Надя Афеян загубила рожба в живота и на сцената

И заради тяхната суета потъват в забрава онези, които творяха в 70-те и 80-те години, които бяха задължени да пеят на български и по този начин печелеха завинаги младата публика. Не са един или двама - Лиляна Барева, Юлия Винер-Ченишева, Любомир Бодуров, Павел Куршумов, Пенка Маринова, Кирил Кръстев, Мария Бохачек, Тодор Костов. 

Сред мецосопраните от това златно поколение със своя ярка светлина блестеше Надя Афеян

Арменската фамилия придаваше романтична окраска на името й, макар че Надя Йонкова - Афеян е чистокръвна българка. Арменец бе вторият й съпруг - големият оперен режисьор Бохос Афеян. 
Но коя всъщност е Надя Афеян? Потомка е на стар зографски род от Трявна. Родена на 3 май 1917-а във Варна. Баща й притежава диплома номер 1 на Рисувалното училище в София. Майка й завършва френския колеж във Варна, пее и свири хубаво на пиано. Детството на бъдещата оперна звезда преминава край морето. Оттам и волният дух, който ще я съпровожда винаги. 
Рецитира прекрасно. Като 15-годишна гимназистка е поканена да участва в тържественото откриване на Варненския драматичен театър заедно с професионални артисти от столицата и града. 

Забелязва я тенорът Петър Райчев, който я съветва да учи пеене

Какъв усет е имал този човек! Скоро семейството се премества в София. Надя кандидатства в Музикалната академия и е приета на първо място, но не става студентка там, а постъпва като хористка в операта.

През сезона 1936-1937-а работи, без да получава заплата. И попива всичко. А на сцената тогава творят Михаил Попов, Георги Хинчев, Петър Райчев, Любен Минчев, Михаил Люцканов, Сийка Петрова, Илка Попова, Надя Тодорова. Забелязват я и започват да й дават малки роли. Първата е на индианката Уокли от “Момичето от Запад” на Пучини. Получава и една различна задача - да представя на сцената статуя в “Раймонда”, балетна постановка на Анастас Петров. Разказва колко тежко е било за нея дългото неподвижно стоене на сцената, но въпреки това се е радвала, че са избрали нея. 

Надя има връзка с известния актьор от Народния театър Иван Кирчев

В онези години, а и до построяването на сграда на Операта през 1953-та, двата колектива съжителстват под един покрив - в Народния театър. Надя Афеян се записва в Театралната школа на Николай Масалитинов и дори има намерение да се пробва за драматична актриса. Вече съпрузи, през 1941-ва Надя и Иван заминават за Берлин, където тя учи пеене в консерваторията при проф. Карл Емге и актьорско майсторство в студията на Бургтеатър при проф. Полевицкая. После войната ги отвява към Виена. Тук, през 1945 г., ги спохожда страшна трагедия - 

при бомбардировките загива няколкомесечното им детенце 

Умира и самият Иван Кирчев. Надя оцелява като по чудо, ранена е, завръща се в София. Приемат я за редовна артистка в популярния оперетен театър “Одеон”. Продължава да се усъвършенства като певица при голямата певица Катя Спиридонова. През 1947 г. се явява на конкурс в Операта и е приета за редовна артистка. Минава школовка в Студията на оперния режисьор Илия Иванов, където младите усвояват и метода на Станиславски, а вокален педагог е Христо Бръмбаров. Поверяват й две отговорни роли - Азучена от “Трубадур” и Ефросина от “Момчил” на Любомир Пипков. 

Азучена се превръща в нейна визитна картичка, защото и вокално, и актьорски ролята много й подхожда. В съдбата на циганката, която в момент на умопомрачение хвърля рожбата си в огъня, а после отглежда като свое детето на врага, тя открива частица от преживяното - ужаса във Виена, където губи първата си рожба. В Операта отново я спохожда любовта - Надя се омъжва за Бохос Афеян, талантлив режисьор, от когото ражда дъщеря, Наталия


Като Амнерис в “Аида” 

След време тя ще поеме по нейните стъпки. Сякаш щастието този път е пълно! Но след близо 20 години брак, когато Бохос Афеян е вече известен режисьор в Пловдивската опера, смъртта връхлита пак върху семейството. В началото на 1969-а той внезапно умира от инфаркт в разцвета на творческите си сили. Надя остава сама с детето. 

