Николай Петков е един от водещите алпинисти и катерачи, с много премиерни изкачвания в България и в чужбина. Роден е на 11 ноември 1958 г. в Смолян. По професия е компютърен специалист. Участва и в двете национални експедиции на Еверест през 1984 и 2004 г., като става първият и досега единствен алпинист, обходил и трите ръба на най-високия връх в света - Западния, Югоизточния и Североизточния. Във височинния алпинизъм има успешни изкачвания на още три осемхилядници - Дхаулагири (1997 г.), Нанга Парбат (2006 г.), Хидън Пик (2009 г.). На върхове над 7000 м има шест изкачвания. С Дойчин Боянов Николай прави първите изкачвания на някои от върховете на остров Ливингстън, където се намира българската антарктическа база. Двамата имат премиери и в долината Хане в Пакистан, като назовават досега неизкачваните от човешки крак върхове с български имена - Левски, Тангра, Рила, София...

Разговаряме с Николай Петков по повод неговата 60-годишнина и участието му като лектор на Фестивала на планинарското кино в Банско.

- Г-н Петков, и на 60 години изглеждате в отлична форма. Как го постигате?
- Може да изглежда, че съм в отлична спортна форма, но в последно време претърпях две операции, които ме извадиха доста от най-добрата ми форма. В момента съм в период на възстановяване, който продължава 1 - 2 години. Надявам се в скоро време нещата да се подобрят. 


Николай Петков (в средата) по време на експедицията на Еверест 1984 г.

- Защо се наложиха тези операции?
- Претърпях травми през годините, които изискваха да се направят операции на ставите. В алпинизма основният проблем е травматизмът. Ставите се износват, амортизират се. Аз имам и доста разтегнати или скъсани сухожилия. Някои от тях въобще не се възстановяват. Но продължавам напред. С болките се свиква.

- Има ли лекар, на когото да сте благодарен или от когото да се оплачете?
- Благодарностите ми са отправени към д-р Николай Тивчев и целия му екип. Защото вече съм добре - тренирам, катеря. Даже в последните две години участвах в държавното първенство по алпинизъм. 

- Какъв е начинът ви на живот?
- Наскоро имах презентация на Фестивала на планинарското кино в Банско. Завърших я с една мисъл, която изразява всичко: “На 60 години един алпинист обикновено е умрял”. Оттук-нататък мога да бъда само благодарен, че още правя това, което обичам. 
И това ще бъде така, докато мога да мърдам някоя част от тялото си. 

​​​​​​​
Дойчин Боянов и Николай Петков в планината Тангра в Антарктида
Снимки Личен архив ​​​​​​​

- В подкрепа на думите ви са постиженията на испанския катерач Урко Кармона, който преодолява най-трудните скални маршрути, въпреки че е с отрязан до слабините крак.
- Личната ми среща с Урко Кармона на фестивала в Банско потвърди убеждението ми, че с това, с което разполага човек, независимо с какво природата го е дарила или съдбата му е отнела, може да постигне максималното от онова, което иска. С Урко Кармона забравяш въобще, че има някакъв физически недостатък. Бях с него, катерехме заедно по пещерите край Банско. Тези часове за мен бяха празник. Видях, че човек просто трябва да върви напред.

- Учудващо е, че може да катери категория на трудност 8 плюс...
- Той е изключително силен. Това, че кракът му е отрязан след катастрофа, не се е оказало пречка да развива всичко останало във физиката си. Всичко може да се компенсира. Затова примерът на Урко Кармона е изключително важен за всички нас да го следваме. 

- Лично вие как се храните и по колко време тренирате?
- Специално с храненето не съм много ефективен. Просто не отделям време, за да си направя подходящ хранителен режим за една пълноценна тренировъчна програма. Но тренирам всеки ден, обикновено в следобедните и вечерните часове. Все пак и аз трябва да работя. Тренирам по около 2 - 3 часа на ден. Събота и неделя винаги съм на скали през хубавите периоди от годината. Когато времето позволява, включвам и срядата за катерене на скали, на открито в планината. Посещавам зали за катерене в София. Ходех на фитнес много често, особено във възстановителния период след операциите. И сега бих желал фитнесът да бъде една от тренировките ми през деня, но всичко зависи от времето, с което разполагам. 
Намирането на време за движение, за спорт е въпрос на личен избор. Иначе винаги човек може да си намери оправдание, че е затрупан с работа, че има ангажименти към семейството. Истината е, че човек трябва да извади пред скоби това, което му е много важно или най-важно, и тогава ще си намери време за поддържането на форма, за някаква физическа активност. От това вероятно ще пострада излизането вечер с приятели на по бира или нещо подобно. Но човек сам решава кое за него е по-важно.  

- Къде обикновено катерите на открито?
- Обикалям всички възможни катерачни обекти в България. Аз се занимавам и с описването им. Публикувам ги в сайта Climbingguidebg.com, защото тази информация е важна за катерачите. Когато направят нови маршрути, задължително ги катеря. Нивото в нашия спорт се качва, защото се използват и по-добра екипировка, и по-добри тренировъчни методи. И понеже катеренето има много разновидности - спортно, алпийско, по големи стени, експедиции, точно това ни държи в него до края на живота, защото винаги има какво да правим, към какво да се стремим и да ни бъде интересно.  

Мара КАЛЧЕВА