Проф. Божидар Димитров е човек, който няма да бъде забравен.  Делото му ще остави трайна диря, защото той посвети живота си на България и нейната велика история. Днес, когато прахта му бе разпръсната край остров Св. Иван, кметът на Созопол Панайот Рейзи не криеше мъката си от тежката загуба. Но смъртта е просто форма на живот, както бе казал един български поет.

„Божидар бе човек с главно Ч, голямо сърце! Всяка минута с него бе равна на история. Спомням си, когато ми разказваше за параклиса на Св. Марина и как светицата го спасила. Бабата и дядото на професора са родом от с. Веселие. Когато Божидар бил на една годинка, се разболял от много тежка пневмония – на практика смъртна присъда и просто го чакали да умре.

През нощта баба му сънувала, че внукът й умира и трябва да отиде до храма на Св. Марина. Ден по-късно, отново в съня й, се явила самата светица с думите: „Какво лежиш тука? Бързо иди да почистиш дома ми (храма). Искате помощ, а ме забравихте“, спомня си разговора с Божидар Димитров кметът на Созопол Панайот Рейзи, пише "Флагман".

Още при изгрев слънце тя вдигнала съпруга си, качили се на каруцата и тръгнали от с. Веселие към параклиса на Св. Марина край Созопол. През това време майката на Божидар изпратила човек да ги настигне и да ги върне обратно вкъщи, защото детето умира – изгаря от висока температура, кашля, не може да спи и не се храни.

Баба му разбрала, че внучето й си отива, но почистила храма и едва тогава с дядото тръгнали обратно. Каква била изненадата им, когато влизайки през портата на малката семейна къща, видяли дъщеря си усмихната, а бебето - спокойно.

"Лично на мен е разказвал тази история, може би тя ще види бял свят за първи път днес, когато Флагман я разкаже на хиляди хора“, допълва почти през сълзи Панйот Рейзи, спомняйки си хубавите моменти с покойния професор.

Когато чул за първи път тази история от устата на баба си, Божидар Димитров започнал искрено да вярва в силата на Св. Марина. „Много се кълнеше в нея. Тя беше неговата закрилница“, уточнява кметът на Созопол.

Той си спомня и един забавен случай – още през 2001 г., когато бил на заместник кмет на града.

„Бях на лов в почивен ден и изведнъж телефонът ми иззвъня. Търсеше ме Божидар с молба да осигуря трактор. По това време правеха археологически проучвания и намерили много ценна находка - лодка „еднодръвка“. Веднага им изпратих трактор, извадиха лодката и я прибраха в музея. На следващия ден получих второ обаждане. Трябвал им голям метален сандък, който да се напълни със солена вода, за да поставят лодката в него – иначе ще се разпадне. В рамките на часове сандъкът беше готов и след известно време, когато спасихме ценния експонат, решихме да дадем пресконференция. Събрахме много журналисти и Божко, чисто в негов стил, казва на шега: „Днеска открихме Ноевия ковчег!“ Тези думи никога няма да ги забравя! Същото лято в музея приехме над 1 милиона туристи. Но нали още нямахме опит – пускахме ги безплатно. Ако вземахме по едно левче за вход, щяхме да качим бюджета на общината с една трета!“, разказа Рейзи.

Лодката все още е изложена в музея, който днес бе преименуван на името на професора.