Покойната директорка на Националната следствена служба и член на Висшия съдебен съвет в най-жестоките и мутренски времена в България е вбесявала много държавни персони, включително мъже на честта и пагона. Приживе, макар и вече на ръба между живота и смъртта, Ани Крулева разказа пред “ШОУ” последната си и никога несподеляна дотогава история, която по различни причини така и не видя бял свят.
В този брой публикуваме невероятния разказ на покойната следователка № 1 на България със закъснение, извинение и почит към паметта й.
- Г-жо Крулева, обещахте да ни разкажете за една “зловеща история”, която досега сте таили. За какво става въпрос?
- Просто не съм споменавала още никъде за последния опит да бъда елиминирана от длъжността си, при който наистина беше направен опит това да стане по един зловещ начин, дори за политическите нрави в България по онова време.
През 1994 г. бях повикана от премиера Беров, който в лична среща ми предаде един бял плик без никакви отличителни знаци. В големия бял плик имаше един по-малък, още по-малък и т.н. – общо четири плика. Беров се наведе до ухото ми и шепнешком ми каза, че ние с него не сме се виждали, нищо не ми е предавал и че тези документи, които ми дава, не са заведени в деловодството на Министерския съвет, а аз да се оправям сама.
- Вземате документи, без да знаете какво вземате? И?
- Взех си големия бял плик и си отидох. Прибрах се у дома и започнах да чета материалите. В тях имаше писмо от... Шефа на Бялата мафия в света. Имаше и име, но вече не съм убедена, че мога да го цитирам точно, затова не мога да си позволя да го споменавам - не че ми пука от самото име или гръмкото понятие, което стоеше зад него.
Всъщност писмото не беше предназначено за мен, а именно към премиера Беров. В него авторът заявяваше, че в България има жестока корупция, че в МВР са корумпирани и на най-високите етажи, поименно споменати, и че желае да осъществи връзка с премиера чрез Ани Крулева като единствено некорумпираната в тази държава на такъв висок пост. Шефът на Бялата мафия искаше среща с мен в САЩ, Холандия или Норвегия по мой избор, за
да ми предостави информация за корупцията по високите етажи на властта в България
- А вие какво направихте?
- След като се запознах със съдържанието на писмата, не предприех никакви действия и не съм говорила с никого.
- В такъв случай кой би могъл да свидетелства, че посланието от Шефа на Бялата мафия е факт, а не някаква ваша фикция?
- Не мина много време и бях извикана от президента Желев в президентството. На срещата беше и посланикът на България в САЩ Огнян Пишев. Предадоха ми отново един плик със същия изпращач. Беше ми предложено да посетя САЩ.
- И кога точно се развиват въпросните събития?
- В началото на 1994 г. В посланието на Шефа на Бялата мафия този път ми бе предложено да посетя по линия на ЮСИА - главният орган на външнополитическата пропаганда на САЩ, създаден съвместно с ЦРУ и други разузнавателни служби. Та, предложението беше да замина с група следователи, които да оставя там на специализация по линия на ЮСИА, а аз след това с Огнян Пишев, който да ми служи като преводач в “мисията ми”, защото аз съм френскоговоряща, да замина за Холандия, където в тайна квартира да се срещна с Шефа на Бялата мафия. Този път в писмото имаше и авторски анализ на събитията в България. Със споменаване на имена, не само в МВР, но и на други корумпирани овластени лица.
- Извинявайте, но...
- Знам какво ще ме питате. От какъв зор някой, който и да е той, ще информира и анализира с имена и факти корупцията в България пред Ани Крулева? И с право бихте ми задали такъв въпрос! Но този път в прав текст се искаше замяна на информация срещу съдействие за издължаване в щатски долари от страна на виден криминално проявен българин към Шефа на Бялата мафия. Както ви казах, имаше и анализ на събитията в България със споменаване на имена не само в МВР, но и извън системата.
- Е, това вече е прекалено! Българският шеф на Националната следствена служба трябва да посредничи в уреждането на мафиотски отношения и офертата се предава в президентския кабинет!? Впрочем президентът Желев и посланик Пишев какво отношение взеха по въпроса?
- Двамата ми предложиха да замина... Аз не коментирах нищо и просто се прибрах у дома. Ако днес продължавам да съжалявам за нещо, то е, че не можах да се възползвам от оная част от офертата – специализацията на български следователи в САЩ. Бяхме се разбрали с тях, че когато съм готова, ще пристъпим към реализация за срещата,
за... операцията
- С кого по-точно се бяхте разбрали?
- С президента Желев и посланика Пишев, естествено. Скоро след това обаче бях привикана в МВнР от министър Станислав Даскалов, чийто началник на кабинет беше Петър Воденски. Той за трети път ми предаде писмо от Същия. Сигурна съм, че във Външно има екземпляри и от трите писма, защото изпращачът им ги беше пратил чрез посолството на България в САЩ, т.е. чрез Огнян Пишев.
- Три писма чрез премиер, с картбланш за срещата от президент и посланик... Какво повече? Срещнахте ли се с Шефа на Бялата мафия или се уплашихте?
- Не. Не се срещнах. Моят собствен анализ на получените писмени материали беше, че това е инициатива на “Някой” от България. Намерих в обзора на събитията в страната много общи неща с публикации у нас – заимствани думи и фрази, повторения, други характерни словосъчетания и т.н. Тоест собственият ми анализ на материалите показа, че тези творения не са с автор от чужбина.
- И какво направихте след прозренията си?
- Естествено, бях поласкана от комплимента, че не съм корумпирана, но продължавах да мълча. А моите подозрения намериха и своето потвърждение. В интерес на истината никой от досега споменатите лица не ме притесняваше да взема решение на всяка цена. Но аз пък се взрях в работата на някои от споменатите ръководни кадри на МВР, чиято работа познавах отблизо, и си направих собствени изводи. Междувременно на власт дойде служебният кабинет на Ренета Инджова, която направи много за следствието и винаги е била моят фаворит за всички правителства досега. Но това между другото.
Министър на МВР стана ген. Червенков. Тогава си позволих да изведа получените от мен секретни материали по надлежния ред от нашите регистри с писмо до вътрешния министър. Занесох му лично писмата и анализите, които му предоставих, за да бъдат заведени в архива на МВР. Заявих му, че според мен това едно
активно мероприятие, което цели или ликвидирането ми
или дискредитирането ми. Пределно ясно беше, че на човек с моя пост в системата, член на Висшия съдебен съвет, по никакъв начин не може да му се вменява задължението да се среща в оперативен порядък с босове на престъпността в нелегални квартири, както ми беше предложено. Вариантите на сценаристите според мен бяха два – или да се случи някакъв инцидент по време на тази среща, или да нахълтат представители на властта на съответната държава и да бъда дискредитирана при среща с “Шефа” на Бялата мафия. Мафия в кавички, но те нямат особено значение при операция за дискредитиране, и всичко това по моя инициатива, а не по разпореждане на премиера или президента, да му нося пари, които някой му дължал и пр., и пр.
- Това май ми напомня за “Израелската афера” за закупуването на пленено арабско оръжие, което отново да им продадем според “гениалния” замисъл на Луканов, заради който елитен български контраразузнавач беше пожертван и гни 15 години в затвора. Впрочем министър Червенков не се ли хвана за главата?
- Ген. Червенков прие материалите и каза, че ще ми се обади скоро. Удържа на думата си - повика ме и ми каза, че съм абсолютно права, напълно е съгласен с мен, че
авторът на писмата е българин
- Това вече е по-невероятно, отколкото, ако те наистина бяха пратени от Шефа на Бялата мафия, без кавички – секретни писма от “Световния наркобос”, изпратени чрез посолството на България в САЩ, писани от... българин или от българи!? Вие с вашия прокурорски и следователски опит, плюс специализацията си в родното спецзвено по образец на КГБ, не се ли усъмнихте, не разпознахте ли някого или някои като автори на писмата?
- Вие боравите с понятия, които не влизат в инструментариума на един правист. Мога да споделя само какво ми е направило впечатление. Единственият човек, който през този период два пъти ме е питал дали няма да пътувам някъде скоро, какво става и т.н., беше директорът на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов. Вторият път питането беше придружено и с любопитството дали знам английски. Макар че, пак повтарям, всички знаеха, че съм френскоговоряща. Оставям вие да потърсите връзката, но пак повтарям, че относно отравянето на ген. Аспарухов и последствията от това пред вас съм цитирала единствено думите на проф. Моно Монов, токсиколог № 1 тогава, и никога не съм си позволявала да преувеличавам или да говоря неистини.
Съгласете се, че след всичко това имам право да мисля, че тези писма бяха клопка с цел ликвидирането ми или дискредитирането ми. Има много хора, които няма да ми простят най-вече, че зарових делото за “Оня списък” и то беше прекратено. Въпреки изявленията на шефа на НСС навремето Чавдар Петков, че това дело никога нямало да влезе в съда, очевидно беше, че то беше готвено някои шефове на служби на доста високо равнище, и не само те, да бъдат притиснати в ъгъла.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
ОЩЕ РАЗТЪРСВАЩИ РАЗКРИТИЯ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 6 АВГУСТ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
