Четвъртата неделя след Пасха е посветена на Разслабления.
Всяка четвърта неделя след Пасха си спомняме как Христос изцерил разслабения край къпалнята Витезда.
В древния Йерусалим при така наречените "Овчи порти" се намирала къпалня (нейните останки са открити при археологичеки разкопки през 1881 година). Наричали я Дом на милосърдието, на еврейски Витезда. Тя имала пет притвора (отделения), пълни с множество болни - слепи, хроми, нещастни. Те стоели там и чакали чудото - да слезе Ангел Господен от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна. Който успеел да влезе пръв в лечебната вода непременно щял да оздравее, независимо от каква болест страдал.
Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години. Като узнал за дългото му боледуване, Иисус Христос го запитал: "Искаш ли да оздравееш?" Болният Му отговорил: "Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата". Иисус му казал: "Стани, вземи одъра си и ходи!" Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал.
На това чудо Господне е посветен и празникът, наречен Неделя на разслабления (т.е. на освободения от болест). Разслабленият чакал цели десетилетия, измъчвал се от непоносими страдания, но нямало човек, който да се трогне от мъките му и да му помогне. Всеки бил зает само със себе си, затворил се в своите лични интереси и не виждал нищо извън тях.
Преди идването на Христа никой човек не виждал, че наред с него съществуват и други, подобни нему човешки същества. В онези времена като морална норма била призната тази на епикурейците (последователи на учението на Епикур). Те смятали за висше благо и цел на човешкия живот личното удоволствие. Не е чудно, че такъв човек е загубил своето достойнство и своята човечност.
В този смисъл са верни думите на евангелския разслаблен, който казал, "че си няма човек", т.е. такъв, който да притежава човещина и да се смили над него.
На 13 май църквата почита Св. мчца Гликерия девица. Св. мчк Лаодикий. Св. Павсикакий, еп. Синадски. Св. Георги Изповедник
Житие на св. мъченица Гликерия и Св. мчк Лаодикий
Девицата Гликерия, дъщеря на знатен римски сановник приела християнската вяра след смъртта на родителите си. През време на гонението против християните не само самата тя не се бояла от опасностите, но увещавала и другите към твърдо изповядване на вярата. Като се явила веднъж в идолското капище по време на едно езическо тържество, тя чрез молитва строшила идола и по заповед на един от началниците била затворена в тъмница.
Предлагали й да се отрече от християнската вяра и след като тя отказала, предали я на страшни изтезания и отново я затворили, като я обрекли на изтощение от глад и жажда.
След известно време управителят заповядал да я отведат в град Ираклия, където отново я подложили на най-ужасни изтезания. Светата девойка всичко понасяла търпеливо, укрепявана от чудесната помощ на Бога. Тъмничният стражар Лаодикий, свидетел на нейните страдания и на големите личби, проявявани от Господа заради нея, познал истинския Бог и бил посечен с меч като християнин.
Гликерия била хвърлена на зверовете в цирка, но лютите зверове кротко легнали до мъченицата и само се умилквали около нея. Като поблагодарила на Бога за всички Негови милости, девойката молела за смърт и тихо предала душата си Богу. Това станало във втората половина на второто столетие, през време на гонението при император Антонин (138–161 г.).
Св. Павсикакий, еп. Синадски
Блаженият Павсикакий се родил в града Апамея. Той произхождал от семейство на знатни, благородни и усърдни в истинско християнско благочестие родители. По време на възпитанието си, още в млада възраст той се предал на строг пост, молитва и други сурови подвизи, а по-късно приел монашество. Хранейки се само с малко хляб и вода и чрез молитва придобил дар да изцелява.
Павсикакий лекувал телесните, но заедно с тях и душевните недъзи. Влизал в борба с бесовете и успешно ги изгонвал от бесновати, възвръщал зрението на слепи, изправял недъгави, извършвал и други дивни чудеса. Когато мълвата за него се разпространила, той станал известен и на Константинополския архиепископ, блажения Кириак, който го ръкоположил за епископ и го назначил за предстоятел на Синадската църква.
Когато станал епископ, свети Павсикакий побързал с жезъла на словото да изгони от своето паство църковните вълци и като заразени членове на тялото ги отсякъл със своя словесен меч и ги изхвърлил, за да не причинят вреда и на здравите членове. Грижейки се ревностно за своето паство и така съдействайки в делото на спасението, преподобният предприел пътешествие в град Константинопол и там изцерил император Маврикий от недъга, който го мъчел.
Заради това императорът изпратил със златен печат в неговия град заслуженото възнаграждение от една литра злато. Когато преподобният се връщал от Константинопол в Синад и престоял в Силон, с молитвата си накарал да избликне извор с чиста вода и неговите спътници утолили жаждата си.
Като преживял така благочестиво и богоугодно и послужил за спасението на много души, свети Павсикакий оставил тоя живот и се преселил при възлюбения от него Господ.
Св. Георги Изповедник
Светият мъченик и изповедник Христов, Георги, се родил в град Константинопол. Заради поклонение на честните икони и тяхното почитане, той бил хванат от иконоборците и доведен пред император Теофил, който ту със заплахи, ту с убеждения поискал да го склони да се отрече от Христа и от поклонението на светите икони, но светията не се съгласил на това. Възмутен от гнусните и лъжливи думи на мъчителя, той казал:
- Всеки истински християнин трябва да се покланя на светите икони и да ги почита, тъй като почитта към тях се пренася и на Първообраза.
За тези думи завързали свети Георги за шията с въже и го влачили по улиците на града като злодей, после го заключили в тъмница. Накрая отнели и разграбили цялото му имущество. Самия него, заедно с жена му Ирина и с децата им изпратили в изгнание, където той понесъл много беди и с радост се преставил в Господа.
