Едно от първите решения на Видинския общински съвет за тази година беше да се обединят две някога големи училища. Вече има заповед на образователния министър за сливането. Въпреки яростните дебати в местния парламент съветниците се произнесоха и за най-новото като сграда школо в крайдунавския град – строеното в края на 80-те години училище “Любен Каравелов” от общообразователно става начално.
А преди 200 години по тези места независимият османски владетел Осман Пазвантоглу се разпоредил обучението за мюсюлманските деца и от двата пола да е задължително и безплатно. Построил училища, а за издръжката им дал вакъфи.



Едно от училищата било срещу прочутите джамия с библиотека на Пазвантоглу, които и до днес се въздигат само на метри от Видинската света митрополия. Противоречивият владетел, извоювал независимостта си от Високата порта, построил и уникална във военноотбранително отношение кръстата казарма, както и модерна за времето си турска станция, пише "Труд". 

Пазвантоглу изградил още водохранилище и много чешми във Видин, за да спасява хората от летните жеги. В горещините властта раздавала лед. За бедните – безплатно, за по-заможните – срещу незначителна сума.

“В една улица видях и един богат фонтан с позлатени арабески. Човек трябва да е живял известно време сред горещата атмосфера на Видин, за да оцени по достойнство това човеколюбиво дело на Пазвантоглу”, възкликва в книгата си “Пътувания по България” Константин Иречек, докато описва подробно съграденото.

Забележителната архитектура от онова време днес е привлекателна за туристи от цял свят. Внушителните сгради дават основание за гордост на местните хора, че дори в рамките на Османската империя Видин е бил европейски град.

Сърце вместо полумесец има и до днес на минарето на прочутата джамия на Пазвантоглу. Предания разказват за чудно хубава българка, пленила с красотата си владетеля. И как Осман пренебрегнал канона, за да възвеличае любовта.

Друга легенда твърди, че сърцето е в знак на синовна любов към майка му, която била християнка. За да прикрие това, той наредил да поставят нарочни надписи на сградите и затова на джамията още може да бъде прочетено: “…Тази джамия е създадена за покойния ми баща, който бе притежател на едно сърце като на везира Асаф. Казах на майстора, като видях високия й таван: “Заслужено е да го наречете храм на храмовете в света.”

Не сърце, а стилизиран връх на копие е поставил на минарето й владетелят. Този знак е често срещан по турските бойни знамена от онова време. Това твърди в най-новото си изследване османистът от Видинския исторически музей Невен Илиев.

Върхът на копието е символ на сила, мощ, победа и най-добре изобразява владичеството на Осман Пазвантоглу. Имало го е върху повечето значими сгради от онова време. Запазен е още на върха на библиотеката. Специален надпис и тук слага точка на митовете: “Тази библиотека направи мъдрият и великодушен Осман паша за душата на уважавания си баща, заедно с извършените (други) полезни дела.”

Библиотеката била снабдена с ръкописи на арабски, персийски и османотурски. Тя е притежавала и почти всички печатни турски книги, публикувани в Цариград през първата половина на XVIII век. Те са били със светско съдържание, а някои от тях са написани в духа на Просвещението.

Това обяви по време на международна научна конференция на тема “Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко през ХІХ и ХХ век”, проведена във Видин, незнайна дотогава родственица на Осман Пазвантоглу. Суада Тозо Уилям тогава заяви, че е прапраправнучка по майчина линия на турския владетел Осман Пазвантоглу.

Суада е родена в Босна, но живее във Франция. Работи в старинна библиотека, в която се пазят книги на френските крале. Нейната майка и вуйчовците й носят фамилията Пазвантич. Именно един от тях, докато издирвал историята на предците си, открил надгробен паметник на техен прадядо с името Пазвантоглу.

“Роднинството с турския владетел е по женска линия. Моминското име на моята прапрапрабаба е Пазванчич. Тя е внучка на дядото на Осман Пазвантоглу. Мен ме откри българският професор Стоянка Кендерова, завеждаща “Ориенталски отдел” на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий. Тя бе докторант в Страсбург, научната й дейност се изразява в изучаване на наследството на моя прапрапрадядо Осман Пазвантоглу”, обясни Суада Тозо Уилям.

Далечната родственица посети и гроба на своя прапрапрадядо. Осман Пазвантоглу умира във Видин на 5 /17 февруари 1807 г. Османците отказват да го погребат на свещена земя (в градината на джамията му зад крепостната стена), защото за тях бил султански предател и враг. Днес гробът му се намира в централната част на Видин, в двора на разрушената отдавна джамия “Мустафа паша”.