Наричат го най-известния български учен извън България, а родната му страна не знае почти нищо за него. Роден е в белоградчишко село, учил е в Германия при най-известните изобретатели на ракети и самолетни двигатели, работил е в Америка и в Аржентина.

Роден през 1919 г. в с. Стакевци, на 18 км от Белоградчик, още от дете най-големият син на заможен търговец - Виден, прави впечатление на изключително усърден и талантлив ученик. Най-вече в областта на точните науки.

Завършва гимназия във Видин и благодарение на спестените пари на родителите си се записва да следва машинно инженерство в Карловия университет в Прага. Годината е 1939-a, през ранната пролет, в която немските окупационни сили превземат чехословашката столица.

Чуждестранните студенти са прехвърлени от чешки образователни заведения в немски. С цел да отпаднат колкото е възможно повече студенти, младежите са подложени на изключително сложни изпити по математика. 

При младия студент от България картинката изглеждала още по-сложна. Не владеел нито чешки, нито немски език. 

Изключително впечатлени останали всички, когато Виден изкарва отлична оценка

Това му позволява да се дипломира успешно през 42-ра година със специалност “Машинно инженерство” и по препоръка на преподавателите защитава дисертация в Берлинската политехника. Там предсрочно завършва и аеронавтика.

За да може повече хора да чуят името на проф. Виден Табаков обаче, беше нужен един коментар под пост в Туитър на бизнес магната и милиардер Илон Мъск под снимка на Белоградчишките скали, който да отприщи неудържима медийна истерия. Помните как “случката” и “идването” му в България бяха тема №1 у нас за няколко дни преди месец.

Виден Табаков прави толкова успешна кариера, че в края на живота си е обявен за почетен професор на НАСА.

Откритията му в областта на сплавите, които издържат на извънредно високи температури, помагат за безопасното изпращане на първия човешки екипаж до Луната с мисията “Аполо 11“

Табаков е работил и по усъвършенстването на реактивните двигатели, преподавал е заедно с Нийл Армстронг в Университета в Синсинати.

Повече от 40 г. той няма възможност да се върне в България заради тоталитарния режим.

Успява да се срещне с брат си преди края на Студената война само “нелегално”, на границата между Югославия и НРБ, която се намира близо до родното му село - това разказва общинският съветник от Белоградчик Боян Минков, който възстановява полуразрушения семеен дом на Табаков в Стакевци и иска да го превърне в музей.

Професорът по физикохимия Борислав Тошев, който се среща с Табаков преди повече от 20 г., цитира неговите думи:

“След войната не бе възможно да се върна. Ако се бях върнал в България, щяха да ме изпратят в лагер и после, след няколко години, може би щяха да ме направят главен инженер на ТКЗС в с. Стакевци”.

През 1945 г. той успява да защити докторска дисертация в присъствието на Вернер фон Браун - човекът, който разработва германската ракета V2, а след края на Втората световна война се прехвърля в САЩ, става част от новосъздадената НАСА и конструира “Сатурн” 5, с която астронавтите от “Аполо” стигат до Луната.

Преди да се присъедини към неговия екип през 1958 г., Виден Табаков работи с друг известен германски инженер - Ханс фон Охайн, който прави първите свръхзвукови реактивни самолетни двигатели. Основният принос на българина е в откритието на материали, с които ракетите да бъдат облицовани, за да не изгорят от високата температура при изстрелването.

Благодарение на работата му по усъвършенстването на външната обшивка на реактивните двигатели той успява да удължи значително периода, в който те могат да бъдат експлоатирани.

От края на 50-те тодини Табаков преподава в Университета на Синсинати - един от най-важните научни центрове за аерокосмически изследвания в първите години на развитието на НАСА. Негово подразделение носи името на българския професор от 2009 г. насам. 

Когато той пристига в Синсинати, се оказва единственият член на факултета по аерокосмически науки, който има научна степен доктор по инженерство заради образованието си в Германия. В следващите години той помага за това колегите му да получат своите докторски степени и става ментор на множество по-млади учени, които го опис- ват като извънредно талантлив иноватор с международно признание, отзивчив и добронамерен към всички свои студенти, колеги и сътрудници

През 60-те години създава обща образователна програма в партньорство с General Electric, а университетът оценява приноса от изследователските му програми с външно финансиране на над 100 млн. долара в десетилетията на активната му кариера.

През годините Табаков работи и за военноморските сили на САЩ, за “Дженерал Електрик”, “Проктър енд Гембъл”, “Ролс-ройс”. Член е на Американския институт по аеронавтика и астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери. Изнася лекции по целия свят.

Ученият посещава България няколко пъти след края на Студената война. През 2017 г., две години след смъртта му на 6 юни 2015 г., негови лични документи и вещи са дарени на Държавния архив.

Домът му в Стакевци е заплашен от разрушаване, преди Боян Минков да го купи и да направи спасителен ремонт. Председателят на Общинския съвет в Белоградчик разказва, че допреди няколко години никой в местната власт не е знаел кой е професорът от НАСА.

Не са полагани и никакви усилия за запазването на паметта за постиженията му и за привличане на вниманието на хората към неговия принос, четем в boulevardbulgaria.bg.

“Считам, че ако повече хора забележат и оценят колко големи забележителности има Белоградчик, градът ни най-после ще започне да се развива. Очарователно, но и малко тъжно е, че някой толкова далеч си дава сметка за богатствата, които имаме тук. Но най-хубавото е, че са истински, а не са част от виртуална видео игра.

Те са наблизо - величествени, оцелели във времето, но поставящи нас, съвременниците, на изпитания. Въпрос на отговорност и отдаденост е да се обединим за популяризирането на красотите, да развием туризма и да подобрим Белоградчик след продължителен застой”, казва Минков в писмо до медиите.

Подготви Валентина Ненова