До момента Никола Рахнев с каузата си “Гората.бг” е засадил над 3 млн. дървета, а следващата цел е 5 млн. до края на 2025 г. Нека заедно посадим гора!

Наскоро той бе гост в YouTube канала “Непримиримите Подкаст”, воден от Мирослав Филков. Техният разговор беше особено вдъхновяващ за хора, които искат да променят ежедневието и начина си на мислене. Разговорът продължава малко над два часа, но ние сме ви подбрали най-интересните моменти, които със сигурност ще привлекат вниманието ви. Ако пък решите, можете да изгледате цялото интервю в платформата.

Ти си Будител на десетилетието, рядко има такива награди, а нещата, които правиш, не са изцяло “нормални” според мен, заради времето, което отделяш, и ангажиментите, които имаш. Кое е това силно “защо”, което те кара да си толкова активен и те движи напред?

- Наистина вярвам, че ако човек има силно “защо”, той винаги ще намери как. Бих искал да кажа на всички - намерете своето “защо”. Ако имате наистина силно “защо”, всичко останало ще се нареди. Моят конкретен отговор е, че вярвам, че всичко, което правя и което правим заедно със стотици хиляди хора, обединени в каузата “Гората.бг”, има смисъл и може да промени света около нас. Заедно със стотици хиляди хора, обединени в каузата “Гората.бг”, ние не само засаждаме дървета. То е само една част от нещата. 

Ние сме дарили над 100 тона храна на хиляди български пенсионери

Помогнали сме много при наводненията в Карловско, където сме оказали помощ на стотици хора. Също така сме помогнали финансово на 100-200 къщи с над половин милион лева.

Когато видиш, че засадените от теб дървета растат, когато видиш, че десетки хиляди хора са се приобщили към тази кауза, когато видиш, че светът се променя благодарение на нашите примери и действия, когато видиш, че 

за един възрастен човек храната, която си му занесъл, е много повече от храна - тя е надежда

Тя казва: “Ти не си сам, не си забравен”. Когато видиш радостта в очите на този възрастен човек, някак си е много трудно да спреш и да поставиш граница. Искаш още и още.

Наистина аз живея във всички светове. Не съм някакъв особено духовен човек или нещо друго, дори не съм религиозен, ако това е важно. Но живея в материалния свят, имам своите материални потребности, работя и изкарвам пари.

- Никола, ако някой ни слуша и не е намерил това силно “защо”, което да го накара да действа, какво би му казал? Как да го намери?

- Пожелавам на всеки да го намери. Това силно “защо” е различно за всеки. За мен може да е важно да помагаме на хората, да засаждаме дървета, да се грижим за природата. Но за някой друг може да е важно да даде най-добрия пример на своето дете, да възпита прекрасно дете, и това е изключително важно, дори ако засяга само едно дете. За някой може да е важно да постигне нещо голямо, като да пробяга маратон за под три часа, или да посети някоя държава като Нова Зеландия.

Важното е да си поставиш своята цел, която има значение за теб лично. Няма по-големи или по-малки цели. Важното е тези цели да ти дават смисъл, да те карат да изстискаш максимума от потенциала си и да те активират по пътя към това, което искаш да постигнеш. И когато знаеш своето “защо”, тогава резултатите идват по-лесно и са напълно възможни.

- Каква беше твоята първа цел?

- Първата цел, когато възникна като идея, беше някъде през ноември-декември 2011 г. Аз си представях, че в най-добрия случай ще засадим 1000 дървета. Това беше целта ми. През 2015-2016 г. реших, че ще засадим 1 милион дървета, но вече бяхме засадили 70 000. Изглеждаше огромна и немислима цел, но все пак по някакъв начин възможна, защото вече нещо се беше случило. Когато постигнеш някакъв резултат, можеш да си поставиш по-големи цели. Целите не са нещо, което сядаш веднъж, написваш ги и край - не ги променяш. Поставете си по-консервативни цели. След една-две години, когато ги постигнете или сте близо до тях, поставете си по-големи цели. Човек винаги може да се развива.

- Имахте предизвикателства през последния сезон.

- Публично, до момента сме засадили 3 милиона 630 хиляди дръвчета. Това е на етап лято 2024 г. Много искахме да направим 1 милион дървета за един сезон. Нещо, което вече постигнахме, но в началото изглеждаше много трудно. Бяхме правили най-много 600 и няколко хиляди, и то с много усилия. Страшно много усилия. Мислех, че 1 милион дървета ще бъде огромно предизвикателство. Още повече в момент, в който натрупах пет-шест години системна преумора и всеки път си казвах, че трябва да спра, защото наистина не можех повече. 

Исках да засадим 1000 дървета, после 1 милион, а след това 3 милиона

Всичко постигнахме. Просто може и да не се отказвам, но да намаля темпото. Всеки сезон си поставяме нови цели и когато постигаме резултати, си задаваме въпроса как да направим повече. С времето разбрахме, че дори най-трудните цели могат да се постигнат с постоянство и отдаденост. В края на деня е много изтощително, но когато видиш постигнатото, то оправдава всичко.

- Чух, че в началото около 70-80% от хората не са одобрявали “Гората.бг”. 

-Може би “неодобрение” не е най-точната дума - по-скоро скептицизъм. Никой не вярваше в това, което правим. Чувахме коментари като “Вие искате да засаждате дървета? Това е ужасна идея”. По-скоро беше скептицизъм - “Как ще ги засадите тези дървета? Какви са тези глупости? Събирате само балъци”. Дори чувахме, че сме поредните мошеници, събираме Facebook профили или ще точим данни.

70-80% от хората не вярваха, че ще постигнем някакви резултати, че изобщо ще засадим дървета. 

Най-важното обаче беше, че имаше един човек, който вярваше, и това бях аз

Понякога това е достатъчно - един човек, който вярва дълбоко в каузата. Ако вярвате дълбоко и имате силно “защо”, дори милиони да са срещу вас, може да успеете.

След като засадихме хиляди, десетки хиляди и стотици хиляди дървета, скептицизмът просто изчезна. Същите хора, които бяха големи скептици, изведнъж станаха огромни защитници на каузата, радетели и участници.

- Кои бяха трудностите в началото на “Гората.бг”? 

- В началото си мислех, че най-трудната част ще бъде да намерим пари за засаждането. Това ми беше представата. Тогава инициативата дори не се казваше “Гората.бг”, а “Когато станем 100 000, ще посеем гора”. Първоначалната идея беше да съберем 100 000 човека в една Facebook страница. По онова време, 2011-2012 г., Facebook не се използваше активно за каузи или за фирми.

Мислех си, че ако съберем тези 100 000 души, тогава ще можем да привлечем някоя фирма да ни помогне със засаждането на дървета. Хората ще се почувстват щастливи, защото са се обединили за нещо смислено, а фирмата ще си направи позитивна реклама. Но не стана така. Пуснах 30-40 писма до всички банки, застрахователни дружества и големи фирми, но никой не откликна. От тези 30-40 писма може би три-четири фирми отговориха с благодарности за идеята, но ми пишеха, че нямат предвидени бюджети. 

Мина време и в един момент имаше една международна фондация. Тя предлагаше на 100 млади човека в световен мащаб по 5000 долара, за да развият значима идея. Ние бяхме една от стоте организации, които получиха финансиране, и с тези пари успяхме да започнем засаждането. Първото нещо, което трябваше да направя, беше да намеря къде и как да засадим дърветата. Тръгнах по институциите - в природни паркове, общини, горски стопанства.

Отговорът навсякъде беше “Не”, “Не знаем как да го направим”, “Нямаме ресурси”. Отидох в държавно горско стопанство в София, където една жена ме изгони с думите: “Не ме занимавайте с вашите глупости”. На следващия ден й се обадих отново и й казах: “Вие може би не сте ме разбрали, но имам ангажимент към обществото. Имам парите и трябва да засадя тези дървета”.

След дълго търсене и много трудности намерихме начин и направихме първото засаждане на 13 април 2013 г., близо до село Златуша. Дойдоха няколкостотин души - млади, стари, дори бебета. Всички бяха усмихнати и щастливи. Ние разнасяхме малки иглолистни дръвчета, които засадихме с помощта на горските. Това беше първото засаждане, но разбрах, че няма да е последното. 

Превърна се в любов за цял живот

Помня, че бях много щастлив след това. Казвах си: “Това е прекрасно! Никой тук не ме познава, а съм организирал всичко”. Това беше най-хубавото нещо - осъзнаването, че дори да не бях там, събитието щеше да се случи точно по същия начин. Беше атестат за добре свършена работа и перфектна организация.

В същото това събитие засадихме 3000 дървета. По онова време парите не стигнаха и аз добавих още около 1000 лева от себе си. Тогава това бяха сериозни пари за мен, тъй като бях загубил много средства. Но въпреки това събитието беше успешно. Нещо, което в началото изглеждаше като огромно предизвикателство, сега ми е много лесно. Всяко нещо, което правиш многократно, става по-лесно с времето, защото вече знаеш как да го направиш и имаш увереността, че ще успееш.

