Естрадната ни дива Петя Буюклиева празнува рожден ден на 24 юни. Тя успява да вдигне многобройната си публика на крака на всеки свой концерт. Петя завършва музикалното училище в Пловдив със специалност пиано, а след това и музикалната академия - естраден отдел в класа на Стефан Анастасов през 1983. Една от първите и... изяви е на Софийската джаз среща през 1980 г. От 1981 г. е солистка на оркестър “София”, с който е на концертно турне в Русия, след това на Биг-бенда на БНР и “Динамит брас бенд”. През 1986-а печели “Голямата награда” на Международния фестивал “Златният Орфей”. Сред най-популярните песни в репертоара й са “Жена на всички времена”, “Понякога”, “Хоби”, “Ежедневен човек”. Печелила е четири пъти престижната награда “Гран При” и 25 международни награди от конкурси в различни държави.
Петя, която е родена в Асеновград, една сутрин, пътувайки към училище, където учи пиано, се простудява и развива т.нар. фациалис (възпаление и парализа на лицевия нерв). Бори се докрай да се възстанови и с много упоритост и молитви успява. И съдбата я възнаграждава. Явявайки се на прослушване при импресариите от “Гост-концерт Москва”, е одобрена за концертно турне заедно с Катя Филипова и оркестър “София”. 

Лили Иванова я кани да открива концертите й. Така още като студентка тя се озовава на голямата сцена и прави над 400 концерта

Със съпруга си Петя се запознава в Консерваторията. Парите, с които разполагат, влагат в озвучителна апаратура. Мечтаят за собствена рок група и създават бандата “Реланс”. След поредния гаф с един пианист решават, че Петя трябва да прави самостоятелна кариера. “Златният Орфей” става трамплин към певческата й кариера. Тя се превръща в състезателния кон на България, обикаля всички фестивали в соцрепубликите. 

Това й коства голямо напрежение и отговорност. Мнозина си спомнят взривяващия ефект, който постига в Хавана, публиката става на крака от началото на песента на Дженифър Холидей, която тя изпълнява. 

“Петя получи четири от петте награди, връчени на фестивала. Живеехме на колела. В хотелите се чувствахме у дома, а вкъщи - като на хотел. Така минаха 10 години, споделя личната си болка съпругът Тони. - Въпреки големите успехи обаче Петя не беше щастлива. Липсваше й детенцето, което да я посреща на прага. 

В този период тя направи два спонтанни аборта. И двата бяха след продължителни самолетни полети. След тази трагедия за нас взехме решение да отидем при Ванга. При срещата
 
Петя вибрираше, чакайки да чуе присъдата си, но майка Ванга беше лаконична: “Нищо ти няма... сопри се, ке родиш” 

Петя се успокои. Любопитното е, че по това време нямахме още църковен брак и когато го сключихме, година след това Петя забременя. На 11-ата година от брака ни се роди Тони. Никога не я бях виждал толкова щастлива. Но животът ни подложи на следващото изпитание.
 
По това време банката, в която държахме спестяванията си, беше пред фалит. Това беше стрес при мисълта, че може да загубим всичките си спестени пари. Петя запази самообладание, направи всичко възможно да открие точните хора и успя. Понеже банковата система не беше сигурна, ние 

вложихме тези пари в строежа на жилищна сграда през 1998 г. Оказа се строителна пирамида 

Стана ясно, че фирмата е фалирала, а собственика го “самоубиха”. Настана паника, защото нямахме нотариално заверени документи. Петя пак успя в последния момент да уреди документите. Това се случи. 



И когато не се виждаше никаква светлина в края на тунела, Петя реши да поднови фестивалната си дейност. За един месец успя да спечели Гран при в Ел Ей на шампионат по изкуствата, първото Гран при за България в Македония на фестивала “Макфест”, първа награда в Памуккале в Турция. Другото хубаво нещо, което се случи в този период, беше повторното й забременяване. Винаги сме искали да имаме две деца, но уви, радостта ни беше кратка. При автомобилна катастрофа нелепо загина майка й. 

Петя не можа да го преживее и загуби детето. 

За първи път я видях да изпада в огромно отчаяние. Няма нищо по-страшно от неочакваната и внезапна смърт. В неделя си говорим как ще празнуваме семеен юбилей, а в понеделник, след телефонно обаждане, видях как Петя се срина на земята. Бащата на виновното непълнолетно момиче, извършило катастрофата, беше влиятелен бизнесмен в Асеновград. Опитаха се всячески да потулят случая, но Петя каза: “Няма да позволя майка ми да се обърне в гроба! Трябва да има възмездие!”. Взе нещата в ръце и ги изведе докрай. Адвокатът ни попита Петя: “Искаш ли да вкараме момичето за една година в затвора”, но тя не се съгласи - знаеше, че на това момиче му предстоеше да учи в чужбина, искаше само истината да възтържествува. През този период обикаляхме от манастир на манастир и се молихме за покой на душата на майка й. За пореден път Петя намери сили да се изправи в името на нашия син, който имаше нужда от нас. 

В нейния живот до момента нищо не е получено даром, всичко е резултат от много работа



Истината за Петя е, че тя е първична, искрена и на моменти дори не осъзнава какво точно е казала и как то е прозвучало. Тя драсва клечката бързо, а след 5 минути вече нищо й няма. Всичко прощава и всичко забравя. Има добро сърце.

Много е чувствителна. Попива като лакмус енергиите около себе си, това е, което я изкарва от равновесие. Всъщност тя е един много изстрадал човек, минал през изпитания, за които никой дори и не предполага. Колкото и да прозвучи невероятно за някои хора, но Петя не е човек, който преиграва в живота. Вкъщи тя е като едно слънце - иска навсякъде, ако може, да огрее. Тя е и звездата в кухнята. За мен Петя е един достоен човек и таланта, който го има, аз го държа на пиедестал”, споделя Тони Георгиев, съпругът на Петя Буюклиева. Двамата са заедно от цели 35 години, в които са минали през редица трудни и тежки изпитания.

Подготви Паулина БОЯНОВА