Отец Бербатов пред БЛИЦ: Божия благословия е да се избира патриарх, преди Николай да навърши необходимата възраст

<strong>- Отец Бербатов, наближават най-важните избори за Българската православна църква - тези за Патриарх. Каква личност според вас трябва да бъде избрана?</strong><br /> - Изборът на Патриарх не е толкова човешка дейност, колкото Божи избор. Но пък от друга страна всеки избор се прави от хората. Все пак личността на патриарха трябва да е преди всичко обединителна - да притежава някакви компромисни качества, за да събира в себе си центробежните сили в Църквата и да им дава правилна насока. <br /> <strong><br /> - Вие имате ли някакъв фаворит измежду митрополитите, които евентуално са посочени за този пост?<br /> </strong>- Не бих казал, че имам фаворит. Но в края на краищата трябва да бъде от тези, които са по-млади в момента и могат да си направят една стратегия. <br /> <strong><br /> - Като казвате &quot;по-млади&quot; - да ви разбирам ли, че подкрепяте митрополит Николай негласно, въпреки че той няма как да се кандидатира този път?<br /> </strong>- Николай ли? Не, не! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Митрополит Николай в никакъв случай! Той е най-неправилната фигура!</strong></span><br /> <br /> Това беше една Божия благословия &ndash; Патриархът да бъде избран, преди Николай да навърши необходимата възраст. <br /> Всъщност новият Патриарх има една друга нелека задача, с която трябва да се справи - да съгласува нещата в Софийска епархия, защото той е преди всичко Софийски митрополит. Така че една от неговите първи задачи ще бъде свързана именно с тази епархия; с нещата, които са належащи и проблемите пред нея. Новият Патриарх трябва да бъде фигура, която да има сили да устои на всички изкушения, на които може да бъде подложен един човек на този пост. Защото Софийска епархия е най-голяма, най-влиятелна и тя винаги е малко изоставяна в това отношение.<br /> <strong><br /> - Какво мислите - компромисът ли ще бъде водещ в позицията на бъдещия Патриарх, или новаторството в стъпките му към обновяване на църквата?<br /> </strong>- Надявам се компромисът. Защото Патриархът преди всичко е митрополит. Той в отношение на своите права не е нищо повече от всеки от членовете на Светия синод, на останалите митрополити. Просто има два гласа в синода и представителна функция пред обществото. Но всъщност той е функция на синода. Той трябва да изразява позицията на Българската православна църква, не лично своята.<br /> <strong><br /> - А вас самия кой ви подтикна да изберете духовното поприще? Много е нестандартно за човек от вашата фамилия...<br /> </strong>- Е защо да е нестандартно? Аз станах свещеник много преди нашата фамилия да стане популярна и известна. Това беше мой дълбоко осъзнат вътрешен избор. Това са неща, които не могат да се обяснят - вътрешни процеси, които стават във всеки един човек. Въпрос на настроение, а също и на намеса свише, както се казва. Защото да бъдеш свещеник е преди всичко призвание.<br /> <strong><br /> - В коя църква служите сега в Благоевград?<br /> </strong>- В квартал &quot;Еленово&quot;.<br /> <strong><br /> - Колко души ви е енорията?<br /> </strong>- Не мога да кажа точно, защото енориашите са всички, които живеят в енорията, но тези, които посещават църквата редовно, са около 50 души. Това са ядрото - те посещават службите и се интересуват от това, което става в Църквата. <br /> <strong><br /> - Споделяли ли са с вас какво мислят те за кандидатурите и избора на нов Патриарх?<br /> </strong>- Не. Хората, които са в Църквата, не се интересуват от тези неща. По-скоро хората извън Църквата се вълнуват от тези неща, понеже средствата за информация говорят за това и те коментират нещо, което, грубо казано, не разбират и не знаят. Защото си мислят, че Патриархът е някакъв &quot;президент&quot; на Църквата, който трябва да направи някакви реформи, преустройство и т.н. И те отъждествяват Църквата с Патриарха. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А всъщност Църквата са те </strong></span><br /> <br /> Но те не искат да участват в Църквата...<br /> <strong><br /> - Хората, за които говорите вие, неизбежно отъждествяват Църквата с духовниците. И ако Божият служител няма нужните качества, разочарованието е неизбежно...<br /> </strong>- Да, но винаги се изтъкват някакви негативни примери. А все пак Църквата, ако приемем, че се намира на някакво дъно, ние полагаме много усилия тя да се оттласне от него. Но явно тези усилия не се забелязват. Забелязват се другите, които влекат цялата общност надолу.<br /> <strong><br /> - Откъде трябва да тръгне инициативата за засилване на социалната дейност на Църквата? <br /> </strong>- Това е много криво разбрана роля на Църквата - като се дава приоритет на нейната социална дейност. Църквата е преди всичко мястото, където човек намира смисъл на живота си, където се самоизгражда като личност в общение с Бога и с хората около себе си. А когато човек има такова самосъзнание, той неминуемо става социално отговорна личност. Всички тези, които имат някакви изисквания към Църквата да върши социална дейност, първо трябва да си отговорят на въпроса те част ли са от Църквата и какво правят за това. Защото ние, които претендираме, че имаме това самосъзнание, вършим нещата според своите възможности. Не всички, но все пак се правят някои неща. И те са видими, но малко са известни на хората. Само като пример да ви кажа, че самият Патриарх Максим, Бог да го прости, е давал цялата си заплата за един дом за деца - нещо, което никой не го знае. Това е социална дейност, за която никой не е знаел, но тя се е вършела. Тези неща не бива да се рекламират. Когато нещо се върши с добро сърце, то е видимо за тези, които го разбират. Такива примери има хиляди. Примерно за отец Иван от Нови хан знае цялата държава, защото неговото е явно. Но не всеки може да го прави, не всеки има тази дарба да го прави. Но когато един свещеник или митрополит се уличи в някаква злоупотреба, веднага всички почват да тръбят... Ние си знаем нещата какви са и се опитваме да ги поправим в съответствие на нашите възможности.<br /> <strong><br /> - Луксовете като тези около споменатия митрополит Николай отблъскват ли хората от Църквата? Личният пример е много показателен.<br /> </strong>- За съжаление<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>тази негова слабост се знаеше много отдавна, <br /> </strong></span><br /> но явно хората, които бяха отговорни за това да му дадат шанс за изява, недооцениха нещата. И за съжаление, се стигна до това разочарование. И за съжаление няма да оправим нещата по такъв начин. Църквата трябва да създаде условия да се поправят тези неща... <br /> <strong><br /> - Като заговорихме преди малко за известната ви фамилия, общувате ли си с Митко Бербатов?<br /> </strong>- Ами... (замълчава). Той ми е малко далечен роднина. От една фамилия сме. Но не ми се коментира за Митко Бербатов. Достатъчно е това нещо!<br /> <strong><br /> - А децата му кръстени ли са?<br /> </strong>- Не знам, не мога да ви кажа. <br /> <strong><br /> - Сигурно няма да ви се иска да коментирате и поведението на госпожа Бербатова в Благоевград и последвалия съд?<br /> </strong>- Не, не, абсолютно не! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Екатерина ПЕТРОВА</strong><br />