Големи магазини се спасяват с орязана площ. Така нехранителните търговски обекти с по няколко етажа затварят част от помещенията си за клиенти, докато останалата продължава да функционира и да приема клиенти, показа проучване на „Монитор“.

С последните издадени заповеди на здравния министър в страната ни бе обявен 10-дневен локдаун, в който затвориха всички търговски обекти.

Изключение правят хранителните вериги, дрогериите, аптеките, банките, мобилните оператори и други търговци, които предлагат жизненоважни стоки и услуги и които останаха отворени. Така някои от тях продължават да работят, но с ограничена площ до 300 квадрата.

В центъра на София например няколко книжарници продължават да приемат купувачи. За целта те ги допускат единствено до приземния етаж.

В случай че е необходима стока от другите етажи, където са разположени детски книги, специализирана литература, канцеларски материали и пр., клиентите трябва да се обърнат към служител на книжарницата.

На подобна схема работят и магазини за играчки или за бяла и черна техника. На входа им има маса, където служители обработват „поръчките“ на място, консултират при необходимост, а други носят необходимото на клиентите. Ако например сте харесали конкретен модел смартфон, казвате на служителя и той ви го носи, а плащането също става на вратата.

Това се отнася и за онлайн поръчки, ако онлайн закупите лаптоп, платите го отново онлайн, може просто да го вземете на място. Оплакванията, въпросите, рекламациите и друго също се отправят към служителите на входа.

Пред някои големи вериги в столицата се извиха и опашки от чакащи да си вземат нов телефон, телевизор, пералня и друга техника. Още от предходното затваряне от края на 2020 г. заведенията също се приспособиха към този нов начин на работа, като приемат поръчки за храна на крак.

Пицарии, ресторанти и кафенета вече предлагат пици, сандвичи, шоколадови лакомства и безалкохолни напитки, а при някои са разположени маси на открито, но без столове.

Ситуацията е същата и в други европейски страни като Нидерландия и Германия, където поръчки се взимат на входа, а стоката се носи от служител.

За да бъдат улеснени максимално, търговците поставиха и допълнителни прегради от маси и рафтове, на които е изложена стока от други етажи. Така по паркингите на някои вериги могат да се намерят перални, монитори, малки оранжерии от изложени цветя, саксии и пр.

„Не подкрепям генерално това, че бяхме затворени, но както е написана заповедта, става ясно, че имаме право да работим на 300 квадрата нетна търговска площ, в т.ч. щандовете.

Много ясно е описано в заповедта, че там, докъдето клиентът стига, да е 300 квадрата
това каза зам.-председателят на Българската ритейл асоциация и изпълнителен директор на верига магазини за спортни стоки Аксиния Баева.

Тя посочи, че търговците, чиито обекти са на улицата, така са и подходили - има разделение до 300 квадрата за клиенти чрез преграждения, нов пропускателен режим, ограничение за брой хора в помещението до 15 души.

Баева обаче сподели, че само часове след като са заработили така, един от обектите на веригата със спортни стоки в Пловдив получава предписание от местното РЗИ, което го затваря.

Следва изпращане на документи и дори след указанията, че може да се работи, но до 300 квадрата, обектите стоят затворени. Така се стига до ситуацията, че някои големи магазини са разграничени до 300 кв.м, както е в заповедта, но стоят затворени.

„Опасението ми е, че хората не знаем какви са правилата и някъде го има правилото царят дава, пъдарят не дава и наистина не знаем как да подходим“, призна Баева, според която работата на ограничено пространство е подходящо решение.

„Това се прави като временно решение, защото мерките не са постоянни, а временни. В крайна сметка хората се адаптират максимално гъвкаво според настоящата ситуация“, коментира Рая Попова от Асоциацията на наемателите.

По думите й в момента се освобождават магазини по различни причини.

„Хората фалират и не могат да издържат повече финансово на всички разходи, които ги притискат. Дори големите играчи страдат в една такава ситуация“, каза Попова. На някои търговски улици може да се видят надписи, че конкретен търговец се е преместил малко по-надолу по протежението, но според Попова подобно движение не е ново явление.

„Такава миграция винаги е имало във времето, защото невинаги търговци успяват да влязат от самото начало, те често се нанасят в магазини, които не са това, което те търсят, и изчакват помещение, което е по-удобно за тях, да се освободи“, поясни експертът.

Бизнесът настоява за отваряне 

Големите магазини за нехранителни стоки да бъдат отворени при евентуалното удължаване на епидемичните мерки. За това призовава Сдружението за модерна търговия (СМТ), което събира редица големи търговски вериги.

Според сдружението към момента мерките, които включват и търговските обекти с над 300 кв.м търговска площ, водят само до пренасочване на целия клиентски поток и стотици хиляди българи се струпват просто в по-малки като брой и площ магазини, където не може да се осигури дистанция. Това има точно обратен от търсения ефект и води по-скоро до повишаване на риска от разпространение на COVID-19.

"Възстановяването на дейността на големите магазини ще има положителен здравен ефект, тъй като в тях е възможно да бъде осигурена необходимата дистанция между пазаруващите и пропускателен режим с цел избягване на струпване на много клиенти, каквото вече са наблюдава в по-малките обекти", заявяват от СМТ и уверяват, че водещите търговци вече са показали, че имат и капацитета, и мотивацията да спазват стриктно предписанията на здравните власти.