Софийски градски съд осъди 12 либийски офицери да заплатят 500 000 лв. за неимуществени вреди, причинени на медицинската сестра Валя Червеняшка. 

Съдебният състав приема за безспорно установено по делото, че Червеняшка е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания в периода 09.02.1999 г.-24.07.2007 г.

Съдът отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.


Ето цялото решение на съда:
Производството е образувано по искова молба на В.Г.Ч. срещу Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., А. Ал - Н., О.Ш.М., М.Р., М. Ал - Х., А.Х., А. Ел - Х., М.И. Абу- С., с която предявява пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.166 от Граждански кодекс на Либия от 1954 г. /ЛГК/ за заплащане на неимуществени и имуществени вреди от причинен на ищцата деликт.

Ищцата твърди, че е пребивавала и работила в гр.Бенгази, Либия като медицинска сестра в педиатрична болница „Ал-Фатах“ през 1999 г. На 09.02.1999 г. ищцата заедно с други медицински сестри е арестувана от либийската полиция без обяснение за основанието за задържането й, заедно с други членове на екипа, откарана в полицейско управление в Триполи, където била подложена на изтезания и мъчения с цел изтръгване на самопризнания.

Твърди се, че ползваните методи включвали електрошоково въздействие по краката, стъпалата, ръцете, гърдите и интимните части, побой по стъпалата на ходилата, увисване за ръцете и китките, задушаване, бесене.

Твърди се, че ищцата била заплашвана със смърт, имало заплахи към членовете на семейството, заплахи докато са с вързани очи, че ще бъдат нападнати от кучета, побой, влачене за косата по земята, изгаряне с цигари, поставяне върху телата им на хапещи насекоми, инжектиране на наркотици, лишаване от сън, сетивна изолация, излагане на пламъци и на ледено студени душове, държане в пренаселени и мръсни килии и също излагане на заслепяващи светлини.

Твърди се, че тези методи на разследване били прилагани интензивно около два месеца до получаване на самопризнания от всички, че са причинили смъртта на 393 деца чрез умишлено заразяване с ХИВ-вирус, а след това продължили по време на разследването. Твърди се, че на основа на получените самопризнания е било изградено обвинение. Твърди се, че за периода от 16.05.1999 г. до 24.07.2007 г. в продължение на 2755 дни, ищцата е била няколкократно изправяна пред съд и осъждане, но практически лишена от свобода без влязъл в сила съдебен акт.

Твърди се, че описаните по-горе методи на разследване били прилагана от физическите лица-ответници, които през този период от време, в различни конфигурации на съизвършителство, са причинили болки и страдания на ищцата. Причинените травми са физически и психически, а последствията от изтезанията продължават да се проявяват върху физическото и психическото на състояние на ищцата.

Твърди се, че на ищцата са причинени и имуществени вреди в размер на 500 000 лв., които са резултат на изолирането на ищцата от обществото и лишаването от възможност да упражнява професията си и да получава приходи от нея. Претенцията е в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата, включващо обичайните бонуси, премии, обезщетения за отпуски, командировъчни, задгранични и други елементи на възнаграждението, както и средства за лечение и медицински разходи след освобождаването.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 500 000 лв., представляваща претърпени от нея неимуществени вреди и сумата от 55 334,56 лв. -имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-24.07.2012 г. до окончателното изплащане.

В законоустановения едномесечен срок на 08.03.2019 г.  ответниците депозират отговор срещу исковата молба чрез назначения им особен представител адвокат З..

Твърди се, че исковата молба е процесуално допустима и вероятно частично основателна по посочените в нея съображения. Заявява възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства при съобразяване на трайната съдебна практика.
Ищцата поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален представител. Претендира разноски. Подробни съображения са изложени в писмена защита по делото.

Ответниците в съдебно заседание чрез процесуалния си представител молят съда да постанови решение, съобразно закона и събраните по делото доказателства-

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите К.В.В., С.И.Д., Н.С.С., 53 г.

От разпита на трите свидетелки се установява, че ищцата дошла в Либия да работи и работела в детската болница. Този факт се установява и с приетия по делото договор № 0891458 от 13.11.1997 г., сключен между ищцата в качеството й на възложител и „Експомед“ ЕАД-изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да проучи условията, да посредничи за откриване на подходящо работно място и да подготви сключването на трудов договор между възложителя и здравния орган на Великата Социалистическа Народна Либийска Арабска Джамахирия, при условия, съответстващи на неговата професионална квалификация и трудов стаж и съобразени с либийското законодателство.

Ищцата е поела задължението да постъпи на договорената от изпълнителя работа с либийския работодател като медицинска сестра с годишна заплата 2 965 либийски динари с първоначален срок от две години.

Свидетелките установяват, че на 09.02.1999 г. ищцата заедно с трите свидетелки също медицински сестри, били задържани от либийската полиция без да бъдат уведомени за причината за това. Пътували цяла нощ до Триполи със завързани очи, с поставени на устата лепенки, вързани ръце отзад. На сутринта били затворени в един полицейски участък в Триполи, първоначално в една голяма килия, където им метнали мръсни одеяла и започнали една по една да ги извеждат на разпити. Първи извели свидетелките К.В.и Н.С.. След разпитите затворили ищцата и другите свидетелки в единична килия.

В този полицейски участък ищцата била задържана около 40 дена, като през първата седмица имала прозорче на желязната врата, а вече от втората седмица сложили черен найлон, при което се загубвала представата за времето. Задържаните, включително и ищцата уринирали в кутия от прясно мляко. Вода била давана само колкото да отпият и след това шишето се изнасяло извън килията.

Задържаните нямали право да пият вода през целия ден. Килията представлявала помещение с размери 1.80 м на около 1.20 м, с един мръсен дюшек долу на пода. П

рез тези 40 дена ищцата не се е къпала. За да ти отворят вратата да идеш по-голяма нужда, трябва да чукаш на вратата дълго, а през останалото време се уринира в картонена кутия. След тези 40 дена дошли полицаи и започнали да нанасят побоищата с тояги, с кабели. Карали ищцата и другите задържани медицински сестри да стоят по цяла нощ на един крак, с вдигнати ръце.

След това започнали да извеждат задържаните една по една, карали ги на едно друго място, където е Школа за полицейски кучета. Там започнали изтезанията с ток. Ищцата останала сама в този участък година и нещо.

При нея изтезанията били с ток и с т.нар. бланко, което според споделеното от ищцата пред свидетелките, представлява пиле на грил вързано и те бият  с каиши и метални кабели по стъпалата на краката. На ищцата й пускали най-различни бръмбари, буболечки по тялото, ток, пускали й някакви упойващи медикаменти. След това задържаните били откарани в затвора, където през първите около девет дена били настанени в единични килии, които били толкова малки, че не можеш да си изпънеш краката.

След тези девет дена ищцата заедно с другите задържани сестри били настанени в обща килия, където нямали никакво легло, никакви завивки. Когато някоя от другите затворнички им давала дюшек, спели на дюшек, в останалото време спели долу на цимента. Имало една дупка вместо тоалетна и студена вода, която не ставала за пиене, защото била солена.

В затвора ищцата престояла осем години и половина. По отношение на ответника Х.А.Д., свидетелките установяват, че бил психопат, генерал от Главно следствено. Този ответник е бил с най-големия чин, по ранг, но фактически повечето от нещата и цялата организация на пускането на ток било дирижирано от ответника Д. М.. Ответникът С.Д.С. бил управителя на Школата за полицейски кучета и той бил този, който най-много пускал ток.

Този ответник е единствения, който във воденото срещу него и другите мъчители дело си признал, че е пускал ток. Ответникът А. Ал - Шол бил химика. Той опирал пистолет на свидетелката К.В., влачел я е долу по земята и й опирал пистолет в слепоочието. Ответникът М.Т. също бил от Главно следствено и той бил единия от тези, които биел задържаните сестри с тоягите и които ги наказвал по цели нощи в полицейския участък.

Ответникът О.Ш.М. бил един от тези, които организирал цялата им криминална версия как да се развива. Ответникът М. Ал Х. е този, който най-много биел задържаните и ги наказвал по цяла нощ, когато били в полицейския участък. Вследствие на случилото се ищцата отключила много заболявания - високо кръвно, ставни заболявания и определено в момента не е здрав човек.

Свидетелката Д.установява, че била настанена с ищцата в една килия. Виждала В. с посинели крака. От нея чула, че била поставяна на нещо, което прилича на това, на което печат агнената, което се върти и удрят стъпалата с палка. Действително краката й били лилави, сини. Подреждали ги на двора с кучета и пускали кучетата, които заставали зад някоя от задържаните. Свидетелката Д.установява още случай, в който когато е завели до тоалетна видяла В., която седяла на една стена и била разлигавена, неадекватна, ръката й била синя.

След това разбрала, че са й вливали някакво бяло вещество и тя няма спомен за какво са я питали и какво е говорила, но състоянието й било ужасно. Свидетелката Д.установява още, че битовите условия били мизерни. Имало едни мръсни дюшеци, момичетата които имали нужда от дамски превръзки получавали отговор от жената, която се грижела за задържаните-да късат от дюшеците и с това да се обслужват. 45 дни задържаните не се били къпали изобщо. По едно време им разрешили, като в една кофа с вода били сипали белина и после телата се олющили.

Свидетелката Д.установява, че ответниците Х.Д., О. О., М. Ал - Х., Д. М. били главните мъчители. Карали задържаните по цяла нощ да стоят на един крак, ръцете вдигнати нагоре. После ги пускали да легнат, а като легнели започвали да ги викат по имена и те трябвало да се обаждат, за да не заспиват. Ако не се обадят ги извеждат и ги удрят с пръчки, с палки, с каквото намерят.

Пред настоящата инстанция са разпитани и двете дъщери на ищцата-Г.Е.У.и А.Е.У..
И двете свидетелки установяват, че майка им се променила след Либия.Сега майка им има здравословни проблеми и гинекологични, поради липсата на лекарска грижа през тези години, вече е по-затворен човек.

Ищцата има болки в ставите, не чува добре, има проблеми с бъбреците. Рухнала е. Когато си дошла в България ищцата била безпомощна, липсвали й всякакви социални умения да комуникира. След връщането от Либия ищцата имала раково заболяване от женски характер, високо кръвно. Преди да замине била ведър, позитивен, много социален човек, а когато се върнала била като безпомощно 5-6-годишно дете. Това състояние продължило месеци. Към днешна дата здравословните проблеми остават. Много често се натъжава.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като трима от тях са и очевидци на случилото се с ищцата. Показанията са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

От приетата и неоспорена от страните СПЕ се установява, че периодът от 09.02.1999 г. до 24.07.2007 г. е бил сериозен стресов фактор в живота на ищцата, който е оказал значимо, интензивно и трайно въздействие и отражение върху физиологическото и психично здраве на ищцата.

Установява се, че последици във физическо отношение са налице и към момента-високо кръвно налягане, нефрологични увреждания, проблеми със ставите. Установява се още, че първоначално след завръщането на ищцата в България, същата е била силно дезадаптирана, несамостоятелна, объркана, изпитвала чувства на несигурност и страх, безпомощност, неадекватност на обкръжението.

Около година след завръщането ищцата се е адаптирала на задоволително ниво към средата и е функционирала добре в защитена-позната и добронамерена среда, сред близки хора. След този момент ищцата е възстановила и функционирането си в социален план-започнала работа. Към момента се установяват остатъчни преживявания в психологичен план-избягват се травматични теми и събития, в поведението са налице прояви, производни на преживени стресови събития.

Налице е компенсация на травматичното събитие до степен на пълноценно функциониране в личен и социален аспект, а по отношение на емоционалното функциониране е налице задоволително такова, като травматичното събитие се е преработило и овладяло до степен да не се проявява по дезадаптивен начин.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че размерът на трудовите доходи, които ищцата би получила за периода 09.02.1999 г.-24.07.2007 г. възлизат на 55 334,56 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Настоящият съдебен състав намира, че е международно компетентен да разгледа предявените искове на основание чл.18 във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от Кодекса на международното частно право, предвид обстоятелството, че ищцата е български гражданин.

Съдът и на основание чл.105, ал.1 от КМЧП приема, че в случая е приложимо либийското материално право, в която връзка и посредством експертиза, чието заключение е прието делото, настоящият съдебен състав събра съдържанието на нормите от националното право на Либия, с оглед на което и от правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.166 от Граждански кодекс на Либия от 1954 г. /ЛГК/.

Тази норма е приложима към процесния период 1999 г.-2007 г., който е предшестващ изменението през 2011 г., когато е приета т.нар. Конституционна декларация. До 03.08.2011 г. основен източник на правото, който се прилага с приоритет са светските закони, писаните източници на правото в лицето на ЛГК от 1954 г., а субсидиарно се прилагат принципите на ислямското религиозно право, утвърдените обичаи, вкл.племенни, ценностите на справедливостта и естественото право.