И продължава да пее, защото сцената е животът й. Сред най-ефектните й роли е царица Мария в “Ивайло” от Марин Големинов. Една майка, бореща се за трона на сина си. Драматичната партия композиторът писал специално за нея. По-късно играе Елен Безухова във “Война и мир” на Прокофиев. Там е царствена и красива, с елегантното сценично присъствие. Една от оперите, с които колективът на нашия пръв театър пътува в чужбина, е “Хованщина” на Мусоргски в редакцията на Дмитрий Шостакович. Надя Афеян играе Марфа - покорява с тази роля Брюксел, Париж, Мадрид, Москва, Прага, Братислава, Атина. Гласът й, богат на нюанси, топъл и загадъчен в низините, се извисява във височините - така певицата изразява противоречивите чувства, които раздират героинята й. Марфа на Надя Афеян достига онази степен на фанатично отдаване на вярата, при която духът се освобождава чрез самоизгарянето в скита на староверците. Сцената на гаданието винаги й носи бурни аплаузи.

Като Амнерис от “Аида” - една от коронните роли на певицата, Надя Афеян е недостижима. Трима велики играят в тази опера - Юлия Винер - Аида, Никола Николов - Радамес, и Надя Афеян - Амнерис. За тази роля певицата получава званието Лауреат на Димитровска награда само на 35-годишна възраст. 

“При нейната Амнерис е налице онази чувствена основа на образа, която превръща чаровната влюбена фараонска дъщеря в беснееща от ревност и обида фурия на отмъщението” - така я описва големият наш режисьор Михаил Хаджимишев. Гласът й извайва нежните пианисими, когато се опитва да съблазни Радамес, става своеобразно надменен в нападките срещу Аида, отново потъва в мекота, мечтаейки за любовта на боеца победител. Подобно многообразие на цветове и нюанси носи и нейната принцеса Еболи от “Дон Карлос“. Ярък спомен оставят и българските й роли - Ефросина от “Момчил”, Елена от “Юлска нощ” на Парашкев Хаджиев.

Повече от десетилетие Надя Афеян пее паралелно и в Софийската, и в Берлинската Щатсопер, където е със статут на постоянен гастрольор. За приноса си към немската култура получава високата титла Камерзенгерин. В Берлин се оформя една стабилна българска група певци, която сезони наред въодушевява немската публика и бележи ярки художествени акценти в историята на големия берлински оперен театър. Между тях са Лиляна Барева, Юлия Винер, Любомир Бодуров, Мария Корели, Петър Гугалов, Николай Гаубич и др. В Берлин Надя Афеян е оценена от един велик диригент - Франц Конвични, който ще каже, че в Щатстопер 

гласът на Надя Афеян звучи така красиво и пълноценно, сякаш самата зала е построена специално за нея! 

1975 - 1976 г. е последният сезон на мецосопраното в Софийската опера. Тогава й поверяват роля в операта на Кирил Молчанов “Утрините тук са тихи“. Постановка на Семьон Щейн, главен режисьор на Минската опера, и на художника от Болшой театър Валери Левентал. Надя Афеян играе Маря - обикновена руска жена, дарила с топлина и сърдечност капитан Васков. Никой не предполага, че това ще бъде последната й роля. Репетира сериозно, вдъхновено, сякаш й предстоят години на любимата сцена. Това е нейният последен урок към по-младите артисти, включени в постановката. 
Тръгва си достойно от театъра в началото на новия сезон. Излиза в пенсия. Народна артистка е и може да протестира, да иска да остане, защото е в отлична вокална форма. Не го прави. Отива си от театъра без тържествено изпращане, с високо вдигната глава. После 

заминава за Австралия с дъщеря си Наталия и малкия си внук
​​​​​​​
Заедно с още двама българи основава радиостанцията на български език SBS, като продължава да работи с гласа си вече като диктор, четец и рецитатор. Единият българин е брат й Светослав Йонков, другият - оперният певец Тихомир Тихов. Продължителността на българската радиопрограма е 30 минути на седмица. 
Отива си от белия свят на 27 септември 2000 г. след тежка болест. За жалост Софийската опера нито веднъж не я чества. Сякаш не я е имало! Опероманите, които имат живи спомени от нея, все повече редеят. Добре е, че снимката й краси албума “Паметта на светлината” на Петър Папакочев, който видя бял свят преди броени седмици. 

Нели ЙОРДАНОВА 
/вестник "Над 55"/