Неволята роди прочутата “Агенция Тенев”

При Иван от “Черно и бяло” не се получава сиво, а хит, който от години пее цяла България

https://blitz.bg/nad-55/nevolyata-rodi-prochutata-agenciya-tenev_news1108451.html Blitz.bg

На 2 септември Иван Тенев навърши 74 години. В световната конспиративна история той е от най-странните явления: единственият агент без прикритие и без щатна заплата. Такова чудо няма нито в ЦРУ, нито в британското МИ- 6 нито в МОСАД, още по малко в КГБ и ДС.

И докато истинските агенти носят дълги балтони с вдигнати яки, меки филцови шапки, тъмни очила и се движат като сенки, за да не ги забележат, той с предизвикателната си походка обхожда лъскавите соарета на софийския бом елит, като вместо пистолет държи чаша, а “доносите” му бързо прелитат в елитните издания и ефири.

Подлъган от внушителната му популярност, бизнесмен от Бургас го потърсил, за да разследва грабеж в офиса му и да открие злосторниците. Останал обаче изключително разочарован, след като вместо копие на Джеймс Бонд видял някакво конте с рядка боядисана коса, захапало пура, което вместо версия за престъплението, изразило съчувствие за загубите му и за утешение надълго и широко разказвало как наскоро са окрали и неговия дом.

Въпреки казаното дотук няма как да не признаем, че Агент Тенев е личност с особено значение в най-новата българска история

Разпрострял таланта си върху почти всички области на изкуството, той бе удостоен с най-високите родни отличия в областта на културата ни, размени няколко думи с Далай Лама, целуна пръстена на папа Йоан Павел Втори, стана модел на Георги Чапкънов и се сприятели с Антонио Бандерас. 

И всичко това благодарение на “Агенция Тенев” - любимото му отроче, на което е собственик, главен редактор и единствен репортер. Тежка драма става причина за нейното раждане. Накратко казано: Животът на Тенев се преобръща, когато любимата му съпруга Кристина Димитрова изненадващо решава да слезе от семейното трабантче и се качва на мерцедеса на известен футболист. Чао. Беше ми приятно.

С омърлушена физиономия Иван Тенев крачел “без цел и посока” в опит да анализира новите житейски реалности. Спомените напирали като бурни вълни. Виждал като на длан онези над 15 000 възторжени зрители в Манагуа, които танцували с песните на Орлин Горанов и Кристина. Дуетът спечелил първа награда на фестивала на латиноамериканската песен “Гастон”. Супер уредба, колкото триетажен блок, се издигала над сцената, мощни прожектори осветявали артистите. 

Но това е минало. Вече няма дует, няма концерти, няма пари. 

Любовта е отсервирана и той като истински мъж е станал от масата, но вече не продуцент, а като обикновен безработен. И тогава изведнъж неволята събудила гените на поета. Баща му е първият светски хроникьор в България. Защо да не опита да възроди традицията. Новите вестници търсят интересни новини. Ще пише и ще преживява.

Радослав Янкулов предлага: “Давам ти 15 минути в радиото, в програма “Хоризонт”. Тенев е скептичен и се пита: Как новината, че премиерът е облечен в строг черен костюм, обул е бели чорапи, може да се появи в националния ефир. Приятелят му не отстъпва: “Нека опитаме. Ще направиш нещо като БТА - “Агенция Тенев”. “Винаги в неделя, но не всяка неделя”. - Това ще е мотото.”

От този миг “Агенция Тенев” става постоянно присъствие на всички коктейли, театрални премиери, културни събития, интимни соарета и се превръща в мощен информационен фактор дори когато “шепне на ухо”. 

Таксиметрови шофьори, домакини, начеващи поетеси и бизнесмени наострят слух, за да чуят какво тази седмица са надробили звездите 

Тридесетина години по-късно Иван Тенев се утвърди като един от най-странните, загадъчни и авторитетни агенти в държавата. Дори генералите от височайшия кръг “Монтерей” трудно го разконспирираха: “Абе, той от “Шесто” ли беше?”.

- Естествено. Защото като Шесто няма Второ - уточнявал дипломатът Виктор Вълков. 

С раждането на “Агенция Тенев” за собственика й настъпва ново летоброене. Десетки затворени врати изведнъж широко се отварят пред него. Спортните журналисти го включват в групата си за срещата България - Франция, квалификация за световното първенство в САЩ. Преди мача футболните капацитети са категорични: “Шансовете ни за победа клонят към нула”. Агентът мълчи. Познава само един футболист - този, който отне любимата му съпруга Кристина. Репортерите организират облог срещу малък залог. Какъв ще е резултатът? Тенев прогнозира - 2 на 1 за България. Смях. Приятелят Калин Катев го сръгва в ребрата: “Моля те! Не ме излагай!”.

Но на 17 ноември 1993 г. на стадион “Парк дьо Пренс” в Париж в деветдесетата минута на мача, когато Емил Костадинов забива фантастичния втори гол за България, Агент Тенев е обявен за велик футболен пророк и възнаграден с 350 долара 

На връщане, в самолета, Бисер Киров, вечна му памет, предлага: 

- Дай да направим едно футболно парче. Аз ще напиша музиката, а ти текста.

Още на другия ден Иван сяда на машината и така се ражда песента “Здравей, Америка”. Сборна група от най-добрите родни естрадни певци я записва в “Радио София”. А в дните и нощите на незабравимото американско лято на 1994 година тя се пее от цяла България.

Агента като философ 

Обичам жените, независимо дали са бивши, настоящи или бъдещи.

Никога не съм правил планове, не съм си поставял височайши цели, нещата просто са се случвали. Бях успешен и като художник, и като текстописец. “Агенция Тенев” е отрочето ми, с което най се гордея.

Според Коко Шанел: “Съществуват хора, които имат пари, и други, които са богати”. Не съм от тези с парите. От текстове за песни в България можеш да станеш милионер само ако преди това си бил милиардер.

Никога не съм мислил да напускам България. Домът е там, където е сърцето. Мама ми казваше: Цъфти, където си посаден.

Любимите ми неща са четири: чаша, пура, жена - последното два пъти. Може и не в тоя ред.

Баща ми казваше: “Едни участват в парада, други го наблюдават отстрани, трети въобще не знаят, че има парад”. Той беше от ярките участници в парада. И аз се старая да не бъда на тротоара.

Един мъж може цял живот да търси правилната жена, но нищо не му пречи през това време да се позабавлява и с грешните. Позабавлявах се. 

Приятелите са като гъбите. Човек разбира дали са добри или лоши, когато вече е късно. Вярвам в старите приятели. Ако едно нещо е старо, значи е било годно да живее. Гаранция за качеството е продължителността. Роднините са ни даденост, но благодарение на Бога приятелите си можем да избираме сами.

Когато ме питат: Какво е да си светски хроникьор? Има ли звезди у нас, за да има и хроникьори, отговарям: Звездите са на небето. За съжаление, те у нас се броят на пръсти. Въпреки това аз се старая да съм до тях. Знам, че и да посегна, мога да не достигна никоя, но няма да се опръскам с кал.

Великите стойностни хора не трябва да се вкарват в някаква класация - смешно и глупаво е. Ето някои имена от късметлийските срещи по житейските ми друми: Далай Лама, папа Йоан Павел Втори, Чарлз Бронсън, Том Ханкс, Шер, Рей Чарлз, Том Джоунс, Хулио Иглесиас, Антонио Бандерас, Мелани Грифит, Антонио Самарандж, Леонърд Йохансон, Сеп Блатер, Уилям Сароян, Владимир Висоцки, Франц Бекенбауер, Даниел Ортега, Алексей Баталов. Разбира се, не в този ред.

Коя е причината тези велики хора да застанат очи в очи с мен. Не знам. Сигурно с нещо съм ги привличал.

Исак ГОЗЕС

 

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай