Съдбата на песента е като тази на човека. На някои им провървява бързо, на други - не. Понякога дори талантливите не успяват. Или трябва да извървят дълъг и тежък път, докато ги срещне фортуната. В същото време по-посредствените вече са дръпнали далеч напред. Но в крайна сметка всичко си идва на мястото. Правдата и талантът възтържествуват. Или поне на това се надяваме.
“За теб, Българийо!” е една от най-популярните български песни в последните близо тридесет години. Пеят я и стари, и млади. На концерти изпълнението й е винаги хорово т.е. с участието на цялата зала. В началото социалистите се опитаха да си я присвоят и направят свой партиен химн. Може би имаха и някакви основания за това: песента бе любима на тогавашния им млад лидер, а и композиторът, и авторът на текста, и изпълнителят бяха от тяхната кръвна група. Червените меломани се екзалтираха, докато я слушат. Те не пропускаха да го правят винаги, когато партията ги призове, независимо дали на събор на „Бузлуджа“, на конгресите си или на най-обикновена сбирка на клубовете. 

Бързо обаче се разбра, че такава една песен, не може да бъде само на една партия, пък била тя и Столетница. Защото не са толкова много стиховете, посветени на България, които са така въздействащи и силни. Така с днешна дата песента е тотален хит.

Но далеч преди да се изкачи на върха и блесне като чудо под прожекторите, „За теб, Българийо“ среща хладнокръвното отрицание на комисията, която трябва да я благослови и отвори пътя й към зрителите и радиослушателите. Това се случва още по времето на социализма, тогава музиката е на Александър Бръзицов. Обяснения не са дадени. Просто тази песен няма да види бял свят, отсичат корифеите и връщат ръкописа на поета. Казват, че имали съображения или може би искат да ми пречат, заключава той. И така песента потъва, затворена в папката на поета Михаил Белчев, забравена от Бог и Цар. 

Но не е било писано така безславно да завърши живота й. Един ден, големият Тончо Русев се обръща към Мишо с молба да напише нещо, посветено на България. И така, сигурно е било 1992 година, красивият патриотичен текст отново се измъква от затвора си. Песента е готова. И двамата автори предчувстват успеха й. Пред тях обаче е дилемата кой да я изпее. Късметът е на Веселин Маринов. Всъщност този избор е късмет за всички. И най-вече за песента и зрителите. Но това едва ли би се случило без прекрасния аранжимент на Красимир Гюлмезов. 

И това, което се случва още при първото изпълнение, се повтаря до днес. Веско Маринов пее на живот и смърт, а публиката скача на крака още при първите акорди. Това изненадва дори и хората, които са сътворили неофициалния химн „За теб, Българийо“.

За теб, Българийо

Музика Тончо Русев
Текст Михаил Белчев
Аранжимент Красимир Гюлмезов
Изпълнява Веселин Маринов

От теб съм взел очите и ръцете,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
към теб в най-трудния си час.

Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без хляб и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от чуждите в света огромен.
По-сам от вятъра, пронизал есента.

За теб, Българийо, откъсвам цвете.
За тебе, моя истинска любов.
Не може никой, никой да отнеме
желанието ни за живот.

Аз знам Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в тебе се кълнем!

 След мен не зная аз какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
че няма да ме има някой ден.

Исак ГОЗЕС