Никола Рахнев е на 40 години, женен, с три деца, а зад гърба си има огромен опит в сферата на продажбите, управлението, консултантските услуги, бизнес развитие и други. Най-известен обаче е като създател на “Гората.бг”.

Идеята му се заражда през 2011 г., а през 2013 г. се осъществява първото масово засаждане на дървета. Мечтата за милион засадени дървета вече далеч е надхвърлена и общността се гордее с над 2 000 000. Добрите дела не свършват дотук.

Рахнев беше един от първите, които се включиха в помощ на наводнените села в Карловско

Къщата му “Прегръдки от България” приюти десетки бежанци от войната в Украйна през 2022 г., а земетресенията в Турция и Сирия също станаха повод за светкавично събиране на помощи и логистика, която да достигне бързо до пострадалите хора.

През 2019 г. той бе избран за “Будител на годината”, а четири години по-късно читателите и слушателите на БНР напълно заслужено го избраха за “Будител на десетилетието”.

- В края на 2023 г. той гостува в подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов” на събитие, проведено на живо пред публика. Представяме ви част от него.

Преди 3 г. каза, че сте напът да засадите 1 млн. дървета. Какви са цифрите в края на 2023 г.?

- В момента са малко над 2,5 млн., т.е. за 3 г. сме добавили още 1 млн. и 600 000, или иначе казано, за 3 г. сме добавили повече, отколкото за всички 7 г. преди това. Интересно е да се отбележи, защото наистина всичко е трудно, преди да стане лесно. Колкото повече правим едно нещо, толкова по-лесно става. 

- Хората надценяват това, което могат да постигнат за 1 г., и подценяват това, което могат да постигнат за 10 г. Твоите цифри са абсолютното доказателство за това. 

- Да си поговорим за щастие. Единият от начините да бъдем щастливи е да имаме прогрес. Т.е., когато прогресираме в някакви важни за нас области, ние се чувстваме щастливи. 

- Да, но имаме очакването, че прогресът ще започне от само себе си. А това става с много малки стъпки. Хората искат да цепят дървета, да получават резултати и да виждат прогреса на нацепените дървета.

- Така е, всеки иска да види резултати веднага. Всички сме нетърпеливи, особено в по-ранната част от живота си. Хубаво е да си дадем сметка, когато си поставяме цели, когато планираме, когато се опитваме да видим какво сме постигнали, да взимаме по-дълги периоди. Това е по-значимото и има повече смисъл. 

- Ти самият в какъв момент поглеждаш назад и си казваш, че вече оценяваш прогреса като добър?

- Аз съм свръхамбициозен човек, то вероятно се вижда. Затова ми е трудно да си кажа “ей, браво, засади 2 млн. дървета, дари 1 тон храна, изкара Х млн. лв. в бизнеса” или каквото и да било, защото за мен нещата са “винаги може още” и все търся начините да бъда по-ефективен

Но в моменти на силни предизвикателства и когато трябва да си поставиш нова голяма цел, или в моменти на затишие може да си дадеш сметка за това, което се е случило определено време назад. 

- Добре де, но това не е ли формулата за нещастие - непрекъснато да искаш повече и повече, и повече?

- По принцип е така. Но аз съм се съгласил на този разговор, за да кажа на хората как те да бъдат щастливи, а не да кажа, че аз съм щастлив. 

- През 2019 г. ставаш Будител на годината, а сега те избраха за Будител на десетилетието.

- Ако имаме силно “защо”, ако имаме мотивацията да правим нещо, тогава “как да го направим” е много по-лесно да се появи. Една от дефинициите, която аз харесвам, е: прогресивна реализация на достоен идеал. Изключително достоен идеал е да отгледаш едно, две, дай Боже три прекрасни деца. Това може да е целта на една майка и това е много голяма цел. За друг човек целта може да е да изкара много пари, стига за него това да е достоен идеал, да е важно и значимо, да, това е напълно ОК. За друг може да е да изкачи най-високия връх, за четвърти да засади 5 млн. дървета и т.н. 

Хората са различни, затова е толкова интересен светът, в който живеем, и обществото, в което сме, всеки преследва неговите успехи

Но всеки трябва да намери своя успех, своята цел, към която се стреми, и тогава неговото “защо” е много силно.

- Как го намираме? 

- С опита, а опитът идва с грешките. Когато опитаме и направим 100 неща, най-малкото, което ще постигнем, е да знаем, че има 100 неща, които не искаме в този живот. Много малко са младите хора, които наистина знаят какво искат. Всички сме минали по този път, просто трябва време. 

- Ти също не си започнал на 19 г. да правиш “Гората.бг”. В какъв момент на човек му идва “ок, аз имам нужда от повече смисъл” в живота и търси това, което го прави успешен?

- Вероятно когато човек има нужда от някаква дълбочина. Обаче аз познавам изключително зрели хора на по 23 г. и супер незрели на 50+. Така че едва ли има точна формула и можем да я дефинираме по възраст. Те идеите сами те намират. 

- Разкажи ми малко повече за другите ти каузи. Като ти отворя профила в социалните мрежи, виждам храна за нуждаещи се, маски и санитарни материали по време на Ковид, за Сирия и Турция за земетресението, за бежанците от Украйна. Та “Гората.бг” май стана не само за засаждане на дървета, а много повече от това. 

- 296 000 мисля, че са вече хората, които правят “Гората.бг”. Никога никой, освен жена ми, децата и майка ми, не идват заради мен. Всички останали идват, защото вярват, че това, което правим, има смисъл. 

Общността е голяма, тя е общност на добри хора, които искат да променят света, в който живеем

Искат да е по-красиво, по-зелено, по-чисто, да има повече добро. Да правим неща, които помагат за България, за света, за обществото, в което живеем. Нещата започнаха много естествено. Когато стане някаква криза, веднага питат дали няма да помогнем, хората вече имат очаквания. Най-добрата помощ е целенасочената и навременната. 

Има моменти, когато е много по нагорнище всичко и това са горе-долу 360 дни в годината, плюс минус 5 дни. Има много дни, десетки, стотици дни, в които си казвам “край, спирам, не мога повече, нито една кауза повече няма да отворя, на нито един подкаст няма да отида, нищо няма да направя повече и т.н.”, но това минава след няколко минути, защото не може да оставиш нещата, които можеш да направиш. Когато се обърна обаче, виждам, че има огромен смисъл в това нещо. 

Например, когато започна войната в Украйна, идваха много майки с деца. Попитах общността дали може да направим център, в който да вземем колкото се може повече майки с деца. И получих огромна подкрепа от хиляди хора. Имам един имот в Перник и буквално за 6 дни от една гола къща успяхме да направим дом. Минаха над 300 жени и деца в този център, родиха се и няколко деца. Взехме баби, освобождавахме от емиграционни затвори, изобщо толкова много истории...

Когато се случиха наводненията в Карловско през септември 2022 г., два дни по-късно ние бяхме там на терен. Успях да осигуря 1300 кофи, 600 чифта гумени ботуши, няколко хиляди чифта ръкавици, ръчни колички, 1200 лопати, за да мога да организирам всичко. Това е страшен ужас, 360-градусова панорама на отчаянието. Гледаш планини от кал, дървета, отнесени огради, обърнати коли и едни хора, които си държат главите и плачат някъде. И ти заставаш и започваш да плачеш с тях. Плачеш, плачеш 5-10 мин., ама се криеш, защото ти е неудобно.

Разделяте се на групи и започвате да ринете и за 1 ден с кански сили 10 човека успяваме да изчистим една стая, защото това е капацитетът. Това нещо го повторихме десетки дни, с хиляди доброволци. Това е толкова силно, емоционално и вдъхновяващо. Пътували с влак от Варна, от Русе, спят по палатки, не бяха само от “Гората.бг”. 

Но буквално на тези баби и дядовци там ние им върнахме надеждата, те плачат, прегръщат те и виждат, че нещата ще се оправят

Пет дни след първото ни събитие от община Карлово бяха минали да проверят дали всички са живи, това са около 12-13 дни след наводнението, много неадекватно. Ние бяхме взели легла, отделно бяхме събрали около 420 000 лв., ако не греша, като аз ги направих повече. Нищо кой знае какво, просто пуснах запитване до 16 вериги магазини, като казвах “събрали сме пари, това са хора, които са пострадали, много тежки съдби, кой ще ни даде по-голяма отстъпка”. Искахме да вземем поименни ваучери, които да им раздадем. Държа да са поименни, за да няма злоупотреби. Така получихме 20% от една верига за строителни материали, раздадохме на 252 къщи ваучери по 1800 лв. 

В Берковица при наводнението успяхме да помогнем при подобни ситуации. Като станаха земетресенията в Сирия и Турция, да, ние сме в България и сме българи, но това е нещо, което да не дава Господ на никой никога да си го представи дори, но това са половин милион загинали. Това е все едно всички жители на Пловдив да изчезнат. Просто нещо много тежко и много ужасно. Успяхме да съберем средства и най-вече да реагираме навреме. Закарахме около 200 тона помощи, в Сирия предимно храна. В Бесарабия наскоро ходихме, закарахме учебници. Прекрасни хора, поканихме ги на гости, разходихме ги.

Миналата година от 86 тона храна за български пенсионери, 56 тона ги раздадохме, а сега купихме и раздадохме и 30 тона картофи. Кампанията за 100 000 хляба е по-скоро за да даде надежда, не толкова за самата храна. В идеалния случай ще стигнат по 3-4 пъти до 25 000 семейства на пенсионери, които, като получат един топъл хляб и кажат “подарък ви е”, те ще усетят нещо, то не е само за хляба, то е “не сте сами, не сте забравени, ние сме с вас“

Аз лично дарявам много време и усилия. Пари може да дарява всеки, но времето няма как да го изкарате. Нека всеки се замисли, когато е помогнал на човек, на някоя баба, на съсед, на дете, добре ли се чувствахте след това? В крайна сметка това пак е път към щастието, отворете сърцата си. Правете добро, има смисъл за вас самите, има смисъл и за хората около вас. Колкото повече добро правите, толкова повече добре ще се чувствате, а изследванията доказват, че вашият живот ще е с по-добро качество и повече щастие, както и по-продължителен и по-здрав. Когато помагаме на другите, често помагаме на себе си. 

Два прости примера: ако всеки изчисти пред собствената си врата - то България ще е чиста; ако всеки се усмихне на някой - ще срещаме само усмихнати хора. Ако искате по-добри деца, бъдете вие по-добри. 

- Доброволчеството не само ни дава смисъл, то ни дава и посока, тъй като времето и енергията, която отделяме за другите, винаги си струва. Поощрявам всеки да намери своята кауза, която да подкрепя. Затова съм много щастлив, че ми беше гост. 

- И следващите 4 месеца и половина ние ще засадим още един милион дървета. Така че следете в “Гората.бг”, ние имаме нужда от вашата помощ. Трябва да ги вземате, засаждате, да казвате на приятели, да споделяте, да опаковате, да подарявате, всичко, за да може да ги засадим.

Георги НЕНОВ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук