Интересът към имоти в селата продължава и след пандемията, но той е най-вече от български купувачи. Именно това е причината за почти двоен ръст в цените, твърдят анализатори. Този процес по нарастване на цените обаче вече се успокоява и е близо до пик, който ще остане устойчив. Това коментира Полина Стойкова, изпълнителен директор на Bulgarian Properties, цитирана от Bloomberg TV.

"След оттеглянето на англичаните и ирландците, които купуваха през периода 2005-08 г, селските имоти бяха силно подтиснат пазар със спаднали цени и нисък обем продажби. Сега обаче има раздвижване на пазара и цените се увеличиха, тъй като търсенето е много голямо. Средните цени нараснаха от 20-25 000 евро на къща преди пандемията до близо 50 000 евро в първото тримесечие на 2022“, казва Стойкова.

По думите и в селските райони няма ново строителство, а има повишен интерес, но според Стойкова цените няма да растат нагоре, тъй като купувачите "не са склонни да дават космически суми, каквито някои собственици искат“.

Много българи насочват спестяванията си към закупуването на имот, тъй като имотите са сигурно убежище в период на криза и инфлация. Условията по банковото кредитиране също остават непроменени, а безработицата е ниска - няма фактори, които да спират търсенето, добавя тя.

След началото на войната в Украйна България прие много украински бежанци, но според Стойкова към момента отражението е най-вече в наемния сегмент.

"Още в първите дни усетихме прилив на бежанци и свалихме всички такси и комисионни, за да можем да осигурим нужните жилища възможно най-скоро. Бежанците вече се ориентират и за по-дългосрочно наемане, но за закупуване на имоти е още рано да се говори, тъй като има много несигурност и се иска време да се види дали ще останат дългосрочно в България“, разказва тя.

"През годините изгубихме много групи чуждестранни купувачи, така че не мисля, че вълната от украинци ще окаже съществено влияние на пазара на имоти“, добавя тя.

По отношение на руските собственици на имоти в курортните градове по Черноморието Стойкова подчертава, че няма процес на нараснало предлагане. "За тях също има несигурност – дали ще могат да получат парите си при евентуална сделка и дали ще могат да пътуват, за да си ползват имота“. По нейни думи руските собственици са активни на пазара от доста години, като в последните 5-6 години са повече продавачи отколкото купувачи. "Това е процес, който започна доста преди войната“, казва тя.

Въпреки това цените на имотите в курортите са се повишили значително, тъй като "имаме период от 10 години, в които нямаше ново строителство в курортите, а цялото вторично предлагане започна да се изчерпва“. Заради голямото търсене цените са се върнали на нива отпреди 10 години и дългогодишният процес на спад в цените вече се е преобърнал. "През зимата на морето имаше истински бум на покупки от българи, които търсеха да закупят жилища като актив и спасяване от инфлацията“, казва тя.

Според статистиката на НСИ, 3 985 172 от българите имат собствени жилища, установи проверка, цитирана от Plovdiv24.bg. Повечето от тях населяват двустайни жилища - 1 305 982 души и 1 327 527 души живеят в тристайни жилища. Само една малка част - 357 651 души обитават едностайни жилища, а 175 000 се ширят в жилища с шест и повече стаи.

В Пловдив повечето / 328 589 души/ имат собствени жилища, като почти половината от тях предпочитат да обитават тристайни жилища - 115 063 души. С четиристайни и още по-големи жилища са над 32000 души.

Въпреки това в София и Пловдив се строят ударно нови жилища, показват още данните на НСИ. Общо за 2021 г. в страната е започнало строителството на 25 152 нови жилища, като за сравнение броят им преди година е бил 20 735.

Новото жилищно строителство нараства и в Пловдив, като с 2398 са се увеличили новозапочнатите жилища през миналата година при 2092 през 2020 г.