Наташа, която загуби бебето си: Молех се да умра в ръцете на близките си

Драматичната история на младата жена разбуни България и отново повдигна тежки въпроси за отношенията лекар - пациент, за пропуските в здравеопазването и ненаказаните &quot;лекарски грешки&quot;. Пред &quot;24 часа&quot; Наташа разказва драмата си и не крие - иска не саморазправа, а справедливо отсъждане на поведението на лекарката. <br /> <br /> Наташа, двамата ѝ братя Антон и Илия, съпругът ѝ Павлин и баща ѝ Ивайло спешно бяха извикани вчера да дадат показания в прокуратурата за случилото се.<br /> <br /> На 22 април родилните болки започнали между 3,30 и 4 часа. Дежурните акушерки приели Наташа, казали, че разкритието е малко, и тъй като бременността ѝ е първа, настанили я в предродова зала. Зачакали завеждащата д-р Байчева.<br /> <br /> Лекарката дошла около 9,30 ч и още при прегледа хвърлила обиди.<br /> <br /> &ldquo;Как може да си толкова дебела,виж се само какви стрии имаш&rdquo;, спомня си Наташа После разпоредила да включат система за ускоряване на раждането. Болките зачестили, станали нетърпими. &ldquo;Това ни най-малко не стресна д-р Байчева. Нареди ми да се кача на магарето, бръкна в мен и спука водите ми&rdquo;, продължава разказът на Наташа. &ldquo;Усилете системата да върви по-бързо - тя и без това вика&rdquo;, разпоредила докторката иизлязля извън болницата.<br /> <br /> През това време братята и съпругът на Наташастояли пред отделението и подскачали при всеки нечовешки вик. &ldquo;Питахме акушерките какво става, но те отвръщаха, че всичко е наред, и ни отпращаха&rdquo;, казва Илия.<br /> <br /> Междувременно от тетевенската болница периодично карали родилката да слиза от магарето, да носи системата и да ходи да се напъва в тоалетната.<br /> <br /> След два часа д-р Байчева се завърнала с официална черна рокля с пайети по деколтето. Припряно сложила ръкавици и започнала да бърка в утробата на Наташа. &ldquo;Плисна кръв и тя изпадна в истерия. Разкрещя се да ѝ донесат престилка, че се изцапала&rdquo;, продължава мъчителните спомени Наташа.<br /> <br /> Баща ѝ толерантно вметва, че вероятно лекарката е бързала за някакво празненство, а забавеното раждане е объркало плановете ѝ. Затова е била раздразнена и рязка. Но дъщеря му допълва, че от началото на годината в същото отделение е имало 7 раждания, 3 от които са завършили със смърт.<br /> <br /> След като разходките до тоалетната не помогнали, накарали Наташа да се хване за един шкаф и да напъва. &ldquo;Не се научихте да раждате. Б, ти запек не си ли имала, напъвай!&rdquo;, крещяла докторката.<br /> <br /> Наташа чакала да забременее повече от година. Станало по естествен път, карала изключително лека бременност. &ldquo;Мислехме със съпруга ми да заминем в чужбина, но когато разбрах, че чакам дете, решихме да останем. Исках да родя в България, да е български гражданин и тук да го отгледам&rdquo;, изрича през сълзи младата жена.<br /> <br /> През цялото време молела за глътка вода. Вместо това д-р Байчева накарала акушерката и санитарката да седнат на гърдите ѝ и да ѝ натискат корема. Двете жени се спогледали, но изпълнили заповедта. Тогава без упойка лекарката я разрязала отдолу, твърди тя. С форцепс опитала да извади бебето, но не успяла.<br /> <br /> След това тоновете на детето започнали да затихват. &ldquo;Глупачка такава, ти си умори детето&rdquo;, казала д-р Байчева. Едва след това започнало звънене и свикване на операционен екип.<br /> <br /> Със система в ръка Наташа била подкарана към операционната зала. След нея оставала кървава пътека. &ldquo;Видях брат си Илия и се отпуснах, защото си мислех, че поне ще умра в ръцете на близък&rdquo;, споделя тя.<br /> <br /> &ldquo;Беше страшен шок! Сестра ми се появи заголена до кръста, по краката ѝ се стичаше кръв. Каза ми: &ldquo;Батко, умирам&rdquo;, и аз занемях от ужас&rdquo;, разказва Илия.<br /> <br /> Не казвали на баща си, че Наташа ражда. Искали да го изненадат с добрата новина, че е станал дядо. Само че нещата толкова се усложнили, че не знаели дали изобщо тя ще оживее. Позвънили му спешно да тръгне към болницата, пък дано я свари. &ldquo;Не мога да ви опиша какво изживях, докато чаках да свърши операцията на детето ми&rdquo;, изрича приглушено Ивайло.<br /> <br /> В 21 ч. кошмарът свършил. Наташа получила глътка вода, а екипът от Плевен, дошъл да спасява бебето, ѝ го поднесъл да го види. &ldquo;Нямах сили да го държа. Само го прегърнах и това беше единственото майчино докосване&rdquo;, ридае тя.<br /> <br /> Дъщеричката ѝ живяла един ден, 18 часа и 15 минути. Заключението за смъртта ѝ: тежка асфиксия при раждането, придружена с родови травми и кръвоизлив, които довели до полиорганна недостатъчност, шок и неонатална кома. <br /> <br /> <br /> <br />