Не убих Папазов, защото имаше вероятност да пострада и внучето му. Седмици наред го следих, накрая реших да изпълня само другата част от плана си. Затова се гръмнах. И без това съм жив умрял. Дисциплинарно уволнен, болен, подсъдим за кражба, която не съм извършил. Защо да живея?”, признава пред “168 часа” Димитър Димитров, който оцеля по чудо след опит за самоубийство пред общината във Варна.
За негово съжаление докторите го спасяват. По разпореждане на прокуратурата е настанен в психиатрична клиника във Варна, където екип на “168 часа” го откри, за да разкаже за драмата на живота си.
“Димитров много пъти е заплашвал, че ще коли и беси наред, и то не само мен. Дай Боже, да се оправи човекът, не го познавам лично, сигурно има проблеми. Беше уволнен заради кражба на гориво от пристанището. Има дознание за случая в Гранична полиция”, казва шефът на порта и основна мишена на съкратения работник капитан Данаил Папазов. Според него решението за уволнението на самоубиеца е взето с подписите на Инспекцията на труда и синдикатите.
Според Димитров обаче кражбата на гориво, заради която е уволнен, е постановка. Твърди, че приятелят му Рачо Рачев от съседния блок му дава нафтата срещу скоростна кутия.
През ноември миналата година ченгета спират мерцедеса на Димитров на излизане от пристанището. Проверяват нафтата в резервоара. Оказва се, че е маркирана в синьо, което означава, че е служебна. Димитров е уволнен дисциплинарно, въпреки че е инвалид и законът го пази. 10 минути преди началото на съдебното заседание уволненият и подсъдимият опира пистолет в слепоочието си и натиска спусъка.
“Дойде ми до гуша да ме мачкат. Много ми се струпа на главата. Реших, че ще ликвидирам Папазов, а после себе си. Той е виновен за положението ми. Жената и синовете ми не знаеха, че съм подсъдим. Не исках да ги тревожа. Аз съм на 61 години, учил съм децата да не крадат, а ще ходя на дело за кражба. Не можах да го преживея”, разказва Димитър в болничната си стая.
Отчаян от живота си Димитър започва подготовка на убийството на капитан Папазов. Приготвя си въже и дебел кабел, с който да го умъртви. Проучва къде живее и се навърта около дома му с очукания мерцедес. Няколко пъти тръгва след него с намерението да го мачка с колата, но не успява, единият път е на мача Черно море –Ботев.
“Исках да го смачкам. Преди мача се кажи на колата си, аз след него. Пред стадиона слезе и тъкмо да тръгна да го мачкам, когато отвори багажника. Извади от там детска количка. Беше със снаха си и внучето. Разколебах се. Бебето можеше да пострада. Аз не съм детеубиец”, разказва пишман атентаторът. Вече се отказал да убива Данаил Папазов, но решава, че ще отнеме собствения си живот.
“След като написах писмото, се отправих към областната управа, но нямаше място да паркирам. Реших да отида пред общината. Колата ми е с инвалиден знак и ми отвориха рампата на паркинга. В момента течеше съвещание в кметството с външния министър. Паркирах, огледах се и сложих пистолета на слепоочието си. 10 минути преди началото на съдебното заседание. Натиснах спусъка и от там нататък нищо не помня, разказва за последните мигове на свобода Димитър Димитров.
Буди се в шоковата зала на болница “Света Ана”. След време осъзнава грешката си. Вместо газов патрон с мощен заряд, зарежда обикновен. Това спасява живота му. Съжалява, че е оживял, но не се е отказал да се довърши.
“Нямам какво да губя. Синовете ми са големи, не мога да им помагам. Преживял съм инфаркт, имам изкуствена клапа на сърцето, 4 байпаса и захарен диабет. Въжето, което съм приготвил за Папазов, още стои в колата ми. Сега съм решил, че първо ще го изоблича в далавери, а после ще се самоубия. Само чакам прокуратурата да ме освободи от психиатрията, защото не съм луд, лекарите го казват, категоричен е Димитър. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