- Никога нямаш 100% гаранция, че ще успееш...

- Целта за засаждане на 1 милион дървета беше огромна и трудна. Дори и сега няма 100% гаранция, че ще успеем, защото животът има своите предизвикателства и неочаквани обрати. 

Казват, че две неща са сигурни в живота - смъртта и данъците

За всичко останало няма гаранция. Но това, което знаем, е, че когато поставиш големи цели и действаш с постоянство, резултатите ще дойдат.

Ние сме единствената организация в България, която работи по този начин - без да има нает персонал, всичко се прави от доброволци. Никой от нас не получава заплата или възнаграждение. Нашият успех е уникален, защото е постигнат от доброволци. До момента сме засадили над 3,6 млн. дървета. Аз съм един обикновен човек, израснал в панелен блок в Габрово, и постигнах това чрез постоянство и вяра в каузата. Ако аз мога да успея, защо не и вие?

- Кои грешки, когато се върнеш назад, смяташ, че са най-големите, които си правил или сте правили?

- Когато говоря за себе си, се опитвам да не ги наричам “грешки”, а “опитност”. Успял съм да науча нови неща по много емоционален начин - изстрадал съм ги. Една от първите “грешки” беше свързана с ефективността. Първите години имахме много ниска ефективност. Дори пропуснахме една есен, защото толкова не знаехме какво правим, че си мислех, че дървета се засаждат само пролетта.

Работехме само с Горското София и те засаждаха само пролетта - не засаждаха есента. Това бяха някакви стари принципи, останали отпреди 30-40 г. Също така не давахме възможност на хората сами да идват да засаждат дървета. Постепенно обаче започнахме да разширяваме тази възможност и сега хиляди хора могат да се включат. Посетихме около 40 града в България за последния сезон, навсякъде хората се включват и пълнят площада. Отчитам като грешка това, че не съм го правил по-рано.

- Как вземаш трудните решения?

- Трудните решения винаги се взимат с информацията, която имаме, на първо място, с нашите вярвания и с представата ни за живота и света. Решенията се основават на контекста, в който се намираме, на нашите желания и цели. Винаги се стремим да вземем максимално правилно решение според условията, с които разполагаме.

Факт е, че с времето много от нещата се променят. Можем да променим системата си от убеждения, а също и контекста, в който живеем. Например, ако си сам, решенията са едни, но ако имаш партньор или деца, решенията могат да бъдат различни. Важното е да бъдем решителни и да не се страхуваме да вземаме решения. Ако решението е грешно, това е опит. А ако е правилно - чудесно! Всичко се развива, но решителността е от съществено значение.

- Какво послание би дал на хората, които може би се чувстват заклещени или не знаят коя да е следващата им стъпка?

- Действайте. Посланието трябва да е “действайте”. Защото като тръгнете, пътят ще се появи. Една малка стъпчица, едно движение в желаната от вас посока, и пътят ще се разгърне. Ако не знаете какво точно да направите, седнете пред компютъра или вземете един лист хартия и напишете 30-40-50 неща, за които мечтаете, които искате да постигнете, които ви радват.

Дори самият акт на писане е като да мечтаете и това може да ви донесе радост. Може би ще почувствате и болка, когато осъзнаете колко далеч сте от тези мечти в момента, но това е важно - да се види пропастта между това, което искате, и това, което имате в момента. След това изберете няколко от тези мечти, които ви изглеждат най-важни или най-достижими, и се фокусирайте върху тях. Това ще ви даде посока.

Пътят може да ви спре или да ви забави, но най-важното е да не се отказвате. Постоянството, продължаването и действието са ключови. Аз ви гарантирам, че всяко едно целенасочено усилие в желана от вас посока ще бъде възнаградено с резултати и с постигане на вашите цели. По пътя ще бъдете възнаграждавани с това, че ще ставате по-добри, по-можещи, по-знаещи, по-балансирани и по-щастливи. Дори ако в някои случаи имате усещане за провал, това са просто етапи.

Не им отдавайте голямо значение, защото те ви дават най-ценното - опитност. Те ви дават възможност да разберете какво не води до желания резултат и как да направите коригираща маневра, която ви доближава до целта. 

Щом аз мога, и вие можете

Ще ви чакам да засаждаме милиони дървета и да правим света по-добър.

Мирослав ФИЛКОВ