Особености на белгийската пестеливост

Белгийците са габровците на Европа. Това е факт. Макар че когато се заговори по темата, те сочат към холандците, твърдейки, че са жестоки скъперници. Не зная как е в Нидерландия, но в Белгия се скъпят всички за всичко, особено ако става дума за домакински дейности, в частност за почистване на дома. Икономисват и време, и пари от часове и продукти за чистене. 

Няма да коментирам хигиенните им навици, които са много занижени в сравнение с нашите представи за чистота. Това е въпрос на традиции и възпитание. Ще разкажа само две комични ситуации, свързани с белгийската пестеливост.

Първи пример: “Не пипай тривката!“

Почиствам четириетажна къща. На първия етаж - офис, където работи собственикът, доктор по професия. На четвъртия - родителската спалня и баня. Стълбището тясно и стръмно като в корабен камбуз. Понякога се шегувам с доктора, че не на мен за чистенето, а аз на него трябва да плащам за фитнес. На всяко качване губя по 10 грама ценно тегло.

В един прекрасен ден тъкмо съм изкачила заветния четвърти етаж и телефонът ми звъни. Гледам - докторът ме търси. Викам си, че сигурно се е наложило да излезе от вкъщи и е забравил нещо. Вдигам и чувам: “Не пери пижамата и чорапите ми!”. Добре! Свикнала съм вече, че тук хората носят едни и същи дрехи, без да ги перат, дълго време

Понякога с месеци. Разбрала съм вече, че водата е скъпа, прахът за пране - също. Не се учудвам вече и че довечера докторът ще легне с мръсна пижама в чисти чаршафи. Той затова ми е звъннал. Знае, че по график днес ще сменям и пера спалното бельо. Правя го веднъж месечно. Само за сравнение - спалното бельо на тъща му го сменям на шест месеца. Числом и словом: 6 и шест, колкото и да не ви се вярва.

Да, докторът не ме изненадва с молбата си. Дотук нищо неочаквано не е казал. Но изведнъж добавя: “И не пипай... (следва непозната дума). Само три дни съм я ползвал!”. Отговарям, че не разбирам какво е ползвал само три дни. Питам го къде се намира той в момента. В кабинета бил на първия етаж. С неохота се замислям дали да сляза четири етажа надолу, за да ми покаже какво точно иска.

Аз с ръце английския, на който общуваме, го говоря много по-добре. Той обаче е запознат с моите затруднения със стълбите и езика и започва спокойно и настоятелно да обяснява: иди в банята, застани до мивката, погледни вляво, виждаш ли нещо жълто. Виждам - тривка с неясно мръсножълт цвят. Ааа, тривка (платняна кесийка, обикновено хавлиена)... това била непознатата дума!

Ех, умее да обяснява докторът. Тъкмо да се зарадвам, че е успял да ме научи на нова дума, и той ме шашка окончателно: “Нали разбра: не пери тривката! Само три дни съм я ползвал!”. Тук е моментът да добавя, че белгийците не се къпят често. Вместо това обтриват тялото си с тривка. Тя явно се ползва многократно, преди да се изпере. Чувала съм, че преди години и водата за къпане използвали многократно. 

Втори пример: “Рецептата на баба“

Веднъж без малко да докарам инфаркт на една клиентка. Тя излезе на пазар и поръча да “излъскам” мебелите. Остави стар вълнен парцал. Без никакъв полиращ препарат. Аз не съм си намерила ръцете на улицата, че да лъскам на сухо!? Тази работа я правя с майонеза. Мебелите стават като нови. Връща се мадам и ме вижда с купичка майонеза и парцал в ръка.

И се започва едно пищене: “Леле, моите старинни шкафове..., шкафовете на моята баба... с майонеза! В моя хол!”. И ръката й притиска сърцето. За достоверност или артистичност, не зная. Успокоявам я, че нищо страшно няма и сигурно баба й точно така е полирала шкафовете. Подпирам си и аз сърцето и викам: “Нямало е химия преди 50-100 години. Само натурални продукти. Масло, яйца и парафин.

Така са поддържали дървените мебели. Аз тази рецепта от моята баба я зная”. Разказвам й как даже изкарах пет евро от клиент заради рецептата на баба. Едно петно от вода на паркета не можел да почисти. “Дай пет евро и ще го оправя!” - шегувам се аз. Но той вади парите. Аз отварям хладилника. Той ме следва неотлъчно. Нали е дал пет евро!! Вземам една лъжичка майонеза. Смесвам я с една лъжица оцет. Намазвам петното и то вече почти не се забелязва. Клиентът събира семейството: шест дъщери и жена му. И сочи с гордост паркета: “Ето така се спестяват пари!”. 

Мадам малко се е успокоила или поне вече не се държи за сърцето. Добавям, че при друга баба - клиентка, масичка за игра на карти, захабена от слънцето, с майонезената рецепта съм я реставрирала като нова. Синът на бабата петнадесет минути цъка с език как с проста и евтина майонеза съм оправила скъпата антика на майка му.

След тези думи мадам съвсем се успокои. Преоблече се и хвана един парцал, напои го с някакъв продукт (значи все пак има с какво да се полира!) и близо час лъска ли, лъска. Накрая я питам: “Виж моите и виж твоите полирани мебели! И кажи - моите не изглеждат ли по-нови?”. Крива усмивка и излезе да събира листа в градината. А бе, могат да работят тези хора, когато поискат. И умеят да пестят. 

Събират дъждовната вода. С нея мият пода и тоалетната. Но не пускат водата от казанчето в тоалетната след всяко посещение. Понякога цяла седмица не я пускат. 

Сапуна го ползват до последната люспичка. Чашите, с които пият сутрешното си кафе, не ги мият. Ползват ги втори път за следобедното. 

И ако си мислите, че говоря за бедняци, грешите, става дума за заможни хора. Някои от тях със собствени замъци. 

Даниела ВЕЛИКОВА, Белгия