На 1 ноември отбелязваме един от най-светлите празници в българския календар – Деня на народните будители. На този ден отдаваме почит на създателите и пазителите на българската духовност, просвета и култура през Средновековието и през петвековното османско владичество, завършило с над стогодишно Национално възраждане и освободителни борби. Прекланяме се и пред паметта на духовните строители на следосвобожденска България.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. празникът е забранен. Честването му се възстановява едва през 1992 година от Народното събрание, когато е обявен официално за Ден на народните будители и неучебен ден за всички училища в страната.
Днес е ден за преклонение пред всички, които са изграждали устоите на културата ни, на българското самочувствие, на българската надежда и вяра в способностите на нашия народ и нашата нация. Сред тях са създателите на славянската азбука глаголица Светите братя Кирил и Методий, техният ученик Свети Климент Охридски, създал кирилицата, Свети цар Борис Първи /IX век/, при когото българите са покръстени и който приема в България учениците на Светите братя, неговият син цар Симеон - велик държавник и книжовник. В този ден почитаме будителите-мъченици, загинали за християнската вяра в периода на османското робство, сред които са Свети Георги Софийски Нови и Свети Никола Софийски. Почитаме книжовници и просветители като Свети Паисий Хилендарски, Свети Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон, революционерите на Възраждането Раковски, Левски, Ботев, следосвобожденски културни дейци и творци като Вазов, Захари Стоянов, Димитър Талев. Честваме и всички безименни будители, каквито са българските учители, краеведите, читалищните деятели. /БЛИЦ