Романът “Под игото” е написан в Одеса (1887-1889) по времето, когато Вазов е емигрант, прогонен от русофобския режим на Стефан Стамболов. Далече от милия на сърцето му Сопот, без близки приятели и другари, усамотен в стаичка с балкон към морето, той започва да пише роман с работно заглавие “Кървава заря” под напора на носталгията. В този си първи вариант романът влиза в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина 1889-1890 г.”.
Минава време. Съвременниците на Вазов посрещат творбата му със смесени чувства, защото събитията са още пресни. Но мистериозно как (и до ден днешен) романът е препоръчан на едно проспериращо английско издателство и в началото на 1894 г. излиза на... английски език.

И досега не се знае кой го е превел

Но преди това Вазов преработва текста - някои глави съкращава, други ги обединява или редактира, размества пасажи, прави стилни и езикови поправки. В предговора на английското издание Едмънд Гос пише, че това е безспорно един от най-хубавите романи, които Източна Европа е пратила на Запад, нарича го “шедьовър”, сравнява го с “Айвънхоу” на Уолтър Скот.

В статия, публикувана в края на 1894 г., Филип Панайотов произнася укорно: “Както и да бъде, но факт е, че чужденците ни отвориха очите да се взрем в нази си, да видим що имаме. Цели пет години има, откакто романът “Под игото” се появи, но цели пет години той тъна в ония прашни и кичелии страници на прочутия “Сборник”, плесенясал и подслонен на усойност...”

Първото българско издание на “Под игото” носи марката на издателя Т. Ф. Чипев и излиза няколко месеца след английското. 
Вазов собственоръчно написва договора, според който продава авторските си права само за първите 3 хил. екземпляра срещу 2500 сребърни лева. Издателят се задължавал да даде 25 безплатни книги на автора. 

Вазов се заема да осигури илюстрациите!

Идеята му изглежда фантастична от днешна гледна точка - да се възпроизведат с живи лица и подходящи костюми най-характерните сцени от романа, след което да бъдат фотографирани и фотографиите да послужат на художниците да нарисуват съответните илюстрации. 



Филип Панайотов в своята статия разказва за Вазов: “Трябваше човек да види с каква енергия, с какво присърце осъществяваше гениалното си щение, тъй беше излезнал от скритността си и нелюдимостта си и съвсем просветнал, с вдъхновено чело тичаше от кюше на кюше за чибуци, фесове и кожуси, да устройва обстановката на сцената с нейните coleur de chambre във фотографията на г. Карастоянова.” 

Вазов бил приятел на нашите български артисти. За него не е проблем да намери подходящи хора - Иван Попов, Д. Антонов, Хр. Ганчев, Никола Н. Попов, Екатерина Златарева. Режисьорът е Радул Канели от народната трупа “Сълза и смях”. Същите тези хора, за които в едни спомени за детството на нашия театър Вазов присмехулно разправя по-късно: “Някога - преди 38 години - в Пловдив, в подножието на могилата Сахаттепе, в една малка, бедна стаичка, често се сбираха няколко момчетии и с тях две момичета. Там те четяха с глас някакви книги, викаха, караха се, често се биеха сред дигнатата прах от сражението. Един нисък господин со сиви очи, със сприхав нрав и креслив глас изглеждаше да бъде главатарят на тая буйна тълпица от никому непозната младеж, махаше им с ръце при четенето, при скарването им викаше по-високо от всичките, при сбиването им се намисаше да ги разтървава, като ги обсипваше с влашки псувни, а често свършваше с това, че го поваляха на земята и го биеха...”

Всеки актьор влизал в костюмите на няколко героя

За Боримечката Вазов избира любимия си актьор Иван Попов, за когото пише: ”самороден артист, с фигура и с глас, боравещ свободно на сцената, като в своя стихия”. Освен за Боримечката, Иван Попов е позирал за снимките на Бея, отец Йеротей и Мичо Бейзадето. В своите спомени “Миналото на Българския театър” актьорът споделя любопитни подробности от това събитие. Снимките са на Иван Карастоянов, един от най-добрите първи наши фотографи, който имал правото да сложи върху снимките си надпис “придворен фотограф”. Сеансите минавали в бурни разправии, уточнения, дублиране на всяка сцена... В тях дейно участие вземали както режисьорът, така и писателят, така и художниците от рисувателното училище Пиотровски, Обербауер, Антон Митов и Мърквичка. 

Когато разглеждал стъклото от снимката на Боримечката, Вазов извикал: ”Ха-а-а!... Тук е станала голяма грешка, г-н Карастоянов. Боримечката не може да остане тъй... Той трябва да бъде с широко отворена уста и да представлява момента, когато силно се провиква: “Хора бре! Ще пукне топчето, майка му стара, та да не се уплашат жените и дечурлигата...” 

Развълнуван от допуснатата “грешка”, той започнал да уговаря Иван Попов със “заповеднически тон”: “Драги Попов, трябва да се облечете и гримирате наново в ролята на Боримечката, трябва да поправим грешката!”. Антон Митов и Мърквичка се опитали да обяснят на писателя, че при ретуширането на снимката може да отворят устата на героя, но Вазов не мирясвал: “Не, няма да бъде естествено... бай Попов е добър... той жъ се съгласи”.



После, докато разглежда отново стъклото, Вазов открива и друга неточност: “Ето че е станала и друга грешка!... Вместо пушка, той е с овчарска тояга!... Вижте, вижте, г-н Митов...” “Митов от немай къде се съгласява, че устата може да се отвори, но на ръцете няма как да им се даде нова форма: “Хайде, хайде, Попов, то се е видяло, че ще става нова снимка...”

За Бойчо Огнянов е използвана фотография на Михаил Вазов

Вазовият брат Михаил бил много красив младеж - с открито и весело лице, с огненочерни очи, много подвижен и пъргав, с артистични наклонности и авантюристичен дух. Той участвал в Чуждестранния легион, а за проявен героизъм по време на Сръбско-българската война 1885 г. бил награден със златен кръст и произведен офицер. Загинал на 24 г., по време на контрапреврата на Александър Батенберг. Екатерина Златарева била Рада Госпожина.

Първото издание на “Под игото” излиза с 25 илюстрации, като тези към главите “Гост” и “Бой” са на Обербауер, Мърквичка е автор на илюстрациите към “Бог високо, цар далеко” и “Победителите угощават победените”, Пиотровски е автор на рисунките към “Бурята”, а Огнянов и Рада са дело на Антон Митов.

Първото българско илюстровано художествено произведение е отпечатано в придворната печатница на В. Шимачек. В предговора са използвани откъси от рецензии, публикувани както в нашата, така и в английската преса.

Приживе Вазов имал щастието да види пет издания на “Под игото”. Във второто издание махнал още няколко глави, а в четвъртото думата “язик” е променена навсякъде на “език”, отпадат и повечето русизми - “чемодан”, “ожидание”, “привязаност”.

В петото издание на книгата Вазов пише: ”И от бедната стаичка на отстранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите и профуча из Европа”. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА