Който не вярва, да мине през площад “Славейков” и да види бедната женица, която живее там. Да не се гнуси от отвратителната миризма, да й даде някоя стотинка, човешко е. Бедняци е имало и ще има, но в София те станаха много. Вероятно се стичат от цялата страна в столицата, като разчитат на по-заможните хора, които са тук. 

Всеки ден й пускам поне 50 стотинки. Тя се усмихва, като посъбере парички, влиза в “Билла” и си купува храна. Събира упорито всички полиетиленови торби, които се въргалят по площада. Спи на пейката, на снимката можете да видите леглото й. Покрито е с картони, завита е с полиетиленови чували.

Масивната сграда зад гърба й е поликлиниката, където е моята лична лекарка, там е и читалнята на Столичната библиотека. Та на това културно място мирише на урина и на фекалии. Хубавото е, че дъждът, който вече ни омръзна, измива мръсотията. Но естествените нужди са си естествени нужди и вонята остава. Видях веднъж бедната жена да ползва тоалетна в “Макдоналдс”, браво на продавачките, че са я пуснали! 

В Западна Европа за такива хора се грижи общината. Предлага им място в приют за бездомни. И у нас, в София, има такива общежития. Но общински чиновник трябва да се срещне с клошарката и да й предложи покрив. Да я убеди да приеме предложението. Тоест, изискват се известни усилия. Нашите общинари обаче не обичат да работят и да полагат усилия, а да лапат.

Да уреждат свои хора с общински жилища на символични наеми. На тях не им пука за клошарката. А тя не е сама, пред магазинчетата за денонощна храна на “Раковски” и “Граф Игнатиев” денонощно дремят неколцина клошари, единият - с плътно червено яке. Як мъжага! За него сто на сто има някаква физическа работа под шапката на общината - я в чистотата, я в озеленяването. Някой да му е предложил работа? Не, човекът проси, купува си евтин алкохол и спи или на пейка на “Славейков”, или в градинката пред храма “Света София”.

Като има панихиди, опечалените му дават кутийка с храна. В градинката също мирише на урина. Наблизо е Столичната община, каня г-жа Фандъкова да обиколи градинката и да подуши миризмата. Тази миловидна дама успя да съсипе доста неща в София през кметските си мандати. Жива и здрава да е, дано наесен си иде в Самоков, там да кметува!

Моля читателите на любимия ми вестник “Над 55” да минат по “Славейков” и да дадат дребни монети на клошарката, която нощува там! Жена е, несретница, останала на улицата. Може пък от някоя социална служба да й помогнат, нали човеци работят там, жал да им стане? Пък и си струва да се помисли за чистотата на хубавата ни столица, която не случи на управа. 

Румена Сим. ИВАНОВА, 68-годишна, учителка по математика, София