С нормата на чл.166 от ЛГК от 1954 г. е въведена принципна забрана да се вреди другиму, като противоправността на деянието се преценява с оглед общата забрана да се вреди другиму или на конкретно предписано от правото задължение.

В либийското право действа презумпцията за вина на делинквента. При наличие на вреда, вината на причинителя се предполага, т.е. при обективиране на вреда, либийското право презумира причинителя виновен за причиняването й, независимо от субективното му отношение, дали е предполагал или допускал, че от действията му ще произтекат вреди.

Както ЛГК от 1954 г., така и ислямското религиозно право, поставят наличието на причинно-следствена връзка между неправомерното поведение и вредата, като елемент на отговорността, като връзката трябва да бъде пряка.

Според ЛГК от 1954 г., чл.173 във връзка с чл.224 и чл.225, обезщетението се дължи, както за имуществени, така и за неимуществени вреди. Имуществените вреди обхващат претърпени загуби, включително пропуснати ползи поради невъзможност за получаване на доходи, които е получавал преди увреждането.

Неимуществените вреди се дължат за засягане на морал, чест, достойнство, претърпени болки, като техният размер се определя от съда, включително според чл.173 от ЛГК от 1954 г., ако размерът на вредите не може да се определи точно е възможно съдът да предостави на ищеца да иска допълнително определянето им или изменението след определен срок. Правото на неимуществени вреди не подлежи на универсално или частно правоприемство и се упражнява лично.

С оглед на горната правна уредба, съдът намира, че ищцата притежава материално правна легитимация за предявяване на исковете.  
Безспорно и с ангажираните по делото свидетелски показания на очевидци се установява противоправното поведение на ответниците, с което поведение последните са нарушили забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.

Забраната за изтезания се възприема в правната доктрина като императивна норма на общото международно право. Тази забрана е въведена с чл.7 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Либия е страна и с чл.2, т.1 и чл.16, т.1. от Конвенцията на ООН срещу изтезанията и други форми на жестоко и нечовешко отношение и наказание, по която Конвенция Либия също е страна. Правото да не бъдеш подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание е абсолютно.

Безспорно в процеса се установи, че ищцата е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания, чрез пускане на ток, връзване и поставяне във висящо положение, при което е й нанасян бой с каиши и метални кабели по стъпалата на краката, пускане на различни бръмбари, буболечки по тялото, инжектиране на упойващи медикаменти. През цялото време на задържането си ищцата е била лишена от медицинска помощ.

С поведението си ответниците са нарушили и забраната за нечовешко и унизително отношение към ищцата. Същата била настанена в изключително малка килия, в която дори краката не можеш да си опънеш, при изключително мизерни и сурови условия, без вода за пиене и къпане, без легло /спала на цимента или на мръсни, скъсани дюшеци, части от които следвало да бъдат използвани по време на месечния цикъл, тъй като служителите отказвали да предоставят на задържаните медицински сестри дамски превръзки/, когато им давали вода за къпане-същата била студена с белина сипана в нея, без тоалетна /уринирала в кутия от мляко или в дупка/, стояла по цяла нощ на един крак, с ръце вдигнати нагоре, не й давали да заспива и я викали по име, при което тя трябвало да се обади в противен случай я извеждали и я удряли с пръчки, с палки.

Установи се, че в пряка причинна връзка от това поведение на ответниците, на ищцата са причинени силни страдания и болки-физически и психически, както и телесни увреждания.

Това поведение на ответниците е оказало значимо, интензивно и трайно въздействие и отражение върху физиологическото и психично здраве на ищцата, като последиците във физическо отношение са налице и към момента-високо кръвно налягане, нефрологични увреждания, проблеми със ставите. Установи се, че първоначално след завръщането на ищцата в България, същата е била силно дезадаптирана, несамостоятелна, объркана, изпитвала чувства на несигурност и страх, безпомощност, неадекватност на обкръжението.

Доколкото и в либийското материално право е налице презумпция за вина и същата не е оборена от ответниците, то съдът намира, че и тази предпоставка на иска е налице.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди и основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен.

Неоснователно е възражението на ответниците въведено чрез процесуалния им представител за погасяване на вземането на ищцата, поради давност.
Съобразно чл.175, ал.1, изр.2 от ЛГК, общият краен срок на давността е 15 години и започва да тече от датата на извършване на непозволеното увреждане, като всяко съдебно производство, даже и съдът да не е бил компетентен, води до прекъсване на давността, независимо дали притезанието е предявено като главен или допълващ иск в хода на производството. Прекъсването води до започване на нов срок от 15 години.

