България притежава най-богатата и бляскава находка от средновековни накити в Европа – Преславското златно съкровище. Догодина стават 40 лета от откриването му, но невероятно – досега на всички 172 предмета, най-вече владетелски бижута, никога не е правена пълна консервация и реставрация. От февруари немски специалисти от Римско-германския централен музей в Майнц, където е най-големият изследователски център за древни технологии в Европа, работят по българските уникати, съобщава „Труд”.
Съкровището е открито на 3,5 км от дворцовите сгради на Преслав. Южната порта е една от най-впечатляващо реставрираните части на старата столица. Проф. Станилов е ръководител на проекта за реставрация на Преславското златно съкровище от българска страна.
 
“Години наред търся средства и начин това да се случи, защото съкровището се руши от времето, властниците го влачат по всякакви изложби, а пари не постъпват”, откровен е проф. Станислав Станилов. Наистина до 2001 г., когато бижутата се завръщат за постоянно във втората българска столица Велики Преслав, където са открити, вече са обиколили над 30 държави.
 
И през последното десетилетие съкровището продължава да пътешества, но през по-голяма част от времето е във витрините на местния исторически музей, където има специална стая трезор. Изложено е във виенски витрини при подходящи показатели на въздуха. През февруари за Германия са отпътували половината от накитите – медальони, наушници, апликации за дрехи, които трябва да се завърнат в късната есен. Тогава ще отпътуват втората серия бижута – сред тях е най-пищната 227-грамова златна двустранна огърлица. Също и петте плочки от диадема, която е украсявала като корона главата на българска принцеса. Те са сред елементите на съкровището, за които е полагана грижа, укрепвани и реставрирани са от проф.Веселина Инкова.
 
Българо-немският проект е между историческия музей в Преслав, Националния археологически институт с музей при БАН и Римско-германския централен музей в Майнц. Ръководител от наша страна е проф. Станилов, а проф. Фалко Дайм – от немска. България не участва със средства. Те ще бъдат осигурени от германското научно дружество и още няколко места. “Този проект е чиста наука, не е бизнес. Всичко е безвъзмездно, не с пари, което не е в наша чест, но е така”, уточнява проф. Станилов. Няма точни данни колко ще струва консервацията и реставрацията на накитите. На финала ще бъде издадена книга за Преславското съкровище, където български учени ще опишат всичко за ценната археологическа находка от X век, а немските – за нейната технология на изработване и съхранение за векове напред.
 
“Гостуването” на съкровището в лабораториите на Майнц може да даде и много отговори на спорни въпроси. Смята се, че бижутата, истински произведения на ювелирното изкуство с използване на клетъчен емайл, филигран, вградени органични перли, кристали, полускъпоценни камъни, са излезли изпод ръката на майстор във византийската столица Константинопол. Използвани са техники, познати и прилагани само там, няма данни да са практикувани у нас, коментират учени. “Една част от съкровището е изработена наистина в Константинопол, друга част обаче вероятно е работена в Преслав. Коя тук и коя там, ще се реши, след като се направят анализи”, категоричен е проф. Станилов. Предстои пълен стилов, морфологичен и конструктивен анализ на накитите. Съкровището е сборно и наистина е възможно част от бижутата да са произлезли от ръцете на български майстори в Преслав по времето на Златния български век. Първият му проучвател е покойният проф. Тотю Тотев. Но във времето, когато е работил, нивото на науката и технологиите е било друго. Сега съкровището може да заблести с нова светлина.
 
Планирано е проектът да приключи в края на 2018 г. Това поставя въпроса дали Преславското златно съкровище ще участва в планираната изложба в Лувъра, където догодина трябва да бъде подредена изложба “Епохата на българските царе” по повод председателството ни на Европейския съюз. Представители на Лувъра вече са посетили музея във Велики Преслав, за да изберат експонатите. Витрините със съкровището приковали вниманието им. Съкровището ще участва в поредна експозиция само ако е напълно готово, казва проф. Станилов.
 
Иначе Велики Преслав е гостоприемен за туристи и те има какво да видят.