Най-често срещаните грешки при писане на родния език
За неграмотността граници няма - пол, образование, социален статус
Според проучване - част от съвместния проект на БАН и СУ "Св. Климент Охридски" "Изследване на езиковите нагласи на днешните българи", чийто ръководител е доц. д-р Руска Станчева, сред най-често допусканите грешки при писане в българския език са употребата на бройна форма, употреба на формите който/когото, окончанието на глаголите в множествено число, членуването, променливото "я" в причастия, възвратните местоимения, учтивата форма, употребата на главни букви и употребата на деепричастия.
Един тест от три въпроса показва, че за неграмотността граници няма - пол, образование, социален статус - българите, кой повече, кой по-малко, имаме пропуски в езиковите норми. Най-много не владеем деепричастията. Втора по трудност е бройната форма, а пустото членуване отива на трето място. Сериозен проблем има и с формите който/когото.
Трудно е да си признаем, но данните сочат едно - грешим. Дали неволно, дали от недоглеждане, или сме били "болни" в някой от часовете по български език - не е толкова важно. Важното е, че човек цял живот се учи, и малко припомняне на правилата никому няма да навреди.
Бройна форма: Петима учителЯ или петима учителИ?
Правилно е да се напише петима учители
Тук става дума за едно правило, което е част от граматичната езикова норма. Особеността е при съществителните имена от от мъжки род.
Тези, които назовават лица, винаги имат окончание "и": трима ученици, а не ученика, двама продавачи, а не продавача, осем инженери, а не инженера.
Съществителните имена, които назовават предмети, имат различия при образуването на бройна форма. При числителните имена и окончанието е "а": пет колета, а не колети, два молива, а не моливи, десет часовника, а не часовници.
При наречията няколко, колко окончанието е "а": няколко колета, а не колети, няколко стола, а не столове, няколко компютъра, а не компютри.
При наречията много, малко, толкова окончанието е или "и", или "ове": много столове, а не много стола, малко телевизори, а не малко телевизора, толкова ножове, а не толкова ножа.
Относителните местоимения: "Който" или "когото"?
Щом се отнася за подлога, винаги е който
Всъщност "който" е относително местоимение, а "когото" е формата му във винителен падеж.
"Който" се употребява, когато се отнася към подлога в изречението:
Той е човекът, който ще реши проблема.
Който не работи, не трябва да яде.
Който се използва и когато се отнася за различни от подлога синтактични части на изречението, но назовават предмети: Той се качи на влака, който винаги закъснява.
Когато се отнася за пряко или непряко допълнение в изречението, се използва формата когото: Той беше мъж, когото колегите описваха като работохолик.
Възможно е да се използва и формата "комуто" като заместител на "на когото": Тя се влюби в човек, комуто морето беше най-голямата страст.
Окончанието на глаголите в множествено число: ХодиМ или ХодиМЕ?
Правилно е да се напише ходим
Да слагаме окончание "ме" на глаголите в множествено число, е правилно само в устната реч и то в някои определени региони на България.
Според правилото, когато глаголът има окончание "а" или "я" в първо лице единствено число, то в множествено число окончанието е само "м": аз пея - ние пеем, аз играя - ние играем, аз чета - ние четем.
Само ако глаголът в първо лице единствено число завършва на "м", тогава в множествено число той приема окончание "ме": аз рисувам - ние рисуваме, аз преписвам - ние преписваме, аз смятам - ние смятаме.
Членуването: На какво отговаря - "той" или "него"?
Подлогът винаги може да бъде заместен с той
Една от най-досадните грешки. За всички думи от мъжки род, независимо каква е тяхната служба в изречението, има пълен член "ът/ят" или кратък член "а/я".
Думите, които са подлог в изречението, техните съгласувани определения и приложения се членуват с пълен член:
Небостъргачът има специални противопожарни системи.
Иванов е най-добрият учител по български език и литература.
Жокер: Думите след спомагателния глагол "съм", след глагола "стана" и др., както и когато думата може да бъде заместена с "той" винаги се членуват с пълен член.
С кратък член се членуват думите, които не са подлог в изречението:
Тя отиде в магазина, за да си купи хляб.
Той е добро момче, защото помага на най-слабия ученик в класа.
Жокер: Когато думата може да бъде заместена с "него" или пред нея има предлог (на, с, до и др.), винаги се членува с кратък член.
Променливото "я": пЯли или пЕли?
