Всеки, който е прекарал част от времето си на така наречения „Руски пазар“ до КАТ-Пловдив, се е нагледал и начудил на всякакви неща – от стоките, които се въргалят по битака, през миризмите, които омайват сетивата на търсачите на съкровища, до дивата чалга, с която върви сладко дори топлата и разгазирана бира. 

Всеки би се впечатлил и от огромните купчини боклуци, сред които се търкалят карантии, умрели кучета и котки, опаковки от всевъзможни хранителни продукти, стари манджи, изхвърлени от околните оживени колиби, и най-вече книги. 

Книгите се оказват най-трудно продаваемата стока на битака. Да, вървят по левче-два, някой тънки книжлета и по 0,50 ст., но малцина са тези, които ровят из мазните книжа. Тази сутрин на боклука, сред опаковки от кисело мляко, стари макарони и карантии, осъмна и нашето светило – Паисий Хилендарски, пише "Марица". 

„История славянобългарска“ гледаше укорително всеки минувач и отговаряше на вече реторичния въпрос „Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш но своя език?“.  



Лошото е, че подобни извращения не са рядкост и се мултиплицират. Все още в социалните мрежи кръжи снимка на контейнер, пълен с книги на класически български автори. Къде сбъркахме?