Населението на страната се топи всяка година и официалните прогнози са през 2070 г. жителите на България да са само 5,132 млн. души. Наред с това продължава процесът на застаряване на населението.
Българите имат най-ниската средна продължителност на живата в страните от ЕС, а по смъртност сме №1 в Общността. Картината се допълва с факта, че броят на сключените бракове намаляват, а разводите се увеличават. И всичко това няма начин да не е свързано с начина ни на живот, което включва доходи, стрес и качество на здравеопазването, пише "Стандарт". 

Населението на страната се топи не само защото не се раждат достатъчно деца, а и защото много млади хора просто напускат страната в търсене на по-високи доходи и по-добър живот. През 2016 г. 30 570 души са емигрирали в чужбина, сочат данните на НСИ. Всеки втори емигрант (53,5%) е на възраст 20-39 години, или това са млади хора, които предпочитат да отглеждат децата си в чужбина, вместо в България. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14,3%, а тези над 60 години са 8,7%. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (21,7%), Великобритания (15,5%) и Испания (12,1%).

В същото време в страната идват да живеят много чужденци. През 2016 г. 21 241 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Като сред тях има както български граждани, завърнали се в страната, така и чужденци, получили разрешение или статут за пребиваване в България. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (22,5%), Русия (15,3%) и Украйна (7,4%).

Движението на хора между различните градове и села в страната също се развива с бурни темпове. През 2016 г. в преселванията между населените места в страната са участвали над 96 хил. души. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44,5% са мъже, а 55,5% - жени. По отношение на възрастта с най-голям дял сред преселващите се са хората във възрастовата група 20-39 години (35,6%), следвани от тези под 20 години - 26,7%, и хората на 40-59 години - 17,2%.

Най-често хората се местят от един в друг град (44,4%). Да живеят от село в град се местят 24,7% от хората, но има и значителен брой (21,5%), които от град отиват на село. Хората, които се местят от едно село в друго са само 9,4%. Показателно за това, защо хората най-често се местят е фактът, че най-голям брой от преместилите се, са избрали да живеят в София (18 397), където безработицата е най-малка, а заплатите са най-високи. Освен това в София има и най-много университети, което привлича младите хора. В резултат на движението на населението вътре в страната жителите в някои градове нарастват, а в други се топят. През 2016 г. само пет области имат положителен прираст на населението в резултат на миграцията: София (+4,4‰), Варна (+2,8‰), Пловдив (+2,6‰), Бургас (+0,8‰) и Кърджали (+0,1‰). В останалите области населението намалява в резултат на преселването. Но с най-голямо намаление на населението са областите Смолян (-11,8‰), Видин (-9,4%) и Враца (-9‰), което ясно показва, че хората отиват от по-бедните градове в тези, в които има повече работа и дават по-добри заплати.

* * * * * * *
По-малко бракове, повече разводи
Финансовите проблеми на хората водят не само до увеличаване на емигрантите, а и до по-малко бракове и ръст на разводите. Което също оказва негативно влияние на броя на ражданите деца в страната. През 2016 г. са регистрирани 26 803 брака, което е с 917 по-малко от предходната година. Три четвърти от всички регистрирани бракове (19 977) са сред населението в градовете.
През 2016 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31,1 и 28,1 години, като спрямо предходната година средната възраст се увеличава съответно с 0,2 години за мъжете и 0,3 години за жените. За 88,5% от жените и 87,2% от мъжете, сключили граждански брак през 2016 г., той е бил първи.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич и Кърджали - съответно 5,1 и 5,0 на хиляда, а най-малко бракове има в област Враца - 2,2 на хиляда души. Оказва се, че Враца, където са едни от най-ниските доходи в страната, е сред градовете, които хората напускат, и е мястото където се сключват най-малко бракове.

И докато браковете намаляват, броят на разводите през 2016 г. е 10 603, или със 120 повече от предходната година. От всички прекратени бракове 81,1% се отнасят за населението в градовете, сочат данните на НСИ.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на броя на извънбрачните раждания. Техният дял нараства от 18,5% през 1992 г. на 42% през 2001 г. и на 59,2% през 2013 г. През 2016 г. броят на извънбрачните деца е 38 440, или 58,7% от всички раждания.