Правилно е да се напише пели
Това е моментът, в който "я" може да премине в "е".
"Я" се запазва, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1. Гласната е в ударена сричка; 2. Не се намира пред сричка, съдържаща "ж", "ч", "ш", "й"); 3. Не се намира пред сричка, съдържаща "е" или "и"; 4. Не се намира пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с "ю", "я", "ьо": пял - пяла, цял - цяла, оцелял - оцеляла.
"Я" се променя в "е", когато е налице поне едно от следните условия:
1. Гласната не е в ударена сричка: място - места, сняг - снегът, смях - смехове, коляно - колене;
2. Намира се пред сричка, която съдържа "ж", "ч", "ш", "й": сняг - снежна, мляко - млечна, грях - грешка, смях - смешка, пях - пея;
3. Намира се пред сричка, съдържаща "е" или "и": желязо - железен, бял - бели, видяло - видели, изпял - изпели;
4. Намира се пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с "ю", "я", "ьо": място - местя, пяна - пеня се.
В правилото, разбира се, има някои изключения: стоя - стояли, кафяв - кафяви, четях - четяхме и др.
Възвратни притежателни местоимения: "Свой" или "техен"?
Употребата на формата на възвратното притежателно местоимение "свой" (краткото "си") е задължителна, когато тя се отнася за подлога в изречението:
Съдружникът ми повече няма да работи в нашата фирма, защото продаде своите акции (а не Съдружникът ми повече няма да работи в нашата фирма, защото продаде неговите акции.)
Ако с местоимението се означава, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът е говорещият, пишещият (обикновено първо лице), е допустимо да се използват и двете форми:
Аз обичам майка ми./ Аз обичам майка си.
Ние очакваме гостите си./ Ние очакваме гостите ни.
Учтивата форма: "Били" или "бил"?
В случая правилното е били
За да умеете да прилагате правилото за учтивата форма, е необходимо да различавате деятелните причастия от страдателните. Най-простото обяснение е, че деятелните завършват на "л", а страдателните на "н" или "т".
Когато в изречението имаме минало деятелно причастие, то не се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме: Госпожо, бихте ли погледнали тези документи? (А не Бихте ли погледнала тези документи?)
Когато в изречението имаме минало страдателно причастие, тогава то се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме: Господине, Вие сте избран да участвате в нашата томбола. (А не Вие сте избрани да участвате в нашата томбола).
Употребата на главни букви: Българско Възраждане или Българско възраждане?
Правилно е да се напише Българско възраждане
Правилото гласи, че когато втората дума от словосъчетанието е съществително нарицателно, то то се пише с малка буква: Света гора, а не Света Гора, Българско възраждане, а не Българско Възраждане, Народно събрание, а не Народно Събрание, Българска народна банка, а не Българска Народна Банка, Близкият изток, а не Близкият Изток.
Когато второто съществително от словосъчетанието е собствено, то се пише също с главна буква: Стара Загора, Южна Африка, Западна Европа.
Разбира се, всички собствени имена, независимо дали са в словосъчетание, или не, се пишат с главна буква.
Деепричастията
Това са онези форми, които завършват на "йки" - правейки, ходейки и т.н.
Особеността, за която трябва да внимаваме при деепричастията, е, че те се използват само когато се отнасят за едно и също лице в изречението.
Например можем да напишем: Вървейки, намерих монета на земята. (вървенето и намирането на монетата се извършват от едно и също лице).
Но не можем да напишем: Вървейки, започна да вали. (вървенето и валежът не се извършват от едно и също лице).
Важно е да отбележим и правописа на деепричастията. При отрицателните форми частицата "не" винаги е разделена от него: не искайки, не виждайки, не мислейки.
С някои изключения: нехаейки, недовиждайки и др.
Също така деепричастията се отделят със запетая.
И още нещо...
Неин и воин се пишат с "и", но това са само изключения. Думите в единствено число се пишат с "й", тези в множествено число - с "и": герой/герои, трамвай/трамваи, който/които, мой/мои.
Числителните редни само до 4 се изписват така: 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти. От 5 нагоре не се изписват така, защото завършват на "т" или "м", тоест е грешно да напишем 5-ти (получава се пет-ти): 5-и, 6-и, 7-и. Най-лесно е да сложите точка след тях - никога няма да сгрешите: 1., 2., 3. (чете се първи, втори, трети).
