Българинът винаги се е плашил от голямата вода. Дори когато е горещо, дори когато водата е плитка и няма вълнение. Първият морски курорт у нас е Варна, но отначало не става дума за плуване и слънчев тен, а само за морския въздух - лечебен при сърдечни заболявания, астма, анемия...
Именно варненските медици пуснали във “Варненски общински вестник” през 1891 г. специални наставления за къпане в морето, някои от които звучат смехотворно днес. Например предписанието да не се влиза два пъти във водата. Или твърдението, че къпането е вредно по време на душевни вълнения и скръб. Или пък това, че влизането в морето преди изгрев слънце или след “захождането” му е опасно.

арненските медици сериозно препоръчват да се 
седи в морската вода между 5 и 20 минути! 


Сред тази мъжка компания на плажа е писателят Елин Пелин и проф. Александър Балабанов.

Заслуга за интереса към морската вода у нас има д-р Анастасия Головина, която още през 1897 г. публикува в сп. “Медицински сборник” статията “Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.”. В по-късни години тя дори дарява средства за създаването на плаж за бедни и болни варненски деца.

Варна се осъзнава като курорт едва през 1909 г., когато в града пристигат неочаквано около 200 французи курортисти. Те идват не само заради свежия морски въздух, но и заради уникалната гледка на Дикилиташ (“Вкаменената гора”), както и заради Девненските карстови извори. 

С времето интересът към морските бани нараства. Все повече лекари препоръчват на пациентите си къпане или поне обтриване на тялото с морска вода. Предприемчиви варненци построяват “женска баня” и “мъжка баня” на плажа. Навътре в морето, над забити в морето релси, е изградена платформа, а върху нея - сковани дъсчени кабинки. Събличането ставало там, а къпането - само в басейна, ограден от релсите. С други думи - ако чак толкова искаш да се разгологъзиш под откритото небе - нека да е навътре в морето, на скрито... 

Малцина знаели да плуват, дори моряците не считали това за задължително 

В началото на пътечката към женската баня се разхождал стражар. Униформата и пушката му трябвало да възпират мъжете, петимни да се облажат с възбудителната гледка на разголена женска плът. Всъщност не става дума за никакво разголване, поне на първо време. Историята на банския костюм по нашенско не е кой знае колко богата, но така е било навсякъде. Древните гърци - но само ако имат съвършени тела - се къпели голи, римляните използвали къси туники, а през Средновековието 

всички се потапяли с риза дори 
в собствената си вана

Богаташите през 18 век, които дръзвали да се къпят в реки, езера, а и в морето, влизали вътре облечени с няколко ката дрехи - бельо, дълги чорапи, платнени пантофки, широка дреха като халат и даже шапчица на главата.


В тези бански и Афродита би изглеждала нелепо, нали?

Първите облекла, предназначени за къпане на открито, били мъжки - нещо като гащеризон от плътно трико, обикновено на райе. Женският бански костюм отначало включва и трико, и туника или нещо като къса рокличка. За този костюм Димо Казасов разказва: “Той покриваше абсолютно цялото тяло, а при врата, глезените и китките на ръцете се привързваше с ширити”. 
Чак след Първата световна война плувните женски костюми станали по-смели като кройка и материя. Пак Казасов: “Примерът, който няколко горди и смели софиянки дадоха, като излязоха да се къпят в открито море в опънато по тялото им майо (прилепнало по тялото трико с крачоли - бел. на авт.), бе посрещнат с упреци и негодувание от всички страни... Радостта, която освободеното тяло изпитваше от ласките на слънчевите лъчи и на морския зефир, се наричаше отвратително, срамно и развращаващо доволствие”. 
В. “Варненска поща” през 1920 г. съобщава с тревога: “мнозина чужденци мъже и жени се къпят вече в района на баните заедно и съвършено голи. Нека тези гости знаят, че благонравието не търпи това и че те като гости трябва да държат сметка за нашите нрави”.

Чужденците със сигурност не са били дибидюс голи,
но българската мярка за голота явно е била надхвърлена в случая.

На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от общинска комисия. Няколко години по-късно този акт се потвърждава и от царски указ. През 1925 г. започва строителството на модерни морски бани - централните. Три години по-късно са построени още едни - северните, които имат водна пързалка. След построяването и на минерална баня притокът на курортисти бързо нараства. От 12 хиляди в годината на откриването, две години по-късно те са 40 хиляди.

И докато мъжкият бански костюм продължава да е все така банален, женският претърпява какви ли не метаморфози - с панталонки отдолу, без панталонки, с ръкавчета, без ръкавчета, с къдри, панделки, с подплънки и без...


Анастасия Головина

Ама защо е цялата тази хубост, като мъжкият и женският плаж във Варна стоят все още далече един от друг! Постепенно и естествено те се приближават, разделени от опънато въже, а по-късно и от ограда. За униформения охранител на морала и приличието построили нещо като мостче над пясъка, върху което човекът с пушката имал по-добра видимост към нарушителите. 

Първият морски спасител, естествено, е варненка - Христина Хранова

Акушерка по професия и запалена плувкиня, тя се състезавала успешно с опитни млади плувци. През 1927 г., на 17 юни, помощник-кмет на Варна се оказал заобиколен на мъжкия плаж от чужденци, които яростно протестират, че съпругите им са далеч от вниманието и грижата им. Те настояват част от плажната ивица да бъде обособена за смесен плаж, както е навсякъде в модерните западноевропейски курорти. Роптаещите гости на Варна предупредили “началника”, че ако тук не се открие смесен плаж, те ще се прехвърлят в румънския курорт Кюстенджа. Помощник-кметът се поколебал, но в крайна сметка отстъпил и... още същия ден Варна се сдобила със смесен плаж - урааа!

Събитието предизвикало бурни протести, спорове, обвинения и заплахи в цялата страна. Пресата луднала. Почтени съпрузи и бащи питали гневно как сега ще пускат без страх съпругите си и дъщерите си на курорт? Близо 1500 варненки, организирани от свещеник, се изказали в пресата против смесените плажове с твърдението, че те сеят поквара и предлагат срамни съблазни. Група спортистки веднага им опонирали с думите: “като ценим високия морал на попа и бабичките във Варна и уважаваме техните възгледи, ние апелираме към спортистките от цяла България да протестират против тази пречка за физическото ни развитие...” (кулата за скокове била в мъжката територия!). Софиянки от квартал “Три кладенци” ги подкрепили... В края на лятото споровете стихнали, а и нали “женският” плаж бил запазен, какво толкова. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА