Стоманени винкели са дамгосвали със знака V тялото на пребития журналист Огнян Стефанов, съобщава в интервю със собственика на "Фрог нюз" в утрешния си брой"24 часа". След осем часа на операционната маса лекарите от ВМА дават надежда, че след месец ще започне да прохожда, а след година да се движи и даже да спортува. Днес са махнали част от конците на раните му. Лицето и кожата са му бледи от кръвозагуба. Трудно движи ръцете и краката си. По главата му личат черни дупки от ударите. На леглото е почти неподвижен. Променен е гласът му - звучи тежко. Трудно се владее от емоционални сривове. Изморява се и не говори повече от 20-30 минути.
- Оги, какво се случи на 22 септември?
-Не знам никакви версии, защото повече от 20 дни съм в тежко състояние. Не съм виждал вестници, почти не гледам телевизия. Но мога да кажа това, което видях и преживях, докъдето помня.
Имах среща с Евелин Банев и Петър Колчев. Виждането беше повече от обикновено - една вечеря. Продължи около два часа и половина. Срещнахме се около 20,00 часа и приключихме малко след 22,30 часа. Излязохме от "Кипарис" . Те тръгнаха към тяхната кола , аз към моята. Напоследък не употребявам алкохол и нямам проблеми да шофирам по всяко време. Направих няколко крачки по тротоара и....Сега така ми се струва, но не знам дали беше в действителност, че чух, че някой извика името ми.
Огледах се и в този момент получих силен удар. След него се посипаха десетки. Все едно небето се срина върху мен. Всичко стана като в кошмар. Явно съм изпаднал в шок, мозъкът ми не можеше да смели какво става. Спомням си, че се опитах да се предпазя. Нямам идея колко е продължила атаката. Мина ми през ума, че не трябва да падам на земята, да не изгубя съзнание. Може би сега си втълявам това усещане. Много ми е трудно да говоря за това...
В един момент се оказах на тротоара, бях в кръв целият. Чух, че идват хора били са от персонала на заведението. Последно си спомням, че им казап да ме закарат във Военна болница и да се обадят на жена ми, продиктувах им телефона. Нямам ясни спомени как съм откаран до клиниката. Дни по-късно разбрах от лекарите, че в шокова зала съм се опитвал да им отговоря на въпроси, да дам някакви обяснения. ..
- Колко бяха биячите?
- След първия удар се посипаха другите и останах с впечатление, че това не са по-малко от 5-6-има мъже. Но всичко се развиваше с невероятна скорост. Нямах време да разсъждавам и да преценявам.
-Какви бяха ударите?
-Ритници съм усетил няколко, но чувствах страшни удари с железни предмети. Мислех, че ме бият с чук. Това помня. Вероятно болката, страхът, шокът са се слели в едно. Впоследствие научих, че съм бит с винкелно желязо. Имам наранявания точно от такъв профил. По тялото ми и до днес стоят няколко отпечатъка V. V като Виктория, се шегуват някои от спасителите ми, но аз знам, че е V като винкел. Има разлика....
- Видя ли лицата им?
- Не, беше много тъмно, а и след това канонада от удари е невъзможно.
- Според свидетели биячите са викали "Полиция".
-Не съм чул или поне не помня. Не издаваха никакви звуци, просто биеха.
-Банев и Колчев са опитали да ти помогнат....
- Чух много по-късно.
- Какъв е психопрофилът на нападателите?
- Дълги години съм работил в криминалния ресор на различни медии. Обичам такъв тип литература - за профайлъри и т.н. Може и банално да звучи, но това са професионалисти, които ясно и точно изпълниха това, което им е възложено. Те притежават дадени умения и са обучавани да правят и изпълняват перфектно подобни задачи. Предполагам, че аз съм напълно безразличен човек за тях, просто един обект.
Казали са им, че трябва да получа такова наказание, и го получих. В този аспект аз даже не се опитвам да разсъждавам какви са моите нападатели, камо ли кои са. Те просто нямат връзка с мен.
- Как попадна в компанията на Брендо?
- В сайта "Фрог нюз" имаме подписан договор със строителна фирма, рекламира се при нас, както и в много други медии. Финансовата част на този договор е с пъти по-ниска , отколкото в големи медии. Другият повод бе идеята да убедя Банев да даде интервю за сайта. Известен е с това, че отказва да говори пред медии. Това бяха формалните поводи. Говорихме доста за спорт, за олимпиадата в Пекин.
-Предчувстваше ли акцията?
- Притеснения съм имал в последните месеци, но предчувствие за такава жестокост - никога. Не, не, не!
Не съм допускал, че каквото и да съм направил като журналист, ще се стигне до такава крайност. Аз не съм безгрешният журналист. Допускал съм неточности. Знам, че някои от публикациите в сайта не са се харесали и има засегнати хора. Но, ей богу, винаги съм вярвал, че има достатъчно начини дори когато потърпевшата страна е много ощетена, да се изясни с дадения журналист. Законът дава също много възможности. Но това...
- Заплашван ли си?
- Не
- Какво целеше акцията сплашване, предупреждение или опит за убийство?
- Ако съдя от разговорите с лекарите и медицинския персонал във ВМА, фактът, че сега съм жив, е добро стечение на обстоятелствата. Бил съм на ръба, даже съм бил "оттатък" няколко часа. Голяма заслуга сега да разговаряме и да се връщам към живота имат невероятните медици във ВМА. /БЛИЦ