В случая началото на деликта е със задържането на ищцата на 09.02.1999 г. и към датата на предявяване на иска-24.07.2012 г., законовия 15 годишен срок не е изтекъл.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки-физически и психически за един голям период от време от около осем години и четири месеца, както и че последиците във физическо отношение са налице и към момента.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 500 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо.
Предвид горното предявеният иск за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен изцяло.

По иска за имуществени вреди. Съдът намира, че същият ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Както е посочено по-горе, имуществените вреди според действащото към процесния момент либийско законодателство, обхващат претърпени загуби, включително пропуснати ползи поради невъзможност за получаване на доходи, които е получавал преди увреждането.

Според настоящия съдебен състав, в случая не са налице пропуснати ползи, предвид следните съображения:
Обществено известни са следните факти:

Българските медици, осъдени за умишлено предизвикване на епидемия от СПИН в Бенгази, са били арестувани на 9 февруари 1999 г.
През 2000 година срещу К.В., съпруга й д-р З.Г., както и медицинските сестри Н.Н., В.С., В.Ч., С.Д.и палестинеца А.ал Х., са били повдигнати обвинения, а делото внесено в Народния съд на Либия, който през 2002 г. оправдава медиците по основното обвинение - предизвикване на епидемия с цел дестабилизация на държавата.

През 2003 г. срещу тях започва дело в Наказателния съд, което завърши със смъртни присъди през 2004 г.
През 2005 г. Върховният съд отменя присъдите и връща делото на долна инстанция.

През 2006 г. присъдите отново са потвърдени от Наказателния съд, а на 11 юли 2007 г. - окончателно утвърдени от върховната инстанция.
На 17 юли 2007 година Висшия съдебен съвет на Джамахирията заменя присъдите с доживотен затвор.

Т.е. през процесния период от 09.02.1999 г. до 17 .07.2007 г. ищцата е била задържана, във връзка с проведено разследване срещу нея приключило с влязла в сила осъдителна присъда.

Обезщетението за имуществените вреди се определя при наличие на пряка причинна връзка с неправомерното поведение на ответниците. Пропуснатата полза подлежи на обезщетяване когато представлява приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. В конкретния случай действително ищцата не е могла да реализира доходи от трудово възнаграждение, но това е станало по причина нейното задържане за разследване по обвинения в извършени престъпления. Това задържане и съответно невъзможност на ищцата да реализира трудови доходи по сключен договор, обаче не е резултат от конкретно установените противоправни действия на ответниците, изразяващи се в изтезания с цел получаване на самопризнания, а е резултат от актове на съответните полицейски, правоохранителни/правозищатни органи на либийската държава.

Предвид недоказаността на пряката причинна връзка между неправомерното поведение на ответниците и нереализираните от ищцата трудови доходи, този иск подлежи на отхвърляне.
Предвид уважаване на главната претенция и като последица от предявения иск, следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от 500 000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба-24.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

         Ищцата е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, съответно не е правила разноски, поради което такива не й се присъждат.
         На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 20 000 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата от 1 980,79 лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
 
Р  Е  Ш  И:
 
ОСЪЖДА Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., А. Ал - Н., О.Ш.М., М.Р., М. Ал - Х., А.Х., А. Е. - Х., М.И. А.- С. да заплатят на основание чл.166 от Граждански кодекс на Либия от 1954 г. на В.Г.Ч., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ сумата от 500 000 лв. /петстотин хиляди лв./-неимуществени вреди-болки и страдания, настъпили в пряка причинна връзка от деликт осъществен от ответниците в периода 09.02.1999 г.-24.07.2007 г. на територията на Либия, ведно със законната лихва върху сумата от 500 000 лв., считано от датата на предявяване на иска-24.07.2012 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск за имуществени вреди в размер на сумата от 55 334,56 лв. /петдесет и пет хиляди триста тридесет и четири и 0,56 лв./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-24.07.2012 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., А. Ал - Н., О.Ш.М., М.Р., М. Ал - Х., А.Х., А. Е. - Х., М.И. А.- С. да заплатят на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата от 1 980,79 лв./хиляда деветстотин и осемдесет и 0,79 лв./-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
 
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.
                  
ПРЕДСЕДАТЕЛ: