Нутриционистът Яна Данаилова: По празниците не се лишавайте от нищо, но хапвайте по малко
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, докторант по икономика, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист. Във фокуса на специализацията й са персонализирани хранители планове при ендокринни, храносмилателни и репродуктивни смущения, автоимунни заболявания, хипертония… Дава консултации в Медицински център по сърдечно-съдови заболявания, във Феми клиник и в холистично студио ЯнаВита. Майка на три деца.
От началото до 4-та минута. Вие сте председател на Сдружението на нутриционистите в България. Можете ли да изясните какво всъщност означава да си нутриционист и това не е ли просто нова дума за диетолог?
Нутриционистът е немедицински специалист, терапевт по хранене, който работи със здрави хора в посока повишаване на хранителната култура и промотиране на здравословни навици на живот. Докато диетологът е лекар.
От 4,10 до 9-та минута. В Керала научих, че според аюрведата „Кухнята е твоята аптека, баба ти е твоят доктор, храната – твоето лекарство“. Прекомерното вглеждане в това какво точно ядеш не е ли също форма на хранително разстройство? За да се категоризира човек, че има хранително разстройство трябва да отговори с „Да“ на три въпроса: Планираш ли строго храненето си? Избираш ли храна, която не обичаш, само защото е полезна? Изпитваш ли угризения, когато изядеш нещо, което според теб не е „правилно“?.
При появата на „нови полове“ все повече момчета страдат от „женската болест“ анорексия.
Съвършените тела, постигнати с филтри и с фотошоп“ обстрелват децата с фалшиви представи в социалните медии.
От 9,10 до 15,00 минута. Всъщност, в наши дни се налагат други критерии – по подиумите шестват манекенки с наднормено тегло. Мантрата е „Обичай себе си, какъвто си“. И тази мода е опасна и може да отгледа пълни консуматори. Трябва да се придържаме към оптималното здравословно тегло на съответния индивид. Хранителните избори влияят върху здравния статус.
Детето има нужда от режим, ограничения и правила.
От 15,00 до 20 минута. Преди малко споменахте плашеща статистика при сърдечно-съдовите заболявания, но по празниците тя сакаш ескалира. Ясно е, че всички прекаляваме с храната и че невъзможно да се въздържаме. Какъв е вашият съвет в този труден за всички момент? Аз съм голям привърженик на постите, но религията не е измислила плавния преход между тях и ударната употреба на трудносмилаеми месни храни. Постите не отслабват ли имунитета? Зависи как са проведени. Ако са с разнообразно балансирано растително хранене, напротив, засилват имунната система. Тялото засилва метаболизма, изчиства се от шлаки и токсини.
Няма ли стрес за организма след като сме постили да се отдадем на хранителна вакханалия по празниците? Особено с по-трудносмилаемото, както казахте, месо. Дори да не сме постили шокът за организма е страшен, защото имаме някакъв режим на хранене, а коледните празници са от маса на маса. Не можем да го избегнем. Важно е да съзнаваме, че смисълът на празниците не е яденето, а да прекараме безценно време с любимите си хора. Хапваме една-две хапки, чакаме 15 минута, още една-две хапки от друго блюдо… Наслаждаваме се, споделяме, разказваме, почиваме си сред близките хора. Празникът е в споделеното време.
От 20 до 25-та минута. Във всяка религия храната е форма на споделяне и любов, но точно по празниците сърдечно-съдовите проблеми се засилват. Така е защото прекаляваме с блажните храни и алкохола. Това натоварване е предизвикателство както за храносмилателната и сърдечно-съдовата система. Така че – умереност!
Достатъчно ли е да намалим мазнините и солта? Хората, които страдат от сърдечно-съдови заболявания трябва да променят начина си на живот и на хранене. Отслабването е желателно. Храната на такъв човек трябва да изобилства от антиоксиданти. Да се редуцира приема на наситени и транс мазнини. Менюто да бъде структурирано с нисък гликемичен индекс от специалист. Сърдечно-съдовите заболявания са причина номер едно за смъртност в света. Консултирайте се с кардиолог. В Медицинския център по сърдечно-съдови заболявания се правят щателни кръвни изследвания, следи се за ранни показатели на сърдечно-съдов риск, високочувствителния тропонин… прави се щателно биохимично изследване, стрес-натоварване, поставя се холтер и се предписва лечение, назначено от кардиолог и промяна в хранителните навици от диетолог.
Стресът е патогенен фактор за повишаване на холестерола и кортизола.
От 25 до 29-та минута. Споменахте, че трябва да се увеличи употребата на зеленчуци и плодове, но при тези набъкани с ГМО, които продават по магазините, няма ли повече да си навредим, отколкото да помогнем. За жалост живеем в свят, при който достъпът до чиста храна е лукс. Благославям храната, но не се вманиачавам. Изкисвам всички плодове и зеленчуци, за да намалим нитратите. Но животното е живяло и умряло в нехуманна среда, след като са му давали ГМО-храни, антибиотици и хормони на растежа. Според д-р Рюдигер Далке бумът на паник-атаките се дължи на засилената консумация на месо от животни, които са убивани в големи кланици по жесток начин и хормоните на стреса натрупани в животното се предават на човека. Храненето трябва да е балансирано според индивидуалните потребности, ритъма на живот и клиничната картина. За да работи един хранителен план, той трябва да е изпълним. Хората не могат да се придържат дълго към рестриктивна диета.
От 29 до 33 минута. Споменатата вече аюрведа казва, че човек трябва да слуша тялото си и то му дава сигнали от какво има нужда. Но ако то казва „Дай захар, дай мазнини!“. Това е компрометирана връзка с храната. Често ставаме жертви на храните, които имат други субстанции – шести вкусове, натриев глутамат. Има теория дори, че напълняването е заразно чрез обмяна на микробиом.
От 33 минута до края. Сигурно много хора ще си направят микробиомен тест, но след празниците. А за финал – синтезирани съвети как да оцелеем при поредицата от трапези. Да осъзнаем празниците като вълшебно време, посветено на любимите ни хора. Не можем да избегнем изкушенията. Нека консумираме от всичко с наслада, бавно и по малко. И макар че ставаме от маса на маса да намерим време да излезем навън, да се разходим, да не забравяме съня и хидратирането. Понеже ни очакват обилни трапези, нека закусваме по-лекичко. Да започнем деня си със зеленчуков фреш или лимон и краставица. Да пием вода с прясна мента, да пием зелен чай с джинджифил и лимон, да закусим със сезонните плодове.
Не е важно какво правим между Коледа и Нова година, а какво правим между Нова година и Коледа. Пет дни не могат да обърнат каруцата, ако през цялата година се храним разумно.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Калоян Балабанов
Монтаж Антон Тончев
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
Последвайте ни