Търговците на дребно имат проблем с кражбите в магазините. Поне това е настроението в кръговете на този бизнес през последните дни, като се говори за "епидемия" от кражби, докато купувачите крадат стоки с тревожна скорост.

Независимо дали е истинска или просто "морална паника" някои търговци на дребно започнаха да заключат стоките си, принуждавайки купувачите първо да се консултират с продавач, пише Bloomberg.

Ако в крайна сметка всичко бъде прибрано, всички ще разберем как са пазарували нашите баби и дядовци - нещо, което ще бъде грубо събуждане за всеки, свикнал да пазарува на самообслужване.

Как стигнахме дотук е малко известна, но интересна история.

До началото на XX век пазаруването е кошмарът на интровертите. Когато някой влезе в бакалия или магазин, той е посрещнат от складодържател или, в по-големите заведения, армия от служители.

До края на XIX век продуктите нямат унифицирани цени, тъй като самите стоки не са стандартизирани. Храната не се предлага в унифицирани опаковки, произведените стоки се различават значително по качество. В резултат на това цената на всичко е предмет на преговори. Пазарлъците са нещо обичайно.

Възходът на масовото производство и стандартизацията проправя пътя за драматична промяна. Тъй като всяка версия на даден продукт става идентична, за търговците на дребно е по-лесно да приемат единна цена. Големи универсални магазини като Macy's и Wanamaker's прегръщат идеята, както и нарастващ брой вериги магазини.

Това изпраща пазарлъка в тъмните векове на търговията на дребно, но идеята, че купувачът може да влезе в магазин и просто да вземе това, което иска, остава еретична. Клиентите остават зависими от търговски сътрудници, които ще донесат желаните артикули и ще "сглобят" поръчката за купувача.

Кларънс Сондърс, американски търговец, преобръща този модел. Устремен, брилянтен човек, Сондърс успява да се измъкне от бедното детство в Тенеси. Нетърпелив да намери начини за намаляване на разходите, той попада на нова идея: магазин на самообслужване. По-малко работещи хора означава по-малко изразходвани пари.

През 1916 г. той отваря магазин за хранителни стоки Piggly Wiggly. Когато клиентите влязат в Piggly Wiggly, вземат кошница и се скитат по пътеките, избирайки продукти, които искаха да купят. Всичко е ясно обозначено с цена.

Касиерът е единственият служител, който купувачите могат да срещнат. Сега това е нещо нормално, но когато Сондърс отваря магазините си, изглежда за мнозина радикално.

Магазините Piggly Wiggly се оказват изключително популярни. За седем години Сондърс разширява мрежата си до 1268 магазина. Когато Piggly Wiggly пристига във Вашингтон, вестникът "Уошингтън поуст" описва как "непрекъснат поток от хора минава през магазините цял ден, за да се запознаят с модерните методи във веригата".

Други вериги за хранителни стоки възприемат идеята, както и търговци на дребно на различни видове стоки. Морис Литман, основател на веригата магазини за дамско облекло Littman, предлага на купувачите възможност да разгледат стоките без продавач да се навърта около тях.

В следвоенния период идеята се разпространява още повече. Единственият недостатък на новия модел на търговия е, че някои клиенти възприемат концепцията за самообслужване малко буквално, вземайки това, което искат, без да плащат. През последните 50 години се появява периодична паника, че кражбите в магазини могат по някакъв начин да направят модела на пазаруване на самообслужване остарял.

Предишните усилия за справяне с проблема - цивилни пазачи, магнитни етикети и камери - не предизвикват търговията на дребно на самообслужване. Сега обаче нарастващата тенденция да се принуждават купувачите да се консултират със сътрудник по продажбите бележи връщане към по-стар метод на пазаруване.

Може би някои от нас ще се радват на възможността да си поговорим, докато чакаме някой да ни даде дезодоранта и пастата за зъби. Но за интровертите тенденцията е наистина зловеща. Какво следва? Пазарлъци?

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук