

- Представете си, че сте в приказка с щастлив край. За да е хепиенд, каква героиня си избирате да бъдете и за кого, какво и защо ще сторите?
- Не съм човек, който влиза в някакви роли, макар и мислено. Просто искам да бъда това, което съм и сега.

- Апропо: тази година ще бъдете специален гост на юбилейното издание на фестивала “Пирин Фолк“ в Сандански. Какво е за вас този фестивал и с какво го свързвате като цяло?
- Това за мен е място, чрез което стигам до много хора, и на което място през годините съм получавала признания за неуморния труд, който съм полагала.

- Пожелайте си нещо?
- Здраве, разбира се, то е важно. Ще си позволя да пожелая на всички читатели онова, което моят съпруг пожелава много често, а то е: “Във всичко онова, което вършат, да имат Бога пред себе си!”...

Ангел ИВАЙЛОВ