В снежната нощ на 30 ноември 1913 г., около 2,30 часа и малко по-късно на улица “Раковски” 126 в София отекват два изстрела, чието ехо разтърсва културната ни история. И досега не секва интересът към двойната, не докрай разгадана тъмна гибел.
И досега има българи, които отново и отново говорят и пишат ЗА или СРЕЩУ официално приетата версия за тази драма. С искрена вяра, със съчувствие, с възмущение, с гняв, с предубеждения... Убийство или самоубийство? Всъщност отговорът отдавна е пред очите ни. 

“Нейната любов бе едно много сложно и тъмно чувство, което неминуемо водеше към смъртта; друго удовлетворение то не можеше да намери! И сега, като ми препрочитат нейните писма, като се мъча да си припомня онова, което е било, пред мен постепенно се открива най-голямата истина на станалата случка. Нашите съдби бяха решени в деня, когато си подадохме ръка!”. Това пише Яворов в изложение до прокуратурата от 28 юли 1914 г. 


Яворов с Тодор Александров и Михаил Кремен в дома на Кремен

А в предсмъртното си писмо до д-р Кръстьо Кръстев клетвено завещава: “Ако има в тая страна пет души, за които аз знача нещо, да поискат напечатването на всички документи по делото. И нека те бъдат допълнени с показанията на всички, които биха могли да кажат нещо”.

Сетният зов за справедливост на големия поет получава отклик 65 години по-късно с нашумялата навремето книга на Никола Гайдаров “Житейската драма на Яворов”. Авторът не само изпълнява завета на поета, като изцяло публикува следствено дело 205/13, но с обширните си и задълбочени правни и психологически изследвания Гайдаров ярко осветява една от най-трагичните страници в литературната ни история. Материалите в тази книга са използвани за филма “Дело 205/1913 П.К. Яворов”. Но тази книга на Гайдаров, вече позната главно на литератори и изследователи на Яворов, явно не е достатъчно респектиращ и окончателен отговор на все още живите слухове и клеветнически версии. За някои българи нищо не значат предсмъртните думи на поета: “Брате Тодоре (Тодор Александров - бел. на авт.), Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам неин) умря в Свободна България, увенчан с една мръсна клевета!”. 

Едни от най-уязвяващите поета слухове и клюки намекват за умисъл, за предварително планирано убийство, за да се предотврати пътуването, по-точно бягството на Лора от този брак, в който тя, според някои, е разочарована и охладняла. Че това не е вярно се разбира още тогава, от свидетелствата на няколко души. 

Кирил Христов: 
“Бях отишъл към 4 ч. след обяд (на 29 ноември - б.а.) при Яворова в театъра да видя какво става с подготовката на пиесата ми “Старият воин”... Току-що разсилният излезе, на прага се показа г-жа Лора Яворова... Тя отиде да си направи визитите. 

Към 6 ч. излязохме и ние с Яворова и тръгнахме безцелно из улиците. Срещу банята Яворов се спря и ми каза, че след вечеря щели да бъдат с жена си на гости у д-р Тихов... Когато узнах, че Лора и Яворов са се самозастреляли, аз не се усъмних ни за миг, че тоя печален край не се дължи на предварително решение, а е настъпил съвсем инцидентно, че Яворов, още по-малко Лора, не е бил решен да се застреля непременно тая нощ.”


Яворов на смъртно легло. Скица Райко Алексиев

Йорданка Ангелова (слугиня):
“В петък преди смъртта си Лора беше весела и добре с мъжа си. Не забелязах този ден между тях някаква сръдня... Сутринта Лора излезе из града, като ми каза, че щяла да отива към Крепостния батальон, гдето имало да се продава една къща, та да я прегледа... Следобед към 6 ч. си дойде Лора... след това си дойде Яворов, тя се облече с тази същата черна рокля, направи си тоалета и след това вечеряха в трапезарията. Тя и той бяха весели и добре разположени.”

Мила Бъчварова: 
“... Лора ме покани да й отида на гости през другата седмица, в четвъртък, пети декември. Помня добре датата, защото тоя ден почина майка ми и я погребахме през един гроб до Лориния и впоследствие и до Яворовия. Лора ми каза, че ще има и други гости, като между изброените спомена имената на артистките Елена Снежина и Теодорина Стойчева.”

Екатерина Хранова: 
“В петък преди смъртта си Лора беше дошла у дома и се бави около 1/2 час. Тя ме кани да отида у дома й в следващия четвъртък, когато щяло да има и други госпожици и госпожи на свиждане. Тогава беше весела. Говореше за различни работи и нищо не ми направи впечатление в нейното държане. На другия ден сутринта чух за смъртта й.”

Вече в наши дни сливенският журналист Димитър Петков ни предоставя в своето изследване един необичаен поглед към случилото се в онази ноемврийска нощ. Според него вън от рамката на личната и обществената ситуация около семейството има факти, които определено имат дял в събитието. 



Първо: между слънчевата активност и брой на самоубийствата съществува обратнопропорционална зависимост. А 1913 г. е била година на най-малко активното, убийствено спокойно СЛЪНЦЕ през целия 100-годишен период. С други думи - точно през тази година СЛЪНЦЕТО най-силно е влияело върху увеличаване броя на самоубийствата.

Второ: ако уважаваме теорията за биоритмите, няма как да не уважим факта, че за родената на 8.11.1886 г. Лора денят на самоубийството й е бил абсолютно критичен ден

За меланхолици като нея е установено, че в такъв ден те са особено раздразнителни и лабилни, нерядко изпадат в депресия и посягат на себе си. 

Трето: има много очебиеща връзка между опитите за самоубийства и фазите на Луната. Тя е по-силна при жените. Установено е, че на 30.11.1913 г. Луната току-що е навлязла в първата си четвърт. 

“От други свят съм аз - не си виновна ти...”, казва поетът и това май е най-доброто обяснение. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА