Някога Ванга предрекла, че Николай Николаев ще живее до 82 години. Остават му още пет. Но ако пророчицата нещо е сбъркала и Господ реши да му отпусне още малко, не е изключено да докара и до сто. Може би затова днес той някак си мъдро, спокойно и дори с чувство за хумор гледа на изпитанията, които не спира да му изпраща съдбата. Ето автентичния разказ на актьора за това, което му се е случило в един дъждовен късен следобед на отминалия месец май. Място на действието: пътят от Вакарел към близката махала, където от години живее. Днес смешният клоун е известен сред децата, които се лекуват в „Пирогов” като професор доктор Коко.
- Какво се случи, г-н Николаев? Пак сте претърпели премеждие?
- Валеше като из ведро. Страхотен дъжд. Чистачките не можеха да се справят с водопада вода върху стъклото. На едно място от пътя, който познавам отлично, има един два остри завоя. Вече бях навлязъл в единия от тях, когато с ужас видях, че срещу мен, в моето платно, идва грамаден джип. За да избегна челния удар, рязко завих. Колата се подхлъзна и застана перпендикулярно на джипа. Успях да избегна челния сблъсък, изправих малкото си рено клио и дадох газ, за да се измъкна. Човекът отсреща не беше виновен. И двамата карахме с около петдесет. При последната маневра се забих в предната лява джанта на джипа. Разхвърчаха се тенекии, калници, мигачи, стопове. А колите се изравниха и залепиха една за друга. Така спряхме.

- Как се чувствахте? Имахте ли нещо счупено?
- Както винаги си бях сложил колана. При удара обаче с глава съм счупил предното стъкло на колата си. Имах страхотни болки в мозъка. Шофьорът на джипа дойде, позна ме, спряха и други коли. След малко пристигна „Бърза помощ” от ихтиманската болница. Лекарката ме опипа, предположи, че имам лек комоциум, и настоя за мое и нейно спокойствие да отидем до болницата. Аз отказах.

- Защо? Било е за ваше добро.
-  Казах, че на другия ден имам визитация в „Пирогов” и там ще ме видят. Добре, че докторката прояви упоритост: „Не мога да ви пусна така”, каза. В мига, в който ме сложиха на скенера, чух вик: „Бате Николай, ако си мръднеш главата или тялото, ще умреш веднага!” Внимателно ме сложиха на една носилка и пренесоха в леглото. В този момент загубих съзнание.

- Какво се бе случило?
- Това, което после ми разказаха: Сложили са ме в будна кома. Виждам, но не мога да говоря. Чувам откъслечни гласове, идващи отдалеч, сякаш от друга планета. Имам в устата си пъхнат един маркуч, през който ми дават вода и глюкоза. В това състояние съм останал четири дни. После се оказа, че освен главата съм си пукнал капачката на коляното и счупил два пръста. Лекарите „ме успокоиха”, че заради възрастта те ще зараснат доста по-бавно. 

- Кога ви изкараха от комата?
- Събудих се и виждам - болница, хора, слънце, дървета. Казаха ми, че ме изписват и ме закараха с линейката до вкъщи. Така че вече на този ден ще давам курбан.

- Възстановихте ли се след всичко това?
- Физически да, но не и психически. Живея сам в 180-годишната си къща. Никой няма наоколо. Не мога да се отърва от страха, че побойникът може да дойде и да ме заколи. 

- Възможно ли е да ви отмъсти, като излезе?
- Не мисля... 

Исак ГОЗЕС