Когато има думи като особено, само, ако, освен и т.н., запетая не се поставя:
Ще ти купя шоколад само ако слушаш.
Англоговорящи и пишещи се навъдиха много. Бъдете различни. Бъдете грамотни на собствения си език. Честит Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!
Един тест от три въпроса показва, че за неграмотността граници няма - пол, образование, социален статус - българите, кой повече, кой по-малко, имаме пропуски в езиковите норми. Най-много не владеем деепричастията. Втора по трудност е бройната форма, а пустото членуване отива на трето място. Сериозен проблем има и с формите който/когото.
Трудно е да си признаем, но данните сочат едно - грешим. Дали неволно, дали от недоглеждане, или сме били "болни" в някой от часовете по български език - не е толкова важно. Важното е, че човек цял живот се учи, и малко припомняне на правилата никому няма да навреди.
Бройна форма: Петима учителЯ или петима учителИ?
Правилно е да се напише петима учители
Тук става дума за едно правило, което е част от граматичната езикова норма. Особеността е при съществителните имена от от мъжки род.
Тези, които назовават лица, винаги имат окончание "и": трима ученици, а не ученика, двама продавачи, а не продавача, осем инженери, а не инженера.
Съществителните имена, които назовават предмети, имат различия при образуването на бройна форма. При числителните имена и окончанието е "а": пет колета, а не колети, два молива, а не моливи, десет часовника, а не часовници.
При наречията няколко, колко окончанието е "а": няколко колета, а не колети, няколко стола, а не столове, няколко компютъра, а не компютри.
При наречията много, малко, толкова окончанието е или "и", или "ове": много столове, а не много стола, малко телевизори, а не малко телевизора, толкова ножове, а не толкова ножа.
Относителните местоимения: "Който" или "когото"?
Щом се отнася за подлога, винаги е който
Всъщност "който" е относително местоимение, а "когото" е формата му във винителен падеж.
"Който" се употребява, когато се отнася към подлога в изречението:
Той е човекът, който ще реши проблема.
Който не работи, не трябва да яде.
Който се използва и когато се отнася за различни от подлога синтактични части на изречението, но назовават предмети: Той се качи на влака, който винаги закъснява.
Когато се отнася за пряко или непряко допълнение в изречението, се използва формата когото: Той беше мъж, когото колегите описваха като работохолик.
Възможно е да се използва и формата "комуто" като заместител на "на когото": Тя се влюби в човек, комуто морето беше най-голямата страст.
Окончанието на глаголите в множествено число: ХодиМ или ХодиМЕ?
Правилно е да се напише ходим
Да слагаме окончание "ме" на глаголите в множествено число, е правилно само в устната реч и то в някои определени региони на България.
Според правилото, когато глаголът има окончание "а" или "я" в първо лице единствено число, то в множествено число окончанието е само "м": аз пея - ние пеем, аз играя - ние играем, аз чета - ние четем.
Само ако глаголът в първо лице единствено число завършва на "м", тогава в множествено число той приема окончание "ме": аз рисувам - ние рисуваме, аз преписвам - ние преписваме, аз смятам - ние смятаме.
Членуването: На какво отговаря - "той" или "него"?
Подлогът винаги може да бъде заместен с той
Една от най-досадните грешки. За всички думи от мъжки род, независимо каква е тяхната служба в изречението, има пълен член "ът/ят" или кратък член "а/я".
Думите, които са подлог в изречението, техните съгласувани определения и приложения се членуват с пълен член:
Небостъргачът има специални противопожарни системи.
Иванов е най-добрият учител по български език и литература.
Жокер: Думите след спомагателния глагол "съм", след глагола "стана" и др., както и когато думата може да бъде заместена с "той" винаги се членуват с пълен член.
С кратък член се членуват думите, които не са подлог в изречението:
Тя отиде в магазина, за да си купи хляб.
Той е добро момче, защото помага на най-слабия ученик в класа.
Жокер: Когато думата може да бъде заместена с "него" или пред нея има предлог (на, с, до и др.), винаги се членува с кратък член.
Променливото "я": пЯли или пЕли?
Правилно е да се напише пели
Това е моментът, в който "я" може да премине в "е".
"Я" се запазва, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1. Гласната е в ударена сричка; 2. Не се намира пред сричка, съдържаща "ж", "ч", "ш", "й"); 3. Не се намира пред сричка, съдържаща "е" или "и"; 4. Не се намира пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с "ю", "я", "ьо": пял - пяла, цял - цяла, оцелял - оцеляла.
"Я" се променя в "е", когато е налице поне едно от следните условия:
1. Гласната не е в ударена сричка: място - места, сняг - снегът, смях - смехове, коляно - колене;
2. Намира се пред сричка, която съдържа "ж", "ч", "ш", "й": сняг - снежна, мляко - млечна, грях - грешка, смях - смешка, пях - пея;
3. Намира се пред сричка, съдържаща "е" или "и": желязо - железен, бял - бели, видяло - видели, изпял - изпели;
4. Намира се пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с "ю", "я", "ьо": място - местя, пяна - пеня се.
В правилото, разбира се, има някои изключения: стоя - стояли, кафяв - кафяви, четях - четяхме и др.
Възвратни притежателни местоимения: "Свой" или "техен"?
Употребата на формата на възвратното притежателно местоимение "свой" (краткото "си") е задължителна, когато тя се отнася за подлога в изречението:
Съдружникът ми повече няма да работи в нашата фирма, защото продаде своите акции (а не Съдружникът ми повече няма да работи в нашата фирма, защото продаде неговите акции.)
Ако с местоимението се означава, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът е говорещият, пишещият (обикновено първо лице), е допустимо да се използват и двете форми:
Аз обичам майка ми./ Аз обичам майка си.
Ние очакваме гостите си./ Ние очакваме гостите ни.
Учтивата форма: "Били" или "бил"?
В случая правилното е били
За да умеете да прилагате правилото за учтивата форма, е необходимо да различавате деятелните причастия от страдателните. Най-простото обяснение е, че деятелните завършват на "л", а страдателните на "н" или "т".
Когато в изречението имаме минало деятелно причастие, то не се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме: Госпожо, бихте ли погледнали тези документи? (А не Бихте ли погледнала тези документи?)
Когато в изречението имаме минало страдателно причастие, тогава то се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме: Господине, Вие сте избран да участвате в нашата томбола. (А не Вие сте избрани да участвате в нашата томбола).
Употребата на главни букви: Българско Възраждане или Българско възраждане?
Правилно е да се напише Българско възраждане
Правилото гласи, че когато втората дума от словосъчетанието е съществително нарицателно, то то се пише с малка буква: Света гора, а не Света Гора, Българско възраждане, а не Българско Възраждане, Народно събрание, а не Народно Събрание, Българска народна банка, а не Българска Народна Банка, Близкият изток, а не Близкият Изток.
Когато второто съществително от словосъчетанието е собствено, то се пише също с главна буква: Стара Загора, Южна Африка, Западна Европа.
Разбира се, всички собствени имена, независимо дали са в словосъчетание, или не, се пишат с главна буква.
Деепричастията
Това са онези форми, които завършват на "йки" - правейки, ходейки и т.н.
Особеността, за която трябва да внимаваме при деепричастията, е, че те се използват само когато се отнасят за едно и също лице в изречението.
Например можем да напишем: Вървейки, намерих монета на земята. (вървенето и намирането на монетата се извършват от едно и също лице).
Но не можем да напишем: Вървейки, започна да вали. (вървенето и валежът не се извършват от едно и също лице).
Важно е да отбележим и правописа на деепричастията. При отрицателните форми частицата "не" винаги е разделена от него: не искайки, не виждайки, не мислейки.
С някои изключения: нехаейки, недовиждайки и др.
Също така деепричастията се отделят със запетая.
И още нещо...
Неин и воин се пишат с "и", но това са само изключения. Думите в единствено число се пишат с "й", тези в множествено число - с "и": герой/герои, трамвай/трамваи, който/които, мой/мои.
Числителните редни само до 4 се изписват така: 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти. От 5 нагоре не се изписват така, защото завършват на "т" или "м", тоест е грешно да напишем 5-ти (получава се пет-ти): 5-и, 6-и, 7-и. Най-лесно е да сложите точка след тях - никога няма да сгрешите: 1., 2., 3. (чете се първи, втори, трети).
Когато има думи като особено, само, ако, освен и т.н., запетая не се поставя:
Ще ти купя шоколад само ако слушаш.
Англоговорящи и пишещи се навъдиха много. Бъдете различни. Бъдете грамотни на собствения си език. Честит Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!
Последвайте ни
0 Коментара: