Някой беше определил морската ваканция на социалистическия българин така:„Ходи ти се на море? Имаш три избора".Какви бяха те припомня socbg.com
Къмпинг (около 4,10 лв. на вечер за двама с палатка и кола в претъпкани къмпинги, повечето без топла вода, безкрайни опашки по магазините или скъпи кебапчета в бира-скарата. Гледай да си набавиш отнякъде къмпинг оборудване от Чехия и ГДР, в България съвременно такова не се продава)<br /> <br /> Почивна станция (около 30-40 лв. на седмица, строго разписание на времето &ndash; закуска рано сутрин, обяд по точно определено време и вечеря сравнително рано, има предвидени и &bdquo;културномасови мероприятия&rdquo;. Има топла вода. Вратата се заключва след 12 часа.)<br /> <br /> На квартира (наемаш стая и от там нататък се грижиш сам за себе си, топлата вода не е гарантирана). Планираш почивката си поне няколко месеца преди това &mdash; отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат (не е задължително обаче, зависи от работодателя).&rdquo;<br /> <br /> Да, нямаше кой знае колко удобства, да не кажем никакви! Нямаше изобилие от ресторанти с всевъзможни чуждестранни деликатеси, нито безброй лъскави барове и дискотеки. И, за да сме сигурни, че няма да останем гладни, повечето от нас пълнеха багажниците на Москвичите си с пъпеши, дини и зарзават.<br /> <br /> Нямаше гигантски аквапаркове на всеки ъгъл. И какво от това? Нали имахме море! И въздух! Дишахме спокойно, без притеснението, че всеки момент може да ни падне някоя тухла на главата от близкия строеж. Имахме и девствени плажове, залези спиращи дъха ни, нежни влюбени нощи&hellip; Имахме природа! А това, о, Бога ми, това ни беше повече от достатъчно.<br /> <br /> Сега ни останаха само спомените за почивните станции с вечерен час, столовата и&hellip;няколко снимки.<br />