Звучи невероятно, но е факт. През 2019 г. България е била първа в света по производство на черен хайвер от моруна.

Данните все още не са официални, но ги съобщи пред „Телеграф“ Йордан Господинов, генерален секретар на КС за Черно море към ЕК и изпълнителен директор на Асоциацията на производителите и преработвателите на рибни продукти - БГ Фиш.

Той се позова на анализите на български учени, които участват и пряко наблюдават производството на есетрови риби, по-специално моруна у нас.

Вероятно малцина в страната знаят, освен клиентите на скъпи щандове на една от търговските вериги, че в България има производство на есетрови риби, които могат да се закупят пресни, стига човек да може да си го позволи.

За първи път демонстрация на красивата и забранените за улов в река Дунав в диво състояние

моруни и есетри бяха представени на рибен фест

преди Никулден в столицата. Тогава стотици софиянци, без да се пазарят, купуваха кой колкото може да си позволи от вкусната и вече забравена на днешния българин риба.

Припомняме, че на феста бяха изложени освен традиционните шарани и различни видове пъстърви, включително и сьомгова. Но това, което буквално предизвика потребителски взрив, бяха моруната и есетрата, отгледани от български производители на аквакултури.

Тъй като в България са по-популярни акваултури или т.н. питомни риби, внесени от Гърция като лаврак и ципура

постиженията на рибния ни бранш остават малко встрани

от обществеността. Оказва се, че страната ни вече произвежда тонове различни есетрови риби, като първото предприятие е на около двадесет години.

Есетрата се отглежда основно за производство на черен хайвер. Дивите са забранени за улов, тъй като са изчезващ вид.

Една от целите на ЕС, в частност България, е чрез отглеждането им да се намали натиска върху улова на риба в Световния океан и затова се отделят европейски средства за производство на аквакултури, припомни Йордан Господинов.

България тепърва ще развива производството на черен хайвер. Въпреки че

вече има около 30-40 предприятия, които отглеждат есетри и преработват хайвера, процесът е бавен.

Така е, защото една моруна трябва да расте поне десет години, за да може да се вземе от нея хайвер. Фермите за есетри са около 40 заедно с преработвателните предприятия в ресора, в различни части на страната - Ямболско, Асеновградско, но най-голямата в момента е в Монтана.

 Рибите не се убиват, а се доят

обясни Господинов. Хайверът се преработва, опакова и заминава за Америка и Азия, където пазарът е ненаситен. Може ли да се намери у нас? По-скоро не, освен ако някой не поиска да си закупи от самото предприятие скъпия продукт.

Господинов допълни, че есетрите първо растат в садки в язовирите и след това се прехвърлят в басейни. В процеса участват високообразовани специалисти, много от които са западноевропейски възпитаници, както и български учени.

Важно е да се подчертае, че в производството не може да има никакви възможности за спекулации и бракониерство. Причината е, че има световни контролни органи, които тестват дали произведения хайвер е от дива или питомна моруна.

Въпреки скъпия и уникален продукт, който създаваме

страната ни не може да се конкурира
с производител на аквакултури като Гърция например. Една от основните причини е, че южната ни съседка има 14 хил. километрова брегова морска вица, докато нашата е само 370 км.

Те отглеждат в садки основно ципура и лаврак. Ние обаче вече имаме 20 ферми за миди.

Тъй като за българския пазар са необходими 60 хил. т риба годишно, се налага да внасяме, защото нашето производство е 15 хил. т, от всички видове риби, а 1000 т от тях се падат на естровите - моруна, руска есетра, чига, общо четири-пет вида, зедно с хибридите, каза браншовикът.

Според Йордан Господинов

Рибарската програма е дала своят принос

за развитие на сектора, особено в случаите, когато парите са отишли директно към производителите.

За жалост, не всички пари от програмата се усвояват, защото за втория програмен период на ЕС е отворена твърде късно. Въпреки това произвеждаме 1000 тона есетра. 17 млн. евро са налети в аквакултура за последните години.

България също така изнася аквакултури най-вече за Румъния – шаран, пъстърва, сом, толстолоб. В България има над 3 хиляди водни обекта, в които се развъжда риба, в процеса участват все повече модерни ферми.

Грабят рибри продукти като топъл хляб

Млада варненска компания, която произвежда в района на Добрич няколко вида хайвер, предизвика истински фурор с продуктите си по време на рибния фест около Никулден в столицата.

Те спечелиха фенове с видове хайвер от шаранови риби, овкусени с различни подправки, водорасли, включително и копър. Тогава софиянци грабеха по десет всеки от кутийките с пресния хайвер от по 150 гр. за 2 лв. всяка.

Налагаше се на следващия ден да тръгне нова кола от Добруджа през нощта, за да успее за сутринта да достави от продуктите за пазара, разказа продавачката на щанда пред „Телеграф“. Освен хайвер, готов за консумация с късчета риба, имаше и продукт само за вегани.

Той беше приготвен от специални водорасли, включително и черни. Хайверът и рибите са българска суровина, а водораслите, които се използват като добавка или основа за постния вариант, са внос от Франция, казаха от фирмата.

Целта на компанията е освен вкусни, да предлага и здравословни продукти. Хайверът от черни водорасли действа като виагра, увериха производителите.